Най-екзотичното мъжко хоби Бивш военен с първа общинска градина от бонсаи в Шумен

Сигнал за бомба стресна Киев

Путин поиска от новото правителство промени във всички области

Ердоган призова турците: Сменяйте доларите и еврото с лири

Слънчево с кратки превалявания

НАТО и Русия се срещат на 31 май

“Илинденска Македония” отпадна, Скопие и Атина продължават преговорите в Брюксел

100 кила крие новото гадже Двамата влюбени се усамотили в Лещен

Започна срещата на Борисов с Порошенко

Общинският съветник от БСП Борис Цветков поздрави 65 ОУ в с. Бусманци по случай 140-ата му годишнина

Венци Стефанов – от приятел до враг на “Левски” Босът на "Славия" се върти около кръга на Гриша Ганчев

Албанската опозиция изкара хиляди на протест срещу премиера Еди Рама

Отслужиха панахида за загиналите за България войници

Борисов пристигна в Киев

В Япония продадоха два пъпеша за 25 000 евро

Служиш на държавата, а после… Зеят дупки и в социалното ни законодателство

Паметникът във Военния музей на загиналите ни миротворци в Камбоджа. Живите им другари се обединиха в сдружение “4 май”, за да си търсят правата и да се подпомагат.

Ако загинеш, може да ти издигнат паметник, ако пострадаш, ставаш военноинвалид, ако стигнеш до пенсия, си забравен в повечето случаи. Това са по-голямата част от перспективите пред един военен, които неминуемо засягат и семейството му.

Тези дни парламентът гласува на първо четене промяна в Кодекса за социално осигуряване. Прозира обаче опасността в желанието си да подпомогнат определена група граждани, депутатите да регламентират със закон една несправедливост спрямо други. Промяната цели родителите на загинали военнослужещи в операции и мисии зад граница да имат право на наследствена пенсия. Забележете, така както сега е при родителите на починали при наборна военна служба военнослужещи.

Прави впечатление, че законопроектът е внесен от депутати от различни парламентарни групи: Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев. На този етап промяната има отношение към родителите на 23 военнослужещи. В Камбоджа през 1992-1993 г. загинаха 10 военнослужещи, а в Ирак – 13 през 2003-2005 г. Те ще получават пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто, т.е. за редници и сержанти 150 на сто върху социалната пенсия за старост, а за офицери – 160 на сто. Смята се, че финансовото изражение на законодателната промяна към момента ще бъде 55 589 лв. годишно при условие, че всички 23-ма загинали са офицери.

На практика това е изключение, което дава допълнително право на осигурени лица да се отпусне пенсия. В случая става дума за военнослужещи, които изпълняват военна служба в операции и мисии извън страната, на основата на сключен договор, поради което попадат в кръга на социално осигурените лица, а наследниците им имат право на пенсия за инвалидност при трудова злополука. Аналогията се прави с наследствените пенсии за военна инвалидност за починали по време на наборна военна служба, които са осигурени лица. Очевидно е, че депутатите търсят равнопоставеност, което заслужава подкрепа. И едните, и другите изпълняват волята на държавата и губят живота си в резултат на нейните политически решения.

След като се отива към разширяване на кръга на правоимащите лица в това направление, би могло да се помисли за включване и на други категории военнослужещи. От Министерството на отбраната предлагат да получат такова право и родителите на загиналите курсанти и школници от военните и сержантските училища. Вярно е, че образованието е по личен избор, но същото се отнася и за участието в операция зад граница. Част от обучението обаче се смяташе за наборна военна служба, а курсантите и школниците изпълняваха редица задачи, които имаха пряко отношение към военната служба и отбраната на страната. Темата за статуса на курсантите е друга и много широка. Държавата все още не може да се реши да ги признае за професионални военнослужещи, които подготвя за свои нужди. И от това, разбира се, да последват месечни възнаграждения и редица други социални придобивки.

Идеята на депутатите е да запълнят една дупка в социалното законодателство по отношение на служилите във Въоръжените сили и техните семейства. Лошото е, че не се отива към цялостно решаване на тази болна тема, а както и в други случаи, се работи на парче. Тук попадат военноинвалидите, военнопострадалите, ветераните от войните и пенсионираните военнослужещи. Много от тях са на последното социално стъпало. Решението на пръв поглед е в по-големите пенсии, но не и само в това. Много от тях се нуждаят от грижи, от лечения и отдих. Точно в това отношение законодателите следва да бъдат много внимателни. Предишният състав на парламента, например, промени така Закона за ветераните от войните, че той вместо да помага пречи. Нещо повече, вече година и половина след поправките компетентните институции не са променили Правилника за прилагане на закона, което създава условия за различни тълкувания на неговите разпоредби. Все още в правилника е записано, че ветераните от войните имат право на отдих и лечение веднъж годишно в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините. С промяната на закона, обаче, депутатите ограничиха това право на 14 дни. Има и други такива несъответствия между регламентиращите документи, които отежняват и без това нелекия живот на бившите фронтоваци, които днес са на вързаст между 95 и 100 години. От сериозна актуализация се нуждаят текстовете в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Без определени в закон права, особено в здравно и социално отношение, са пенсионираните военнослужещи, което е още едно обяснение за недостатъчния интерес към военната професия и големия недостиг от кадри в армията. Така че е време законодателят да се обърне с лице към всички пропуски в социалното законодателство, което би трябвало да е в интерес на всички, които са свързани по един или друг начин с отбраната на страната.

 

Въпросът не е само в новата техника

Очевидно е, че не само сделките за самолети, кораби и бойни машини трябва да вълнуват обществото, когато става дума за армия. Младият човек, който постъпва във Въоръжените сили, си прави сметка какво го очаква, след както излезе от тях. И ако вижда в бъдещето си днешните грижи на държавата за служилите в армията, включително за ходилите на война или загубили здравето си в мирно време, е логично да се раколебае в избора си.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Наемните у6ийци сами да са си внасяли за пенсия.
    Архивите са пълни с нелицеприятни факти що за контингент са били.

  2. Kvi pensii be – da vi gi dava Kambodja. I voennite ni sa samo kradlivci – ne stiga che ne si plashtat za pensii ami I pretencii imat. Slujeli na rodinata – kak puk ne, samo se chudiat kude da se skatayat I kvo da otkradnat. Puk I s 1 MIG29 kato shte zastityat nyakoi. Da hodiat da vidiat kak se izkarva hliaba I posle da revat. Kato hodiat I mrat za u$ I nato – te da I’m davit pensii. Aman ot typi robi, koito se prodavat za bezpare.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.