Рояци марокански скакалец се наблюдават често след суха и топла зима. Последното нашествие в Кърджалийско бе преди повече от 10 г. Мароканският скакалец е типичен многояден неприятел, който поврежда почти всички културни растения. Икономическата опасност от вредната дейност на насекомото е огромна. 

Обичайно този вид скакалци се срещат в Атлантическите острови, Португалия, Испания, Франция, Италия, а също и на Балканите. Скакалците от този вид могат да прелетят на не повече от 50-75 километра от мястото, където са се излюпили.

Видът намира благоприятни условия за снасяне на яйцата си и за развитие върху целинни и пустеещи земи, ливади, пасища и др. Напада почти всички културни растения, като предпочита тревистата растителност - житни, едногодишни и многогодишни бобови, зеленчукови, технически култури, ливадни треви и др. При липса на храна напада лозята, овощните култури, горските насаждения и др. 

Експерти са категорични, че борбата с Мароканския скакалец трябва да бъде насочена срещу ларвите, тъй като те са концентрирани на малки площи, сравнително по-слабо подвижни са, по-чувствителни са на използваните препарати и по-лесно могат да бъдат унищожени.

След окрилянето, скакалците започват да прелитат на други местообитания и борбата се затруднява. При химичната борба с Мароканския скакалец се използват контактни инсектициди - органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. При избор на инсектицид трябва да се имат предвид площите и културите, които ще бъдат третирани, като се прецени добре отровността и карантинния срок на използваните средства. В световен мащаб най-използвани за борба с Мароканския скакалец скакалците са препарати на база фипронил и фенитротион.