Британските железничари обявиха 24-часова стачка

Зоран Заев: Ще положа всички усилия Никола Груевски да бъде върнат в страната

Агенция Fitch потвърди рейтингa на България „BBB“ със стабилна перспектива

Джип се размаза в стълб в Пловдив, шофьорът е избягал (СНИМКИ)

Мъж е в болница след обгазяване при пожар в дома му в Якоруда

Столичният кмет: Почиставащите фирми са в пълна готовност за предстоящия снеговалеж

Полицията откри боен арсенал в къща в благоевградското село Покровник

Вицепрезидентът на САЩ: Търговските действия срещу Китай няма да спрат, докато Пекин не промени поведението си

Таско Ерменков, БСП: Зад протестите стои правителството

Труд Уикенд – един вестник за два дни

Най-скъпият Rolls-Royce радва първо англичаните Тръгнаха първите 8 екземпляра от SUV модела Cullinan

Трафикът се осъществява нормално през проходите Шипка и Петрохан при зимни условия

Ново фентъзи от Дж. К. Роулинг „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд” е хитът на седмицата

Фандъкова: Решението за оставката на Симеонов е добро, но да не забравяме, че ситуацията е предизборна

Каракачанов: Валери Симеонов се връща в парламента, чакаме да предложи нов вицепремиер

Скулпторът Георги Чапкънов-Чапа пред „Труд“: У нас трябва да си шебек, за да вървиш напред

Снимка Пламен Стоименов

Настъпи известна неяснота в обществената мисъл – балерина ли е, гимнастичка ли е изящната метална мома, която нетрезвен хлапак катурна в опразнения шадраван пред Народния театър. „Беше гимнастичка, но стана балерина“, обясни самият й създател Георги Чапкънов-Чапа, и с това разсея мъглата.
В момента бронзовата красавица зъзне в Столичната градска галерия, докато бъде поправена и монтирана отново на мястото си. А известният скулптор, автор на емблематичната статуя „Света София“ и на най-новия паметник на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“, обясни за читателите на „Труд“ какво е състоянието на поразената скулптура и дали ще бъде лесно да се поправи. Покрай това сподели и размислите си за нещата от живота.

– Г-н Чапкънов, момчето, което събори статуята на балерината пред Народния театър, беше освободено след 24 часа в ареста, без да бъде наказано. Според вас това справедливо ли е?
– Не бива да ги съдим прекалено строго. Какво да направим, стават такива бели. Младите се дрогират, вършат глупости.

Не трябва ли да си понесе последствията, все пак?
– Не, да ги съдим, може, ама жестоко – не бива. Какво да направим, такова е времето.

– Казахте, че според вас е бил дрогиран, но беше съобщено, че е бил пиян.
– Като са дрогирани добиват доста повече сила. Младежка дивотия.

– Статуята е била монтирана преди 20 г., възможно ли е нещо да се е разхлабило и той наистина случайно да я е съборил, както беше съобщено, докато си е правил селфи?
– Не, изключено е, няма как да стане това. Бутнал я е – набрал е сили и я е съборил.

– Големи ли са повредите?
– За щастие няма лоши последици. Само е паднала на дясната си гърда и там е леко хлътнало. Но това нищо не е, ще се поправи и напролет ще се монтира от този, който я е монтирал вече два пъти. Един колега, Марин Марков от Требич, който има голяма бронзолеярна с много хубав екип. От цяла Европа идват при него да му поръчват да прави отливки.

– Колко ще струва да се поправи?
– Нищо работа – две-три хиляди лева.
– Кой ще плати за ремонта, имаше съобщения че Софийската градска галерия, чиято собственост е статуята, ще плати за поправката.
– Не, няма такова нещо. Общината така или иначе няма да остави това без последствия и ще го накарат да плати щетите.

– Наричат статуята балерина, а се разбра, че първоначално била гимнастичка. Бихте ли уточнили каква е? Гимнастичка ли е?
– Да, ама сега е балерина, защото гимнастичка беше, когато я подарихме заедно с Иван Славков и Георги Йорданов в Лозана на Самаранч, шефа на Олимпийския комитет. Тя стана първата статуя, която беше поставена в новия музей на Олимпийския комитет. И понеже стана много красива, направихме и едно копие за България, но без обръча. И така стана балерина.

– Как попадна във фонтана пред Народния театър?
– Когато се правеше преустройството на градинката пред театъра, по това времче имаше, бог да го прости, един много фин човек – архитект Атанас Агура. Тъкмо бяха направили шадравана и той се присети за тази статуя. И каза: „Защо да седи в галерията, хайде да я поставим тук.“

– Последната ви работа е паметника на братя Прошек на ул. „Сан Стефано“. Легендарните пивовари седят на маса, а човек може да приседне до тях и да се снима. Петко и Пенчо Славейкови седят на пейка – до тях също може да се седне. Това някаква вълна ли е в творчеството ви?
– Да, щеше да има и още една такава на „Витошка“ – на Алеко Константинов и Бай Ганьо. Но се надигнаха протести: Защо този най-отрицателен български герой ще бъде овековечен. Имаше конкурс, аз го спечелих и тогава се намесиха… На това място на края на „Витошка до един стълб има един изправен Алеко с два куфара и едни стрелки.

– Редно ли е при спечелен конкурс да се отменя проект?
– Е, не е редно. Но има мизерници, които не ме обичат, не обичат и моя архитект. Те са малцина, но какво да ги правиш. Почват да ровичкат и докато не развалят работата.

– Кои са тези хора?
– И колеги, и архитекти. Не е имало нещо, което да съм направил, и да не е имало противници.

– Статуята „Света София“ надигна протести от страна на Православната църква. Обявиха я за езическа статуя с объркана символика, дори и за сатанинска. Цитирано беше, че в едната си ръка държи пари и сова – птица на смъртта, в другата погребален венец и имала златна погребална маска на лицето.
– Глупости, пълни глупости. Това не е храм, в който да съм сложил нещо езическо. Статуята е поставена на публично място. Тя е символ на града и е скулптура, а не религиозна вещ. Още като започнах да я правя, от първия миг започна едно брожение срещу мен. Имаше един юнак, с когото сме адаши – Георги Тодоров – и аз съм Георги Тодоров Чапкънов, тогава беше млад човек (през 2000 г. – бел. ред.) и се изживяваше като теолог. Умен, но деструктивен човек. Не трябва така – като знаеш нещо, оползотвори го за мирни цели. Та той ме захвана, не само това, но и успя да настрои целия синод. Всички се вдигнаха против мене, а още не знаят какво съм направил.
– Самият Георги Тодоров знаеше ли?
– Показвал му бях проекта. Оказа се грешка, но тогава бяхме много близки и той ми заби нож в гърба. По радио, по телевизии, по вестници – всички ме хулят, без да знаят как изглежда това нещо, никой не го е виждал. Но го хулят този езически гаден символ, който аз съм тръгнал да сътворявам. За щастие не обръщам внимание на такива неща, те не могат да ме засегнат. Вече като я монтирахме, наново се започна. Нали в близост е Духовната академия. Спомням си в едно сутрешно предаване бяха поканени трима души от Светия синод и духовната академия и аз. И тези тримата като ме захапаха… Аз бях подготвен и очаквах да ме изядат с парцалите. Но им казах: Вие знаете ли паметника на Цар Освободител? А знаете ли какво има най-отпред на този паметник на православието, един от най-хубавите в Европа? Най-отпред е езическата богиня Нике. И не държи никакъв венец, както аз съм я изобразил, а меч! Това също не е православно, а нашите баби и дядовци как са го приели?

– Има ли случай, когато завистници са успели да ви спрат в нещо важно?
– Ами то стига, че ми крадат и обругават работите. Последният случай с „Балерината“ е най-невинният. Първият беше като направих на стълбището на Клуба на писателите една колона – Дървото на живота. С лавър и бръшлян, пълен с птички, гущерчета. Много красиво беше. Докато не я ликвидираха, не спряха. Всеки ходил, кършил там по нещо. Свърши се, това е. Накрая остана една гола тръба с малко шума и аз я махнах.
След време – винаги работя с моя архитект Станислав Константинов, с когото имаме над 30 неща заедно, та с него направихме една чешмичка срещу „Св. Седмочисленици“, която отстои на 50 м максимум от Министерството на вътрешните работи. Имаше едно гнездо с птички. Е, докато не я откраднаха, не мирясаха. След това „Отвличането на Европа“ – пак в градинката на „Ангел Кънчев“, и нея откраднаха! Зад Банята, където е минералната вода, там направих един Аполон Медикус. Имаше до него будка с постоянно стоящ полицай. Но по едно време махнаха полицая и веднага се опитаха да откраднат статуята. Голям късмет! Съборили го и все пак тежичък, не могат да го сложат в джоба си, та го оставили, докато дойде кола да го вземе. През това време, слава Богу, са го видели и се предотврати тази кражба.

– Кой ги краде според вас? Дали има някаква мафия, която краде произведения по поръчка?
– Има, има.

– Не е ли по-лесно един колекционер да си поиска да му направите, вместо да поръчва да му я крадат?
– Това е готово, какво ще се свързва, да чака да му направят…

– Наистина ли смятате, че България няма бъдеще, както казахте наскоро в едно интервю?
– Ми няма! Не го измислям аз, един европейски комисар, той си го казва в доклада. Всяка запетайка е истина в този доклад. Той така добре е изследвал всичко. Написано с болка – как това, което се случва в страната, е необикновено и много лошо за България. Заради това, че властниците имат много силна роля, всичко се наглася отвисоко, чрез партии, чрез вождове. Всеки иска да стане депутат и милионер. И става. Което означава, че се краде ужасно. Навсякъде се краде, но както тук в България, толкова много, рядко се случва. Което означава че няма шанс за младите. Затова те изчезват от България. Тук нито някой им обръща внимание, нито нищо. Тук трябва да си някакъв шебек, предан на партия, и тогава вървиш напред.
И ето, младите изчезват, такива дъртаци като мен ще си отидат и остават само цигани и негодници. До 2040 г. България ще изчезне.

– На вас три пъти са ви предлагали да станете депутат. Не трябва ли в управлението да има повече почтени, нормални хора като вас?
– Ами, почтени, нормални хора бяха Радичков, Борис Димовски… Напуснаха парламента. То там явно не се живее. Ето последните избори – този, който най-много се блъскаше в гърдите, Волен Сидеров, и той се нареди на опашката там и млъкна и край. Какво означава това? Заради пуста власт и пари…

– Как я карате напоследък?
– Дъртоза! По едно време щях да си отида. Паднах и си счупих ребрата, а костите пробиха белия дроб. Приеха ме по спешност в „Пирогов“, където преживях тежки операции. Всичко беше наред и защо не си отидох тогава… Бях готов. Яд ме е направо. Отложи се малко.

– Защо бързате да си ходите от този свят?
– Ох, не ми се живее, бе, мила.

– А работата?
– Без нея за нищо не ставам. Без работата и ако ги няма внучетата – осем внучета имам и всичките ги обичам, но и те мен.
Аз си загубих жената преди четири години. И това е… Да ходя час по-скоро при нея. Жена ми беше страхотен човек, Бог да я прости. Толкова добър. Гледаше ни всички, та и мене. Защото аз съм издевателствал: имам работа, не се прибирам, пия – това ми е останало, други сериозни проблеми нямам. И ме търпеше милата, и ме пазеше и… Е, като я няма, стават бели. Та да ходя час по-скоро там, да се свършва.

– Кое е основното нещо, към което трябва да се стреми човек в живота си?
– Всичко е предопределено. Сигурен съм в това, толкова съм сигурен, че няма накъде повече. Затова пет пари не давам какво ще се случи с мен. Е, сериозно се надявам, че ще се случи най-доброто – да отида при Снежа.

– Вярвате ли в Господ?
– Да.

– А ходите ли на църква?
– Ходя, не съм от тия, ревностните, дето всеки ден са в църквата. Но, когато трябва – ходя. Аз съм кръстник на сума ти деца и не само деца. Кум съм на сума ти хора. Всичко това само в църквата е ставало. А тук в тая църква, в „Света София“, са ми приятели отчетта – те много ме обичат, ама и аз тях. Там съм бракувал, кръщавал, какво ли не. И там съм казал на децата да ме опеят. Там искам.

Нашият гост
Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол. Средното си образование получава в художествената гимназия в София, специалност “Скулптура” с преподавател Петър Рамаданов. През 1969 г. завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура” при проф. Иван Мандов и доц. Илия Илиев. Специализирал е в Париж. Първите му самостоятелни изложби са: 1975 – в София; 1976 – в Пловдив. Имал е участие в почти всички представителни изложби на Съюза на българските художници в чужбина.
Малките му пластики се намират в многобройни частни колекции, а големите му скулптури са на обществени места и музеи по целия свят. Сред музеите, които притежават негови произведения са Националната художествена галерия в София, Ермитажа в Санкт Петербург, музея “Пушкин” в Москва, “Оцокуши-Га-Хара Музей” – Япония, академията “Лалит Кала” в Ню Делхи, музея на открито “Моран” – Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, колекция “Петер Лудвиг” – Германия, Музей Moutier – Швейцария.
Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.); паметник на Висоцки във Вършец (2007); паметник на независимостта в София (2007); “Орфей и Евридика” в Смолян (2007); на скулптурата на баща и син Славейкови на едноименния площад в София, на Чарли Чаплин, Хитър Петър и Дон Кихот в Габрово и много други.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. ДОБРЕ,ЧЕ СИПРИЗНА- ЧАПКЪНА,НАЙ-ГОЛЕМИЯ ШЕБЕК!!! НАВСЯКЪДЕ ЦЪФТИ И ВРЪЗВА,НЯМА ДРУГ,ВСИЧКИТЕ ЕДРИ КАЛЕСАНИ ПАРТИЙНО-ЧАСТНИ ПОРЪЧЕНИЯ-ВСЕ ЧАПКЪНА,ГИДИ ШЕБЕКА! КАТО НАВСЯКЪДЕ В БУЛГАРСКО,,ВЪВ ВСИЧИ СФЕРИ- ВРЪЗКИ И МАФИЯ! ЩЕ МИ ДРЪНКА ЗА МАФИЯ,ХАХАХ!!! ЗАТУЙ СВЪРШИ И ДЪРЖАВКА,И НАРОД..ДРУГИТЕ ЩЕ ТРЯБВАТ ДА БЯГАТ,КАКТО И ИЗБЯГАХА-ДА ДИРЯТ ИЗЯВА В ЧУЖБИНА! ТЪПАНАР БЕЗСРАМЕН…ВТОРИ МИКИЛАНДЖЕЛО!?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.