Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

Тиквичките в настъпление

Турция може да купи руски изтребители Су-57, ако САЩ блокират доставката на F-35

Слави между „ад и рай“ Твърди, че ще сменя политическата система у нас

Сценаристът от „Шоуто на Слави“ Иво Сиромахов е написал книга, която се казва „Ку-ку бенд – ад и рай“, с помощта на музикантите от формацията. Тя ще излезе след по-малко от месец, научи репортер на „Жълт Труд“ от самия него. А поводът за появата й е сериозен.

Тази година се навършват 25 лета от създаването на „Ку-ку бенд“. „Не знам дали за вас са много, но за нас са начин на живот“, каза пък Слави Трифонов в шоуто си. По повод на четвъртвековния юбилей в няколко поредни понеделници рубриката „Нещо лично“ е само с хората от „Ку-ку бенд“. Стартът бе на  23 април, когато гостува Цветан Недялков.

Междувременно Слави все по-усилено готви политическия си проект.  Дори твърди, че ще сменя политическата система у нас. Той все още ходи трудно и му се налага да му помагат, за  да заеме мястото си в студиото, но става друг човек, когато го удари на политика. Същото е, когато е пред камера. „Слави е между „ад и рай“, както пее в песента си. Между шоуто и политиката“, твърдят запознати с дилемата му.

Ето какво написа Трифонов във фейсбук миналия петък:
„Уважаеми сънародници, както бях обявил, аз поведох лични, индивидуални срещи с всеки един от тези, които избрахме на последното събеседване. С тях вече подготвяме конкретни стъпки, които в практичен срок могат да се приложат и да доведат до реална промяна в най-важните сектори на обществения живот.
Сектори, които засягат всеки един български гражданин – като здравеопазване, икономика, финанси, туризъм и т.н.
Истината е, че сред тези българи, с които се срещам и работя, сред тях има хора, които могат да бъдат далеч по-адекватни от сегашния, така наречен, политически елит в законодателната и изпълнителната власт.
Междувременно при мен продължават да пристигат много писма от наши сънародници от България и чужбина, които искат да се включат в тази инициатива“.

Шоуменът коментира и последния доклад на “Pепортери без граници”, посветен на свободата на словото. Той се възмути, че в него „България достойно се е сринала с две места надолу. И вече от 109-о сме на 111-о място“. „Затова гордо може да кажем, че България се нарежда на най-ниско място сред всички страни членки на ЕС – каза шоуменът. – Но не само това – вече сме и под всички останали страни от Западните Балкани. Македония, една държава пред разпад, е преди нас. Честито! Нека видим кои други велики демокрации са преди нас. Самоа. Гана. Намибия. Нигер. Киргизстан. Мозамбик. Либия. Боливия…
И си мисля: Кой го е срам от това? Ето, аз например се срамувам. А пък имам честта да работя със свободни хора и от 25 години насам да изразявам свободно мнението си, независимо на каква цена. А кой друг се срамува? Този, който е подчинен? Този, който се съобразява? Този, който слуша? Този, който слугува…? Той срамува ли се?.“

Срамът е много полезно чувство. Той е морален стожер, по думите на Дългия. „Но аз не исках да чета морал. Нямам това право. Не се чувствам нито ментор, нито по-специален от другите хора в публичното пространство. Но се чувствам свободен. А цената на всяка една демокрация и целта на всяка една демокрация е точно тази – хората да се чувстват свободни“, твърди той.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.