Прокуратурата се зае със смъртта на родилката в Сливен

На 3 септември стачка ще блокира фериботи и кораби в Гърция

Валя Брадшоу – от модните корици в София до Мериленд Вярвам в магията на усмивката и в това, че хората може да стават по-добри, казва моделът, фотограф и дизайнер

Тежък старт за Йоканович и „Фулъм“ във Висшата лига

Доналд Тръмп е уволнил свързаните с разследването на руската намеса в САЩ

Спасители извадиха тялото на 42-а жертва под рухналия мост в италианския град Генуа

120 000 евро отнесе грък за изхвърлени кученца в контейнер за боклук

120 дами и рицари тамплиери срещат 10-та си годишнина в Шумен Велик Приорат България приема 5-ма македонци

Ердоган е преизбран за председател на „Партията на справедливостта и развитието“

Балван чества 135 години от построяването на своята църква Храмът в селото носи името на Св. Иван Рилски

Откриха снаряд без видима маркировка в двора на училище в Пловдив

Пиар на правителството блъсна репортер и се извини

Гана обяви едноседмичен траур за Кофи Анан, световни лидери почетоха паметта му

Отново на Крит! Българче обвини гръцкия си баща в блудство

Румен Петков за разбитата нелегална фабрика за цигари в Карнобат: Не се прави така

Слави между „ад и рай“ Твърди, че ще сменя политическата система у нас

Сценаристът от „Шоуто на Слави“ Иво Сиромахов е написал книга, която се казва „Ку-ку бенд – ад и рай“, с помощта на музикантите от формацията. Тя ще излезе след по-малко от месец, научи репортер на „Жълт Труд“ от самия него. А поводът за появата й е сериозен.

Тази година се навършват 25 лета от създаването на „Ку-ку бенд“. „Не знам дали за вас са много, но за нас са начин на живот“, каза пък Слави Трифонов в шоуто си. По повод на четвъртвековния юбилей в няколко поредни понеделници рубриката „Нещо лично“ е само с хората от „Ку-ку бенд“. Стартът бе на  23 април, когато гостува Цветан Недялков.

Междувременно Слави все по-усилено готви политическия си проект.  Дори твърди, че ще сменя политическата система у нас. Той все още ходи трудно и му се налага да му помагат, за  да заеме мястото си в студиото, но става друг човек, когато го удари на политика. Същото е, когато е пред камера. „Слави е между „ад и рай“, както пее в песента си. Между шоуто и политиката“, твърдят запознати с дилемата му.

Ето какво написа Трифонов във фейсбук миналия петък:
„Уважаеми сънародници, както бях обявил, аз поведох лични, индивидуални срещи с всеки един от тези, които избрахме на последното събеседване. С тях вече подготвяме конкретни стъпки, които в практичен срок могат да се приложат и да доведат до реална промяна в най-важните сектори на обществения живот.
Сектори, които засягат всеки един български гражданин – като здравеопазване, икономика, финанси, туризъм и т.н.
Истината е, че сред тези българи, с които се срещам и работя, сред тях има хора, които могат да бъдат далеч по-адекватни от сегашния, така наречен, политически елит в законодателната и изпълнителната власт.
Междувременно при мен продължават да пристигат много писма от наши сънародници от България и чужбина, които искат да се включат в тази инициатива“.

Шоуменът коментира и последния доклад на „Pепортери без граници“, посветен на свободата на словото. Той се възмути, че в него „България достойно се е сринала с две места надолу. И вече от 109-о сме на 111-о място“. „Затова гордо може да кажем, че България се нарежда на най-ниско място сред всички страни членки на ЕС – каза шоуменът. – Но не само това – вече сме и под всички останали страни от Западните Балкани. Македония, една държава пред разпад, е преди нас. Честито! Нека видим кои други велики демокрации са преди нас. Самоа. Гана. Намибия. Нигер. Киргизстан. Мозамбик. Либия. Боливия…
И си мисля: Кой го е срам от това? Ето, аз например се срамувам. А пък имам честта да работя със свободни хора и от 25 години насам да изразявам свободно мнението си, независимо на каква цена. А кой друг се срамува? Този, който е подчинен? Този, който се съобразява? Този, който слуша? Този, който слугува…? Той срамува ли се?.“

Срамът е много полезно чувство. Той е морален стожер, по думите на Дългия. „Но аз не исках да чета морал. Нямам това право. Не се чувствам нито ментор, нито по-специален от другите хора в публичното пространство. Но се чувствам свободен. А цената на всяка една демокрация и целта на всяка една демокрация е точно тази – хората да се чувстват свободни“, твърди той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.