Голф комплексът до Елин Пелин има нов собственик Имотът е продаден на българска компания, собственост на бизнесмена Мирослав Печев

Над 3000 софиянци дават жилищата си на туристи Броят на обектите, предлагани чрез Airbnb, расте с 80% годишно

Два изтребителя „Юрофайтър“ се сблъскаха в Германия, един пилот е загинал

Холандия без мобилни и стационарни телефони заради авария

Буря отнесе покрива на кооперация в Пловдив

Наредба ще доведе до хаос в туризма Нормативният акт не прави разлика между продажба и плащане в сектора на услугите

Двоен стандарт при 30% от храните в ЕС Кока - колата с глюкоза и повече калории у нас

Аварийно-спасителни екипи в Пловдив са реагирали над 40 сигнала заради дъждовете В София пожарникари са отработили 42 сигнала

Ханде Ерчел ще става леля

Тръмп обяви строги санкции срещу Иран, засягат и върховния лидер аятолах Али Хаменей

Ролс Ройс губи клиенти сред родните милионери Броят на Поршетата в страната нарасна с 10% само за година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 25 юни 2019

Вдигат пенсиите на 2,13 млн. българи Увеличението ще е с 5,7%, най-високата става 1200 лева

Еленко Божков: Блокът на „ТЕЦ Марица – изток 2“ няма да може да работи на въглища дълго време след пожара

Проф. Христов: Комунизмът в учебниците по история е представен манипулативно

Сигхнагхи – градът на любовта Покъртителни сърдечни истории украсяват славата на културно-историческото средище

В Грузия наричат Сигхнагхи град на любовта най-малкото по две причини. Местното бюро за сватби работи 24 часа и всеки може да се венчае тук, без да са необходими документи. Но впоследствие може да се появи проблем. Ако двойката реши да се разведе, трябва отново да дойде тук, защото бракът й никъде другаде не е регистриран. Според непотвърдени слухове едно нововъведение позволява разводът да бъде извършен и онлайн.

Втората причина за романтичното име на града е историята на известния грузински художник Нико Пиросмани. Той е бил много беден, но се влюбил безумно в една френска актриса /Маргарита/. В знак на голямата си любов продал малката си къща – единственото, което имал, и купил

един милион рози

на Маргарита. Но розите не й били достатъчни и тя го напуснала. Пиросмани умрял под стълбите на чужда къща, където прекарал последните дни на живота си. Но събдата все пак била благосклонна към него. Макар и след смъртта му, негови картини се продават за над един милион долара.

Сигхнагхи е известен и с крепостната си стена, пазеща го от враговете, тъй като е бил апетитна хапка сред важните търговски центрове по пътя на коприната. Но е известен с още нещо: той и районът около него и днес са прочути като

най-важния винопроизводител в Грузия

Наоколо има 40 действащи винарни, които са достойни наследници на минало със 120 винарни. В тях се преработват над 30 вида грозде, които в стъклените си одежди обикалят света и величаят този регион. Местните най-много харесват сорта Ркцители.

Една от известните винарни тук е Кварели Гвираби /Тунелът/. Това е военно скривалище до края на 50-те години на миналия век. След това се превръща в свещено място за най-добрите какхетски вина. Казват, че общият брой на „скритите“ бутилки е над 25 000. Комплексът се състои от два главни тунела с отклонения от 13 по-малки галерии. Общата дължина на това винено „скривалище“ е 7,7 км.

Всеки любител на хубавите вина е длъжен да посети този регион на Грузия. От своя страна грузинското правителство е наясно каква ценност притежава и е в напреднала фаза създаването на „Път на виното“ – не само хубави вина, но и хубави хотели /от най-висок клас/, ресторанти, които или са модерни, или са демоде, което означава, че са още по-модерни, защото пресъздават атмосферата на ХVІІІ-ХІХ век.

Типичен пример е Цинандали

Винарната се намира в имението на аристократа поет Александър Чавчавадзе. По призвание и потомство е бил военен, участвал е в много сражения, включително срещу Наполеон, но по душа е бил поет и то от добрите. Той е сред първите, които са започнали да стихотворят на разбираем за „простолюдието“ език. Познавал е персийската лирика, името му се свързва с грузинското културно Възраждане. Едната от трите му дъщери – Нино Чавчавадзе, била съпруга на руския дипломат, драматург, музикант и пианист Александър Грибоедов.

Домът на Чавчавадзе бил сред най-бляскавите културни салони за времето си. Той се славел и с превъзходното си вино, с което щедро били гощавани знатните гости. Сред тях е бил елитът на Русия, включително членове на императорското семейство. Загинал е нелепо – бързайки за театър, каляската му подскача по неравните калдъръмени улици, той не успява да се задържи, пада и смъртоносно си наранява главата.

Тъжна е и историята на дъщеря му. Тя се влюбва в статския съветник Грибоедов, който пристига на гости на своя добър приятел княз Александър Чавчавадзе. Той помни сладката малка Нино от предишни гостувания. Сега вижда

пленителна красавица

И отвръща на чувствата й. През есента на 1828 г. се венчават, но се налага да тръгнат за Персия, заради неотложни дела на посланик Грибоедов. По време на пътуването Нино, вече бременна, не се чувства добре и остава в резиденцията на Грибоедов в Табриз /днес на територията на Иран/. Дипломатът продължава сам, пристига в Техеран, но две седмици по-късно е убит при нападение на руското посолство от ислямски фанатици. Става дипломатически скандал.

Притеснен от мощта на Русия, шахът изпраща в Санкт Петербуг своя син Хосрев Мирза, за да поднесе лично богати дарове на императора, в това число

знаменития елмаз „Шах“

който днес е в колекцията на Диамантения фонд в Кремъл. Щедрите подаръци спасяват шаха от кръвопролитна война с Русия.

Никой нямал смелост да каже на Нино какво се е случило с любимия й, но тя разбрала от случайно дочут разговор. Пометнала, върнала се в родината си и до смъртта си останала вярна на голямата си любов, носейки в продължение на почти 30 години траур. Наричали са я „Черната роза на Тифлис“, както се е казвала по онова време столицата на Грузия. Умира през 1857 г. от холера.

За грузинското вино, тостовете и гозбите четете в следващия брой.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.