На 22 август 2019 да почерпят

Плоскост от новострояща се сграда падна и удари човек в столицата

Брекзит без сделка е все по-вероятен Меркел против преразглеждане на споразумението

Повдигнаха обвинения на мъжа, който откърти ограничителите по ул. „Граф Игнатиев“

Адските жеги ни връхлитат по-често Данните на програмата на ЕС “Коперник” показват трайно затопляне

Путин: Русия ще разработва ракети със среден и малък обсег

Левицата в Италия иска да прави правителство Президентът започна консултации след оставката на премиера

Огън по глиганите изкомандва министър Танева Ще има норма за отстрел, миграцията пречи на преброяването

Борис Джонсън и Ангела Меркел обсъждат сделката за Брекзит

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 22 август 2019

Електронен отчет на ваксините поискаха лекари Джипитата не са съгласни с предложението да отпаднат някои приеми

НАП сами не си защитили данните от хакери

Владимир Путин: Русия иска да възстанови отношенията си с ЕС

65% от хората у нас резервират онлайн ваканцията си Последни сме по показателя в ЕС

Фабрини моли ЦСКА да го пусне

Симеон II и Маргарита се поклониха на гроба на царица Йоанна в Асизи (СНИМКИ)

Днес, 13 ноември 2017 г. се навършват 110 години от рождението на царица Йоанна. По този повод на 11 ноември 2017 г. цар Симеон II и царица Маргарита, придружени от посланик Камило Дзуколи и съпругата му, г-н Богдан Паташев, съветник в посолството на Малтийския орден в София, и графовете Дзанарди Ланди посетиха град Асизи, съобщиха от прессекретариата на Н.В. цар Симеон II.

imag4863

imag4859

imag4859-1

imag4858

imag4848-1

imag4853

imag4852

Техни Величества бяха посрещнати от кмета на града проф. Стефания Проиети, от игумена на светата обител отец Мауро Гамбети, заедно с монасите, от професорите Масимо Дзуболи и Арканджело Торвелези.

След посещението и срещите в древния манастир на Св. Франциск, енорийският свещеник с монаси от обителта в присъствието на Техни Величества, отслужи панихида в памет на Царица Йоанна пред гроба й в скромната капела на монашеското братство в гробището на Асизи.

Преживе Царица Йоанна пожелава да бъде погребана в любимия й град Асизи под покрова на нейния светец Св.Франциск. Също там през 1930 г. тя се жени за Цар Борис III. Царицата Майка завършва земния си път на 26-ти февруари 2000 г. Тленните останки на Царицата са положени в Градското гробище на Асизи.

ЙОАННА БЪЛГАРСКА- ЦАРИЦАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО

На днешният 13 ноември 2017 г. се изпълват 110 години от рождението на Нейно Величество Йоанна, Царица Българска, Принцеса Савойска. Нека днес си спомним за нея и нейните безкрайни благодеяния и милосърдие, на които беше посветила целия си живот. Нейните добрини отекваха като мощен призив за дела, изпълнени с любов и милосърдие, с дълг и достойнство, с мъдрост и сила. Това беше велика личност, устояла на превратностите на съдбата, която Провидението и историческите обстоятелства й предопределиха, се казва в материал на сайта на Симеон II.

От най-ранна възраст тя става свидетел на милосърдната жертвоготовност на своята майка. Кралица Елена превръща Квиринала в болница за ранени и осакатени войници. Нерядко младата Принцеса Джованна я подпомага в непрестанните й грижи за пострадалите. Кралицата дори не се прибира в своята вила „Савоя“, когато някой от „нейните“ войници е в тежко състояние. Същото прави баба й Кралица Маргарита в своя дворец, който превръща в болница за пострадали офицери.

По повод сватбата си през 1930 г. Царицата получава подаръци както от чужбина, така и от пределите на Царството. Подаръкът на трите държавни банки – Народната, Земеделската и Централнокооперативната, е в размер на 5 млн. лв., които впоследствие царицата влага в построяването на Тревненския преванториум. Строежът е започнат през 1938 г. като детски преванториум за гръдно болни, а е открит на 8 март 1944г. като Царски детски санаториум „Цар Борис ІІІ“. Понастоящем санаториумът носи името Детска болница за белодробни заболявания „Царица Йоанна“, от основаването му до днес в него са се лекували повече от 40 хил. деца.

На българска земя Царицата незабавно се заема със задълженията си към Българския червен кръст и Училището за милосърдни сестри, чийто патронаж приема. По нейно настояване пристигат чужди инструктори и преподаватели, необходими за съвременната подготовка на младите български сестри. В края на учебната година лично тя връчва дипломите на всяка от сестрите, като ги напътства за бъдещата им милосърдна работа на полето на състраданието и грижите. При завръщането си в отечеството през 1993 г. Царицата беше удостоена с почетния знак „100 години Български червен кръст“ и пое патронажа на възстановения Дамски комитет на Червения кръст и Клуба на медицинските сестри, създадени през 1939 г. Ето какво си спомня бившият председател на БЧК проф. д-р Стоян Саев: „При една моя среща с г-н Корнелио Самаруга, председател на Международния червен кръст, когато заговорихме за България, той възкликна: „О, Царица Иоанна!“ Той познавал Царицата отдавна, дори самият я е посещавал в Португалия и много я уважавал за благотворителността й, която не е преставала дори в годините на изгнанието.“ Неговата майка Ана-Мария е приятелка от детинство с Царицата и до края поддържат близък контакт.

През 1932 г. Царицата откупува от банкера Атанас Буров двадесет и два декара земя, намираща се в покрайнините на града тогава. На това място започва грандиозният строеж на първата построена по европейски стандарти болница. Проектът е възложен на известния български архитект Овчаров. Сградата е завършена през 1935 г., а освещаването се състои през 1936 г. Разходите по сградата и вътрешното й обзавеждане и специализирано оборудване са дарение от Царицата. През 1938 г. тя дооформя благотворителния си акт, като дарява болницата на Фонда за обществено осигуряване на работническото здравеопазване. На фасадата през 1941 г. с бронзови букви е изписано името на Августейшата дарителка, а във фоайето до 1946 г. стои нейният бронзов бюст. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. болницата възстанови името на своя патрон.

На 16 юни 1937 г. се ражда престолонаследникът Княз Симеон Търновски. Този дългоочакван акт отприщва народната радост и става повод за непознати в новата ни история изблици на народна любов и вълнение. Към двореца в София се стича многохиляден народ. От всички краища на родината се изпращат дарове и поздравления. Щастливото събитие е ознаменувано с амнистирането на 4000 затворници, с опрощаването на стари данъци и глоби, с повишение с по една единица на оценките в училищата. На тази еуфория дворецът отговаря по следния начин: „По случай раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника се получават съобщения от общини, съюзи, дружества и частни лица за подаряване на недвижими имоти – места, гори, къщи, или за събиране и отпускане на средства за купуване подаръци за Наследника. Техни Величества са дълбоко трогнати от това внимание. Те благодарят от сърце за така изказаните им добри чувства от страна на народа, но съжаляват, че не могат да приемат такива дарове. Биха се радвали повече, ако вместо подобни дарения желаещите се притекат на помощ на многобройните свои бедни и страдащи съграждани.“

На 28 август 1943 г. се случва нещастие, което доведе катастрофални последици за по-сетнешното развитие на българския народ – смъртта на Цар Борис. От края на същата година започват чудовищните бомбардировки над мирно население. На 10 януари 1944 г. столицата е неколкократно ударена от въздушните крепости на съюзниците. Разрушенията са катастрофални. Унищожени са жилищни сгради, болници, църкви. В тези дни по-заможните успяват да напуснат града и да се оттеглят в провинцията. В спомените си К. Муравиев казва: „Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество.“ Ето какво пише тогавашната преса: „Веднага след последната бомбардировка Царицата и Княз-Регентът са обиколили столицата, като са разговаряли навсякъде с гражданите и властите, осведомявайки се за взетите мерки и утешаващи пострадалите… Н.В. Царицата е изпратила на кмета на град Враца, от страна на Н.В. Царя сумата от 20 000 лева за подпомагане на бедните семейства в града, пострадали от бомбардировките.“ Редица фирми и дружества изпращат чрез Царицата дарения: „Фирма Андонов и Михайлов – текстилна фабрика в Сливен, изпраща 100 одеяла, с които да бъдат подпомогнати нуждаещите се благотворителни институти. От Девическото практическо училище „Трудолюбие“ в Плевен – 9050 лв.; от Търговското сдружение в с. Рила – 8500 лв. и т. н.“ Царицата пише: „Черквата „Свети Седмочисленици” беше полуразрушена. Тя беше пълна с трупове, наредени за идентификация… Не бях виждала в живота си толкова кръв, пролята и разпръсната по улиците, върху вещите, по най-невероятни места… Сякаш беше валяла от небето.”

Запазени са и спомените на много обикновени българи, които свидетелстват за грижите на Царицата в тези тежки дни. Елка Боянова: „Беше вечер, когато изведнъж Царица Йоанна влезе в стаята. Беше цялата в черно, много слаба и уморена. Спираше се при всяко легло. Намери за всекиго добра дума, ръкува се с всеки. Тъй като бях с гипсирани ръце, тя помоли една от сестрите да ме нахрани с донесените от нея сладкиши… Беше оставила децата си, мъката си, за да дойде при нас, при пострадалите.”

След преврата от 9 септември 1944 г. ситуацията за Царското семейство става изключително тежка. Още същата нощ са отстранени и арестувани регентите на малолетния Цар. Започват чудовищни репресии в обстановката на сковаващ страх и гонения. Княгиня Евдокия е задържана, многократно разпитвана и унижавана. Царицата е подложена на непрестанен натиск, но ясно показва своята твърдост и сила. Прислугата веднага е подменена с верни на преврата хора. Новосформираната народна милиция многократно прави обиски в двореца. При един от тях, намирайки нотни листа в един хармониум, решават, че това са кодирани документи. Друг път попадат на фотографии на покойния Цар и с благоговение връщат всичко на място. Съществува реална опасност Царското семейство да стане жертва на инцидент. От навлезлите в парка на Двореца „Врана” съветски войници, стрелящи по фазани, е произведен изстрел, куршумът попада в стаята на младия цар. Друг път при преминаване на жп прелез пияни войници стрелят в задното стъкло на автомобила. Въпреки това из България Йоанна пътува без охрана, казва: „Аз съм Царица и моят щит е българският народ.“

На 1 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд. Убити са регентите, всички министри, депутати и най-верни съратници на Цар Борис. Из цялата страна са извършени зверски убийства и репресии. След този чудовищен акт един от новите регенти Тодор Павлов с невиждана арогантност й изказва съболезнования от името на правителството. Въпреки всичко това години по-късно Царицата с християнска любов и смирение не осъжда враговете си, просто ги нарича „червените“. По време на военния преврат в Португалия от 1974 г., известен като революцията на карамфилите, когато значителна част от португалските благородници и заможни люде напускат страната, Царицата категорично отказва. Тези събития са като детска приказка в сравнение с това, което са извършили „червените“ в България.

Още с пристигането си в Ещорил, Португалия през 1962 г. приема енорийския си храм „Св. Антоний“, покровителя на Лисабон, за пристан на своята християнска душа. Още повече, че св. Антоний от Падуа е един от небесните й закрилници. Поне два пъти седмично посещава храма. Дарява богослужебни одежди и църковна утвар. Дискретно участва в организирани благотворителни вечеринки, а събраните средства дарява на бедни деца от енорията. Всяка Коледа им изпраща дрехи и храни, някои от пуловерите е изплела със собствените си ръце. Дори в годините на тежкото изгнание не забравя едно от задълженията на всеки християнин – милосърдието. С постоянство в тази посока тя изживява своята дълбока и осмислена вяра. Често казва, че никога не благодарим достатъчно на Бога за Неговите безмерни благодеяния и милост. Не говори за своята благотворителност, всичко прави ненатрапчиво и дискретно.

По спомени на личната й секретарка Любка Тасева, описани в биографичната книга за Царицата на 5 януари 1975 г. са открити детска градина и училище в бедния квартал „Розарио” в околностите на Кашкаиш. Теренът, върху които те са построени, е купен от Царицата, а средствата за строежа и обзавеждането са събрани чрез многобройните благотворителни акции, организирани от нея. В началото на 80-те години, пак изцяло с дискретната є помощ и съдействие, в Ещорил е построен и енорийският социален център „Св. Антоний” към енорийския храм, в който се черкува Нейно Величество. Тя подпомага усърдно и социалния център „Богородица от Фатима” в Гализа, където се заселват много португалци от бившите колонии в Африка, както и много африканци. Царица Йоанна започва да плаща и месечна издръжка на няколко крайно бедни африкански деца и поема разходите по следването в Лисабонския университет на младежи от Гвинея. След промените в България всяка година от 1990 г. изпраща дрехи в сиропиталище „Княгиня Мария Луиза“ в Пловдив по повод рождественските празници. Част от пуловерите отново е дело на нейните ръце.

Още от пристигането си в България през 1930 г. тя обожава източноправославното пеене. Счита, че звученето му е уникално поради „ненадминатите български гласове“. През 1999 г. предвид напредналата възраст и невъзможността да посещава редовно енорийския си храм решава да построи параклис в градината на дома си. Този „екуменичен храм“, както тя го нарича, съчетава типични за източното и западното християнство архитектурни белези. Олтарната част, над която стои разпятие, е съобразена с изискванията на Римската църква, като веднага до него е поставен иконостас в източен стил. От стените гледат образите на светите братя Кирил и Методий, на покръстителя на българите св. цар Борис-Михаил, на покровителя на черногорския кралски дом св. Петър Цетински, на св. Георги Софийски. На външната стена е поставена иконата на св. Богородица Пътеводителница, а под нейния образ по поръка на Царицата е засаден благоуханен български здравец.

След кончината й параклисът е дарен от Царското семейство и преместен в българското посолство в Лисабон през 2001 г. Същия ден в Ещорил е кръстена улица на името на Царица Иоанна.

Нейно Величество Царица Йоанна завърши земния си път на 26 февруари 2000 г., навършила благословените 92 години. С живота и делата си заслужи признанието и благодарността на всички. За нея убедено можем да кажем: „Когато Тя отиде на небето, ние, останалите на този свят, станахме много по-бедни“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Приживе ,а не преживе. Царица Йоана се омъжва за Н.В. цар Борис Трети,а не се жени! Здраве и живот на техни величества Симеон и Маргарита!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.