Симеон Сакскобургготски: Договорът с Македония е успешен завършек на дългогодишни дипломатически усилия

Снимка: Архив

Позиция по случай подписването на договора за добросъседство с Македония разпространи бившият премиер Симеон Сакскобургготски:

През изминалите няколко дни с интерес проследих новините за подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Той е успешен завършек на дългогодишни дипломатически усилия и една много навременна инициатива на двете правителства.

Журналистическите репортажи ми припомниха моето официално посещение като премиер в Скопие, Охрид и Битоля през 2003 г. Останал съм с прекрасни спомени от радушното посрещане на домакините и от срещите си с премиера Бранко Цървенковски, президента Борис Трайковски и председателя на парламента Никола Поповски. При нашите разговори основно място заемаше темата за членството на двете страни в Европейския съюз и НАТО, както и възможностите за икономическо и културно сътрудничество, което ми се виждаше повече от естествено. Помня, че в Скопие също се поклоних пред мощите на Гоце Делчев и след това в Охрид се черкувах за Цветница в църквата “Света Богородица”.

Това посещение имаше не само работен характер, но и сантиментална стойност. Бидейки син на Цар Борис III, за мен беше по-трудно, заради някои остри възражения, свързани с участието на България като съюзник на Германия във Втората световна война и присъединяването на Македония. Въпреки това спомените на очевидци и историческите сведения показват, че през 1942 г. българските войни са били посрещнати в Македония приятелски.

За тези времена се разказва един любопитен спомен, който тези дни чух отново по телевизията, а преди това ми го разказа тогавашният външен министър на Македония: “Знаете ли, г-н премиер, че на следващата година след визитата на Вашия баща не сме имали ракия? То е защото тогава е нямало цветя и вместо с букети, са посрещали българските войски с черешови и вишнени клонки и улиците са били засипани с тях.”.

През 2009 г. с покойният президент Желю Желев посетих Охрид отново за конференция на Балканския политически клуб, в който членувахме, заедно с бивши президенти и премиери от Балканските страни. Обсъждаше се темата за приемането на Македония в ЕС и как България може да помогне за това след като вече беше член на съюза и успешно извървяла пътя на преговорите си. Имахме полезни разговори с бившите президенти на Турция Сюлейман Демирел, на Румъния-Емил Константинеску, на Македония – Киро Григоров , така също бившия премиер на Македония Любчо Георгиевски и тогавашния Никола Груевски.

В навечерието на своето председателство на Европейския съвет България ще има повече възможности да въздейства за приобщаването на Македония. Държа още веднъж да отбележа колко се зарадвах на новината за подписването на този договор и да поздравя правителствата и на двете страни. Дано и ратифицирането на договора от националните парламенти също бъде факт.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Г-н Сакскобургготски, не смятате ли, че „успешният завършек“ на дългогодишните усилия за такъв договор се дължат на визитата на зам.държавният секретар на USA в Македония? САЩ искат да заградятРусия с пръстен за ранно противопоставяне от изнесени далече напред американски бази, почти до границата с Русия, на руските ракети с ядрен заряд при евентуална война и Балканският полуостров е участък от тази обсада. Б.Б. беше обикновен изпълнител на тази идея – той като местен политик тичаше по балканските столици да сключва договори за добросъседство и приятелство- виж статията на проф.Б.Чуков за тези действия на САЩ. А на парктика всички балкански държави без Гърция, Сърбия и Турция станаха съюзници на САЩ и което е по-важно – в тях са разположени военно-въздушни американски бази. Т.е., сдържането на първите руски ракети ще бъде директно до границите на Русия, а пострадали от ответните действия на руснаците ще бъдат дружеските с USA държави, в случая тези, на които има разположени бази на „краварите“.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.