Тереза Мей се изправя пред вот на недоверие днес

Слънчево и ясно време днес

На 16 януари 2019 да почерпят

Юнкер: Призовавам Великобритания да изясни намеренията си възможно най-скоро Кой ще има куража да каже какво е единственото позитивно решение, попита Туск

Британският парламент отхвърли сделката за Брекзит Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин поиска вот на недоверие към правителството

Албанският език вече е втори официален в Македония

Мей призова депутатите да гласуват „за“ сделката за Брекзит

Цистерна със сярна киселина се обърна на околовръстния път във Видин Превозното средство е изправено, мястото - обезопасено

Сомалийските радикални ислямисти поеха отговорност за атаката в Найроби

Всеки трети пенсионер e в риск от бедност

Тръмп искал да вади САЩ от НАТО Вашингтон осигурява над една пета от бюджета на пакта

Буферната зона по границата със Сирия ще бъде под турски контрол, заяви говорителят на Ердоган

Силен вятър ни очаква утре

Пазаруваме по-често на кредит

Грипът захапа половин България Епидемията обхваща цялата страна в края на януари

Сид Филд – един от апостолите на американската драматургия вече и у нас

Наричат Сид Фийлд гуру на всички сценаристи. Бестселърите му „Киносценарият“, „Наръчник на сценариста“ и „Сценаристи, решете проблемите си“ са приемани като библии във филмовата индустрия. Претърпели са вече по 40 издания и са задължителни учебници в престижни курсове в над 400 колежа и университета в Америка. Популярни са и по света с преводи на 29 езика. Фийлд е първият от Американската асоциация на филмовите сценаристи, влязъл в престижната Зала на славата. Води семинари за писане на филмов сценарий в много страни на Южна Америка, Европа и в Южна Африка.

Следващата седмица се навършват три години от смъртта му. Той и Джон Маккин (автор на друго евангелие в драматургията – The Story) от години доминират на този специфичен пазар. Мнозина ги наричат фашисти на драматургията, защото се опитват да вкарат всяка история в много строги рамки. Истината е, че ако българските кинодейци започнат с книга като тази, която днес представям, щяхме да гледаме много, много по-хубави български филми. В крайна сметка това, което най-много липсва по нашите екрани, са добре разказаните истории. А това е занаят.

На 14 октомври излезе от печат „Киносценарият. Основи на киносценаристиката”, уникален по своя обхват труд, посветен на изкуството и занаята на писане на сценарии.

„Киносценарият. Основи на киносценаристиката“ (превод Надя Баева, 408 стр., 30 лв.) се превръща в мигновена сензация и гореща тема на обсъждания в киносредите още с първото си издание. Според автора писането на филмов сценарий е творчески процес, който може да бъде научен. Филмите са комбинация от изкуство и наука. Технологичната революция буквално промени начина, по който виждаме филмите, съответно промени и начина, по който пишем сценариите за филми. Но каквито и промени да са направени в реализирането на материала, естеството на писането на филмови сценарии си е същото, каквото е било винаги: филмовият сценарий е история, разказана с картини, с диалог и описание и поставена в контекста на драматична конструкция. Това е изкуството на визуалното разказвачество. А както знаем, „един режисьор може да вземе чудесен сценарий и да направи от него чудесен филм, може да вземе чудесен сценарий и да направи ужасен филм, но не може да вземе ужасен сценарий и да направи чудесен филм.”

 

24-kareОткъс

Сид Фийлд. „Киносценарият“

– Да кажем, че си в кабинета си… Хубавка стенографка, която си виждал преди, влиза и ти я оглеждаш… Тя си сваля ръкавиците, отваря чантичката си и я изсипва върху бюрото… Има две монети от по десет цента, една от двайсет и пет и рекламно кибритче. Оставя двайсет и пет центовата монета на бюрото, двете десетцентови връща в чантичката си и отнася черните си ръкавици до печката… Точно тогава телефонът ти започва да звъни. Момичето го вдига, изрича „Ало“ и слуша, а после заявява натъртено: „Никога в живота си не съм притежавала черни ръкавици“. Затваря телефона… Внезапно ти се оглеждаш и виждаш в кабинета мъж, който наблюдава всяко движение на момичето…
– Продължавай – рече усмихнат Боксли.
– Какво става нататък?
– Не знам – отвърна Стар. – Просто творях кино.
„Последният магнат”, Ф. Скот Фицджералд

През лятото на 1937 година прекаляващият с алкохола, затънал в дългове и в плен на задушаващата хватка на депресията Ф. Скот Фицджералд се мести в Холивуд в търсене на ново начало и с надеждата да преосмисли себе си, като пише за киното. Както се изрази един приятел, авторът на „Великият Гетсби“, „Нежна е нощта“, „Отсам Рая“ и незавършения „Последният магнат“, може би най-великият американски писател, е търсел избавление.

През двете години и половина, които прекарва в Холивуд, приема занаята на писане на сценарии „много сериозно“, както твърди един от авторитетните изследователи на Фицджералд: „Сърцето ти се къса, като виждаш колко много усилия е вложил в това.“ Фицджералд подхожда към всеки сценарий, все едно става дума за роман и често съставя дълга предистория за всеки от основните герои, преди да е написал на хартия и една дума диалог.

Въпреки цялата подготовка, която влага във всеки ангажимент, обсебен е да открие отговора на въпроса, който не спира да го преследва: „Кое прави един сценарий добър?“. Били Уайлдър сравнява Фицджералд с „велик скулптор, нает да свърши работата на водопроводчик. Не знаеше как да свърже тръбите, че водата да потече по тях“.

По време на престоя си в Холивуд непрестанно се мъчи да открие „баланса“ между изричаните думи и наблюдаваните картини. По това време името му се появява в екранните надписи само веднъж – адаптира романа на Ерих Мария Ремарк „Трима другари“ (с участието на Робърт Тейлър и Маргарет Съливан), но Джоузеф Манкевич в крайна сметка пренаписва сценария. Работи по преработките на няколко други произведения, в това число прекарва една катастрофална седмица работа върху „Отнесени от вихъра“ (забранено му е да използва думи, които не се появяват в романа на Маргарет Мичъл), но след „Трима другари“ всичките му проекти завършват с провал. Един от тях, сценарий за Джоун Крофорд, наречен „Изневяра“, остава незавършен и поръчката му отпада, защото засяга темата за прелюбодеянието.

Фицджералд умира през 1941 година, докато работи над последния си недовършен роман „Последният магнат“.

Умира с убеждението, че се е провалил.

Винаги съм бил заинтригуван от живота на Ф. Скот Фицджералд. Онова, което ме вълнува най-много, е, че непрестанно е търсел отговора на въпроса кое прави един сценарий добър. Смазващите му лични обстоятелства – настаняването в психиатрично заведение на жена му Зелда, непосилните му дългове и стил на живот, прекаляването му с пиенето – са подхранвали несигурността му по отношение на занаята писане на сценарии. И не се заблуждавайте: писането на сценарий е занаят, занаят, който може да бъде усвоен. Въпреки че той е работел изключително усърдно, бил е дисциплиниран и отговорен, не успява да постигне резултата, към който се стреми така отчаяно.

Защо ли?

Не мисля, че има само един отговор. Но след като четох книгата му и други записки и писма от този период, струва ми се ясно, че той никога не е бил напълно сигурен какво точно е сценарий; все се чуди дали го „прави както трябва“, дали съществуват определени правила, които трябва да следва с цел да създаде успешен сценарий.

Писането на сценарий е занаят с ясни очертания, изкуство с точни рамки. С годините съм прочел хиляди и хиляди сценарии и винаги търся определени неща. Първо, как стои на страницата? Има ли много бели полета, или пък параграфите са прекалено гъсти и масивни, а диалогът прекалено дълъг? Или дали не е в сила точно обратното: дали описанието на сцената не е твърде оскъдно, а диалогът прекалено рехав? И това е още преди да съм прочел една дума; просто проверявам как „изглежда“ на страницата. Ще се изненадате колко много решения в Холивуд се вземат според вида на сценария – така можете да прецените дали е писан от професионалист, или от някой, който още само има амбиции за това.

Всеки пише сценарии, от сервитьора в любимия ви бар или ресторант до шофьора на лимузина, лекаря, адвоката или барманката, сервираща лате „Бяла шоколадова мечта“ в близкото кафене. През миналата година в Американската писателска гилдия са регистрирани общо седемдесет и пет хиляди сценария и четиристотин или петстотин от тях са заснети. Какво прави един сценарий по-добър от друг ли? Има много отговори, разбира се, защото всеки от тях е уникален. Но ако искате да седнете и да прекарате между шест месеца и една година в писане на сценарий, първо трябва да сте наясно какво е сценарий – какво е естеството му.

Какво е сценарий? Дали е ръководство или план за създаването на филм? Или може би е поредица от картини, сцени и епизоди, сглобени в едно посредством диалог и описание също като перли на огърлица? Може би е просто пейзажът на някой сън?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.