„Меден рудник“ на хоро, празнува 99 години

Легенди се носят за любовния живот на Видин Даскалов През 2019-а се навършиха 90 години от рождението на великия оперетен артист

Борис Джонсън: Великобритания ще се освободи от оковите на ЕС като Невероятния Хълк

Поне един човек е загинал при стрелба в Торонто (СНИМКИ)

Мая Манолова: Подкрепата за мен означава да застанеш срещу модела на управление

6 млн. евро за митичната кола на Джеймс Бонд Aston Martin DB5 продаден на търг

Пожарът край Сухото езеро в Рила е локализиран

Винсент Касел и Тина Кунаки: Романтиката продължава

Цецо Елвиса: Само Емил Димитров се равнява с Краля

Майка загина, дъщеря й е ранена след взрив на такси на бензиностанция

Кой е открил Америка според блондинките?

Жертвите на наводненията в Испания станаха 6 (ВИДЕО)

Едуард Сноудън е подал молба за убежище във Франция

Александра Дадарио: Работата трябва да е удоволствие Дивата от Ню Йорк на 33

Майк Помпео обвини Иран за атаките над петролни рафинерии в Саудитска Арабия

Септември няма да е май. Дали октомври ще е Мая? Без червения вот кампанията на Манолова е обречена на провал

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Грешат онези, които приписват на местния вот автоматичен ефект на пренареждане на политическото пространство

Септември няма да е май. Както винаги. Но дали октомври ще е месецът на Мая? Очакваното включване на вече бившия омбудсман Мая Манолова в кметския вот в София определено внесе интрига в блатното спокойствие на българската политическа сцена, нарушавано само от поредната партийна попържня или управленски скандал. Нервните реакции на управляващите, които от месеци се занимават с нея и по този начин я легитимираха категорично като опонент на властта, подсказват, че за първи път те усещат заплаха за безпрекословното си господство в столичната община. Най-малкото, победата им този път не е предрешена.

Вън от всякакво съмнение е, че Мая Манолова има потенциал за пробив в монолитното статукво на общинските потайности в София. Но дали ще бъде реализиран този потенциал, зависи от това дали самата Манолова ще съумее да преодолее успешно три основни риска, които тегнат над нейната предизборна кампания.

Първият риск е свързан с това дали добрият институционален рейтинг, който досега имаше Мая Манолова, ще се трансфомира в личен, мажоритарен вот извън омбудсманската институция. Едно е да стоиш на пиедестала на надпартийна институция, която по дефиниция е на страната на хората срещу лошата администрация, съвсем друго е да застанеш на политическия терен и да направиш заявка за власт. Ако в първия случай по правило срещаш всеобщо одобрение, във втория за по-голямата част от хората се включват съвсем други рефлекси, сред които идеологическа ориентация, политически пристрастия и партийна лоялност.

Вторият, и може би най-важен риск, е да се скара с БСП и така да разколебае червените избиратели. В това отношение Манолова стъпва по много тънък лед. От една страна София никога не е била червена. Мая Манолова трябва да се гордее с партийната си биография, като една от водещите фигури в БСП преди да стане омбудсман, но по традиция принадлежност­та към БСП не е най-добрият атестат за политически избор в „синя София“. В същото време е безспорен факт, че основният масив от електорална подкрепа за Мая Манолова е сред левите избиратели и партийния актив на БСП. Това означава, че без червения вот нейната кампания е изначално обречена на провал. Подкрепата на различни активни и гласовити граждански групи, фейсбук активисти и неправителствени организации е важна, но без солидна партийна машина зад гърба си, е твърде ефимерна като влияние сред гласоподавателите и абсолютно недостатъчна за победно участие в едни избори от мащаба на кметския вот в София. Политическата практика многократно и на различни нива е потвърждавала това през последните десетилетия. Следователно за Манолова е императив да се отнася с уважение към своите довчерашни съпартийци и активно да търси подкрепата им, ако иска те да бъдат реално, а не само на думи мобилизирани в нейна полза.

В същото време трябва да пази достатъчна дистанция от БСП, за да не влезе в капана, в който ще я тикат опонентите u под лозунга „да не дадем София на комунистите“. Това е труден, но постижим баланс. Въпрос на политическа стратегия и умения. Засега е неясно дали Мая Манолова и хората, ангажирани с нейната кампания, ще съумеят да го постигнат. Ако се съди по първите изявления, тиражирани от среди от нейния инициативен комитет във фейсбук страницата „Да подкрепим Мая Манолова“, те вече допускат стратегическа грешка. Да се обяви подкрепата от БСП за „ненужна и дори вредна“ е не само самонадеяно, но и политически неителигентно. А да се отправят обидни квалификации към Корнелия Нинова – лидера на партията, която се очаква да има решаващ принос в изборния резултат – е направо необяснимо. Трябва да е ясно, че в мига, в който за левите г-жа Манолова спре да бъде „нашата Мая“ и стане „Мая, която предаде партията“, кампанията отива към провал. Никакви граждански структури и фантомни „десни“ партии не могат да осигурят дори една десета от гласовете, които ще загуби Манолова, ако отритне актива на БСП.

И третият риск е да се опита да превърне кампанията в своеобразен местен референдум срещу ГЕРБ и Бойко Борисов. Стори ли го, ще „втвърди“ онези разколебани или уморени от дългогодишното кметуване на Йорданка Фандъкова, симпатизанти на ГЕРБ, които биха гласували за промяна в София, но не искат това да е за сметка на управлението на Борисов. Прочее, вижте как беше избран новия кмет на Истанбул – не с поляризиращото „Долу Ердоган!“, а с обединяващото „Всичко ще бъде добре“. Този подход е потвърждаван в историята дори в много по-тежки и недемократични условия, както беше с дългогодишната диктатура на Пиночет в Чили, която беше отстранена от власт в резултат от плебисцита през 1988 г. не с кампания „Долу Пиночет!“, а с послание „Чили, щастието идва!“. Негативната и остро конфронтационна кампания тип „Елена Йончева“ по правило е губеща, особено ако не е съчетана с подходящ разказ за положителната промяна, която очаква хората.

На този фон кампанията на Фандъкова е заредена с доста повече проблеми. Най-вече, защото трябва да намери убедителен разказ за това, че един пореден неин мандат ще донесе на софиянци положителни промени, а не застой. Вън от съмнение обаче е, че поне засега Фандъкова е фаворит в състезанието. Позиция в каквато винаги е бил кандидатът, който се е олицетворявал със „синя София“. Бойко Борисов със сигурност ще поеме „на ръчно управление“ и софийската кампания, както стори в евроизборите.

Ако се отиде на втори тур обаче, започват неизвестните. При положение, че се реализира най-широко спряганата досега хипотеза за балотаж „Фандъкова-Манолова“, ключовата роля ще е на избирателите, които се самоопределят като „градска десница“. Върхушката на тяхната формация „Демократична България“ може и да направи „исторически компромис“ с „комунистите“, „кабинета Орешарски“ и прочие етикети, които с времето са наслагвали като своя партийна интерпретация на образа на Манолова. Но дали редовите десни избиратели ще ги послушат?

Що се отнася до националната картина, тя едва ли ще промени съществено пропорциите. Местната власт ще стане малко по-шарена, но ще се запази доминацията на ГЕРБ и техните съюзници. Вотът в големите градове едва ли ще отиде в ляво. Още повече, че червените не предлагат убедителни кандидатури. Сигурно е обаче, че БСП ще отлепи от дъното, на което се закотви на предходния общински вот. Костовистите пък ще се радват на своя група от общински съветници в Столичния съвет и тук-таме в страната, което ще затвърди статуса им на формация с локално, а не национално значение. Разбира се, всички ще се обявят фанфарно за победители.

Грешат обаче онези, които приписват на местния вот автоматичен ефект на пренареждане на политическото пространство. Тезата, че падне ли София, Борисов щял да падне, е разбираема като политически инструмент за мобилизация на анти-ГЕРБ вот, но всъщност подвежда гражданите и ги зарежда с нереалистични очаквания. Защото дори и Фандъкова да загуби София, това няма да отстрани ГЕРБ от изпълнителната и законодателната власт. Да погледнем пак при комшиите, където опозиционната победа в Истанбул зареди с ентусиазъм и родната опозиция. Да не би Ердоган да падна след като изгуби кметския пост в Истанбул? Естествено, че не. А у нас – да не би ГЕРБ и Борисов да паднаха от власт, като загубиха президентските избори от Румен Радев? Тъкмо обрат­ното – броени седмици по-късно спечелиха предсрочния парламентарен вот и отново съставиха правителство.

Нищо общо (почти) няма кметският вот в София с парламентарното мнозинство и правителството. Локалната победа все още не предвещава победа в национален мащаб. Още повече, че БСП ще бъде без партиен кандидат в София и следователно за влиянието u ще се съди единствено по гласовете за листата за общински съветници, а не по резултата на независимия кандидат за кмет. А червената листа със сигурност ще вземе доста по-малко гласове от ГЕРБ, както винаги. Както победата на Радев не доведе до победа на БСП в парламентарния вот след това, така и евентуална победа на Мая Манолова с подкрепата на БСП, няма автоматично да доведе до победа на „Позитано“ 20 в парламентарен вот. Напротив, който и да стане кмет, е обречен да търси добро взаимодействие, а не конфронтация с правителството и парламентарното мнозинство, за да си осигури и провежда ефикасна политика и да разполага с добър бюджет.

Едно е ясно – предстои много оспорвана изборна битка в София. Дали тя ще поднесе изненади все още е рано да се каже.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.