Следосвобожденски гробове на руски воини има в северния двор на църквата на цар Иван-Асен II　във Велико Търново. За това разказа пред "Труд" археологът доц.д-р Мирко Робов навръх 140-годишнината от Освобождението на старопрестолния град.

"През сезон 1992 г попаднахме на гробове, свързани непосредствено с мястото и ролята на възобновената на 9 март 1878 г. отново като действаща църква "Св.40 мъченици". Те са с поредни номера 508 и 509.Погребаните са военни, участници в руско-турската освободителна война /1877-78 г./. Върху еполетите на единият от погребаните офицери е изписана цифрата 19 . Това е означение на 19-ти Костромски полк. При другият пък личеше цифрата 17. Установени са части от униформите, лични вещи на погребаните, както и украсата от ковчезите", обяснява доц. д-р Робов.

Тържественото богослужение по повторното освещаване на храма отслужва Доростоло-Червенският митрополит Григорий. В словото си след богослужението началникът на военния отдел на Княжеството през Временното руско управление генерал Василий Золотарьов изказва пожелание занапред храмът да бъде "военна църква" на цялата Българска земска войска.

"На свой ред митрополит Григорий заявява готовноста на Българската църква с думите: "Този храм като военен исторически паметник да се отстъпи във владение на войската, квартируваща в Търново". На последвалия тържествен обяд, даден на хълма "Трапезица", по време на наздравицата, митрополитът потвърждава дарението", споделя още доц.д-р Робов.

Той изтъква, че при Освобождението Търново има няколко действащи храма, но честта да стане първата гарнизонна църква на нова България се пада именно на "Св. 40 мъченици", като непреходен символ на победата и на триумфа на българското оръжие.

"Това е причината, в северния двор на църквата, да намерят своя вечен покой и военни лица, най-вероятно участници в Освободителната война, а може би и в освобождението на Велико Търново.

В гроб № 508 се устаянаови дървен ковчег.Откритите части от скелета не следват неговия естествен анатомичен порядък. Това се отнася и до елементите от военната униформа. Вероятно става въпрос за препогребване на тленни останки, които първоначално са били другаде, а по-късно са положени именно в двора на тогавашната гарнизонна църква. Напълно възможно е, по-късно във времето да е изпълнено желание приживе на погребания, неговите кости да намерят вечен покой именно на това символично място, т.е. в двора на храм, свързан с триумфа на българското оръжие", обяснява именитият археолог.

Доц.д-р Мирко Робов уточнява , че са становени двата еполета /съответно ляв и десен/, с цифрата, означаваща полка на военнослужещия – 19. Извършената справка на тогавашната военна структура отвежда към 19-ти Костромски полк.

"Този полк дава осем жертви. Тъй като гробовете им са известни, вероятно останките в търновската църква "Св. Четиридесет мъченици" най-вероятно са на единствения от освободителите, с неизвестен гроб - подполковник Валерий Дяконов. Полагането на тленните останки именно на това свято може да се счита и като персонална привилегия на заслужилия боец", разкрива доц.д-р Робов.

Гроб №509 също е проучен.Видно от поставените върху еполетите номера, погребаният военен е служил в 17-ти Архангелогорски полк.Еполетите са без висулки по периферията, което показва, че погребаният е младши офицер.

"Костите са в добро състояние и това свидетелства за възрастта на погребания, както и за общото му физическо състояние. При долната и при горната челюст липсват предните зъби, избити вероятно приживе.Бил е обут в кожени ботуши с високи токове.Ковчегът е с богата допълнителна украса.Над еполета има навита като спирала позлатена сърма, оформена с три ивици. В очертанията на гръдния кош има останки от акселбанти.Коланът е сърмен, с тока, от парадна униформа. На средния пръст на дясната ръка е бил поставен ажурен сребърен пръстен, с инкрустация.Установи се дори личният бръснач на погребания воин, с който очевидно редовно и акуратно е поддържал изрядната си външност", сподели доц.д-р Мирко Робов.

Археологът е категоричен, че описаните два войнски гроба са важен и интересен щрих към историята на църквата "Св. Четиридесет мъченици". Те са свидетелство за важната символика, с която храма на цар Иван Асен ІІ присъства и в новата историческа епоха, в годините на прехода към Третото българско царство.