Ситуацията в „Левски“: Ден след ден

 

През последните години журналистите, отразяващи случващото се в „Левски“, се специализираха в писането на все по-тъжни и критични материали. Не защото има преднамерена злоба към 26-кратните шампиони, а защото клубът е поел и следва една посока, противоположна на историята и характера му.

В момента на „Левски“ не му е останало почти нищо, може би само емблемата и остарелите успехи с много задна дата. Това не е достатъчно!

По високите етажи хаосът е пълен. Просто самият Спас Русев май не е наясно собственик ли е още или не.

На трибуните не е по-различно. Феновете обърнаха гръб на отбора, защото им писна да бъдат лъгани и предавани. Това не е нашият „Левски“, ще потвърдят повечето от тях. Не само организационно, но и чисто игрово. А и не е тайна, че българинът не обича да дава пари, за да гледа унижения. Родният запалянко рядко е готов да се бръкне в джоба, но когато го прави, иска да е сигурен, че няма да съжалява. В момента играта на любимия им отбор буди единствено съжаление и жалост. Ако трябва да бъде ценообразувана, цифрите няма да се понравят на финансовия директор Красимир Иванов.

topuzakov

Причината е пролетна умора или по-точно агония, обхванала футболистите на Елин Топузаков. Случващото се на терена само визуализира цялостната ситуация в клуба. Резултатите не са основният проблем, а начинът, по който (не) играе отборът. Този „Левски“ за 270 минути затвърди неприятното първо впечатление, че няма характер. Или поне не го демонстрира. Липсват себераздаване и жар в играта, която така или иначе не е никак лицеприятна. За капак отборът не прилича на едно цяло, а на 11 отделни елемента. Всеки от тях се страхува да поеме отговорност, да поведе останалите, да бъде искрата в затихналия „син“ пламък. Призна го и Топузаков след равенството с „Дунав“ (2:2). Мач, съпътстван от десетки непредизвикани грешки на гостите, неточни подавания, дезориентация и още, и още все негативни качества.

Подобни „симптоми“ за липса на страст и хъс личаха още от последните мачове през 2016 година срещу „Верея“ (1:0), „Нефтохимик“ (1:0) и „Славия“ пак 1:0. От което излиза, че треньорският щаб на „Герена“ не е успял да промени коренно нищо по време на зимната пауза. Самият треньор е част от агонията. Решенията и начинът му на водене на отбора будят съмнения по въпроса дали ще остане на „Герена“. Именно Топузаков е човекът, който трябва да обедини съблекалнята. Човекът, който да предаде онази страст, с която сам се нахвърляше върху противника и жертваше всичко в името на любимия „Левски“. Енигма е как такъв символ на левскарския дух сега излъчва неувереност край тъчлинията.

levski3

Явно Топузаков не е човекът за подобен труден момент на „Левски“. И да бъде уволнен, трудно ще се намери някой по-кадърен, който да се навие с тази тежка мисия - без финансова стабилност, без собственик, без подкрепата на феновете.

Сега идва дерби с ЦСКА, а най-големият проблем пред Топузаков са кадрови проблеми, и то основно на любимия му пост - защитата. Впечатление правят контузиите на цели четирима бранители. Какъв е шансът цялата ти отбрана да окапе още на старта на втория полусезон? Ситуацията може да бъде разгледана и под друг ъгъл и в настаналите за „Левски“ тежки времена някой да е взел пример от песента „Трудни дни“ на „Подуене блус бенд“. Дано моралът все пак е над всичко.

„Храстът казал на дървото: „Слез и ниско залегни. Виждаш, буря се задава. Тук до мен и ти се наведи. Ще преживеем дружно с тебе, братко. Ще се скатаем от вятъра студен. Ще оцелеем сладко, сладко. Ден след ден...“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ