Eксперт по международни отношения: Посланията от форума по сигурността в Мюнхен са песимистични

Спецпрокурорът Мълър поиска 19 г. затвор за бивш съветник на Тръмп

Бойко Борисов в Мюнхен: България ще продължи да укрепва сътрудничеството си с Европол Премиерът проведе среща с изпълнителния директор на службата Катрин де Бол

Иван Пенков: Възможно е да има имплантирани руски агенти у нас

Корнелия Нинова: Днес лъсна истината за нова управляваща коалиция – ГЕРБ, ДПС, ОП

„Нема такъв живот“ на сцената на „Сълза и смях“ Уникална комбинация от stand-up комедия и илюзия

Еманюел Макрон обяви 11 март за национален ден в памет на жертвите на тероризма

ВМРО: Поредните цигански посегателства показват, че има спешна нужда от държавна концепция по проблема

Храмът на Великата богиня-майка в Тракия Слънчев фалос опложда недрата на земята всеки ден в 12 часа

Томислав Дончев: През 2015 г. имаше опити за намеса в българските избори

Провокация от Ларс фон Триер на „София Филм Фест“ Завръщането на Ума Търман

Резервната гума бавно изчезва Новите коли се оборудват със спрейове и “патерици”

Състоянието на 27-годишния мъж, заразен с морбили, се е влошило Болните деца са в стабилно състояние

Цветан Цветанов: Винаги сме били за намаляване на прага на преференцията

Кирил Ананиев: Създали сме необходимата организация, за да овладеем заразата с морбили Здравният министър призова родителите да ваксинират децата си

Сивия Кардинал на синьото небе

Иван Вуцов, една от големите фигури в историята на българския футбол, напусна този свят в петък сутринта на 79-годишна възраст. Скръбната вест за кончината на Сивия Кардинал обзе България в своята опечалена неочаквана прегръдка. Въпреки това, дирята, която Вуцов остави след себе си, ще се помни вечно. При това не само в любимия „Левски“, но и в целия ни футбол.

Роден в Габрово на 14 декември 1939 г., той прави първите си стъпки като професионалист в „Ботев“ (Пловдив) между 1957 и 1959 г. Но това е само прелюдия към „Левски“, чийто екип облича през 1960 г. и се утвърждава като непробиваем стълб в отбраната му до 1969 г. По-късно признава, че за решението си да смени армейския клуб с този на „Левски“ му е коствало няколко дни в ареста.

Участва в историческия погром над ЦСКА със 7:2 на 17 ноември 1968 г.

„Безспорно никога няма да забравя тази победа – каза Вуцов преди няколко месеца в едно от последните си интервюта. – Преди мача всички ни считаха за абсолютни аутсайдери. Очакванията бяха да паднем с много. Ние обаче знаехме, че това няма да стане. Бяхме пределно мотивирани да опровергаем всички и го направихме“.

Като футболист Вуцата, както го наричаха всички с уважение, вдига два пъти титлата на България с „Левски“ и веднъж Купата на страната. Игра на Световното първенство в Англия през 1966 г., но там ще се запомни с автогола си срещу Португалия, когато заби топката в българската мрежа с летящ плонж. Мнозина дори се шегуват, че е отбелязал най-красивия автогол в историята. Вуцов не обичаше да говори за тази част от кариерата си, но веднъж призна, че в този тежък момент до него бил Гунди.

„При мен непрекъснато стоеше моят съквартирант Георги Аспарухов – разказа преди няколко месеца Вуцов. – Казваше ми: „Майната му, остави го, трябва да бъдеш човек, който да надживява тези работи.“ Постоянно ми повтаряше тези неща и ме прегръщаше братски.“

За разлика от много футболисти, Иван Вуцов направи и невероятна треньорска кариера. За пет сезона начело на „Левски“ в два различни периода, той печели веднъж титлата и два пъти Купата на България. Но най-запомнящи са триумфите му със „сините“ в Европа. През 1976 г. извежда любимия отбор до грандиозен успех над европейското страшилище „Аякс“ и го елиминира в Купата на УЕФА. Вуцов класира „Левски“ за четвъртфинал срещу друг колос – „Барселона“. Макар да са елиминирани от каталунците с общ резултат 5:8, „сините“ и треньорът им записват името си в историята. Те стават единственият неиспански отбор, вкарал пет гола на „Барселона“ в официален мач в евротурнирите. Вече 43 години по-късно никой не може да надмине постижението на „Левски“ и Вуцов при победата с 5:4 в София на Националния стадион.

„Освен онова 7:2, друг голям спомен е 5:4 над „Барселона“ – казва още Вуцов в свое старо интервю. – Имахме един добър отбор, с който преди това елиминирахме „Аякс“. Търсихме начин да ги победим и успяхме. Нашият тим тогава бе сравнително млад и много силен. Имахме хегемония и над ЦСКА. Всички момчета много ме слушаха. Повечето от половината играчи бяха и национали. Ако искаме да запазим името на „Левски“, то трябва да вкараме в първия отбор наши момчета. Чужденците идват с друга цел. Идват и си отиват“.

Като треньор постига огромни успехи и начело на България. Под негово ръководство националният отбор се класира на Мондиал ’86 в Мексико. Там за първи път в историята си „лъвовете“ преодоляват груповата фаза на Световно първенство, при това в компанията на действащия световен шампион Италия, с бъдещия такъв Аржентина на Диего Марадона и Южна Корея. На осминафиналите отпаднахме от домакините в напечен мач.

Иван Вуцов прави силна кариера и в чужбина. Той бе начело на един от югославските грандове през 80-те години „Хайдук“ (Сплит), като открива за световния футбол голяма фигура като Ален Бокшич и го налага в състава. В Гърция пък е води един от най-обичаните солунски тимове – „Арис“.

След трети престой начело на „Левски“ през 90-те години на миналия век, Вуцов приключи кариерата си на треньор начело на „Локомотив“ (Пловдив) през сезон 1993/94. Преди това пък драматично не успя да класира националите на Евро ’92 в Швеция, като в решителния мач с Шотландия заплю рефера. С края на кариерата му на пейката, влиянието му в българския футбол не приключва, дори напротив. Става част от неговото управление като дясната ръка на Иван Славков в Изпълкома на БФС. Той е вицепрезидент на Батето, с когото имат дългогодишно приятелство, както и изпълнителен директор на централата. Под тяхно ръководство националният отбор се класира за последното си до момента Световно първенство през 1998 г., а после и на европейските финали в Португалия през 2004 г. Заради неговите познания, резултати и влияние на Цар Футбол у нас, придобива прозвището Сивия Кардинал.

В последните години от живота си е измъчван от болест, която му пречи често да гледа футбол на живо, но въпреки това е забелязван на мачове на любимия „Левски“. Избягваше да коментира „сините“, защото не спестяваше критики. Не спираше да твърди, че в любимия му клуб всичко е тръгнало в грешна посока, след уволнението на Наско Сираков и Станимир Стоилов. За последно Вуцов беше на „Герена“ на 4 май миналата година в мача срещу „Ботев“, с който бяха отбелязани 75 години от рождението на Гунди. Сега двамата отново ще бъдат заедно, както с Павел Панов, Патрата, Батето… Там на синьото небе, което вече си има своя Сив Кардинал.

Снимка: СПОРТАЛ

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Бог да го прости! Наистина беше голям треньор, но трети период в Левски през 90-те години не е имал.Беше треньор на отбора до края на сезона 1979/ 1980г.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.