Олигархичният кръг около Прокопиев започна кампания по дискредитиране на председателя на ВАС, докато ССБ изостави самоуправлението на магистратите и търси съмишленици сред маргиналните групи

Политическата криза вследствие на сриналото се 7-месечно управление на кабинета „Петков“, разбираемо, остави на заден план не по-малко важните процеси в съдебната система. Още повече, че след години, в които правосъдието генерираше умишлено провокирани публични скандали с политически отзвук, се забелязват процеси на оздравяване и успокоение на системата. Това изглежда никак не допада на добре известните адвокатски и лобистки кръгове, които през последното десетилетие в различна степен успяваха да прокарват своите интереси в правораздаването, основно чрез малка, но шумна група съдии и посредством изпълнителната власт в лицето на някои от министрите на правосъдието.

Липсата на зависими от задкулисните кръгове съдийски началници (Лозан Панов вече не е председател на Върховния касационен съд и не ръководи заседанията на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет), провалът на опитите за овладяване на прокуратурата (въпреки неспирните атаки, Иван Гешев остана главен прокурор с изглед да изкара пълния си мандат), тоталното игнориране на кандидатите за членове на съдебен съвет от политизирания Съюз на съдиите в България - все процеси, които колкото и да са полезни за обществото и правовия ред, се оказват проблемни за онези олигархични групи, чиито премиер и министри макар и за кратко доскоро управляваха. Задкулисието вече дава много ясни знаци за това през медиите си. В рамките само на три дни в три различни издания се появиха три привидно различни материала, общото между които е силният гняв от загубата на лостове за влияние върху храма на Темида или иначе казано върху технологията по приемането на нужните за поръчителите съдебни актове и решения.

Още преди година, докато Кирил Петков бе още служебен министър на икономиката, се забеляза тенденция бъдещият към онзи момент премиер и излъчилият го олигархичен кръг „Капитал“ открито да недоволстват от решенията на съдии, основно по търговски и административни дела, свързани с варварското овладяване на държавни дружества, Българската банка за развитие и други. Нежеланието на Петков и близкия около него кръг да се съобразяват със закона по-късно се превърна в емблема на управлението и бе сред водещите причини за неговия провал. Недоволството на менторите от съдебни решения обаче остана и се трансформира в открита атака срещу съда. Така председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков бе посочен от адвокатския кръг около Иво Прокопиев като „властелин“, който трябва да бъде дискредитиран, а редови административни съдии вече са жертва на конспиративни теории, внушения и манипулации, свързани с техни близки и семействата им. И всичко това, защото съдът е постановил няколко решения, които не допадат на политическите проксита и на техните ментори, а и защото магистратската общност безапелационно показа „червен картон“ на съдиите от олигархичния кръг „Капитал“, като тотално бламира кандидатите им за членове на новия ВСС, който трябва да встъпи в длъжност от есента, но очевидно ще се забави заради непопълнената парламентарна квота.

Парадоксално е, но методите, с които съдийското съсловие е сплашвано от изданията, собственост на Прокопиев или следващи неговата редакционна политика, са същите, заради които дълги години ССБ и останалите НПО-та около олигарха се обявяваха в защита на съдиите. Така се затваря цикъл, продължил близо 20-ина години, през които задкулисието инвестираше огромни финансови средства и човешки ресурс, за да сатанизира прокурорите и да представя държавното обвинение като „голямото зло“ на правосъдието, докато съдиите и особено онези от тях, които нарушавайки етичния кодекс политиканстваха, бяха бранени с цялата пропагандна машина.

Факт е, че сега на кръга „Капитал“ се налага да се отрече от собствените си мантри и за пореден път да се самоизобличи, разкривайки двойните стандарти. Довчерашните съдии, които непрестанно бяха представяни за жертва на натиск заради своето достойнство и независимост, изведнъж вече са уморени, отчуждени и конформистки настроени. Така поне ги представя от два месеца апелативният съдия Калин Калпакчиев, бивш член на ВСС и бивш председател на ССБ. От два месеца, свързаните с „Капитал“ адвокатски кантори и върхушката на съдийския съюз, не могат да преживеят категоричното нежелание на мнозинството от съдиите в цялата страна да ги представляват тримата, излъчени от ССБ кандидати - Татяна Жилова (настоящ председател на ССБ), Атанас Атанасов (бивш председател на ССБ) и Владимир Вълков. Така кръгът около Прокопиев стига до извода, че „главният виновник“ за отрязването на кандидатите на олигарха за бъдещия ВСС не е вотът на съдиите, а е „властелинът“ председател на ВАС Георги Чолаков. Самият Чолаков тепърва ще трябва да свиква със сатанизирането му, в което ще се включи цялата мрежа от професионални протестъри, политически проксита, поръчкови журналисти, на които видно е спусната директивата да блокират функционирането на ключовото за държавата административно правосъдие и особено на Върховния административен съд. Предупредени са и всички онези съдии, които дръзват да отсъдят в полза на закона и съобразно доказателствата, а не както спонсорите или марионетките на Прокопиевци очакват. А, ако някой очаква атаките срещу съдийското съсловие да срещнат отпор в декларации на ССБ, силно се е объркал. Все пак не са засегнати съдиите, които си другаруват с адвокатите на олигарха от „Капитал“.