Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Смолянският исполин Величко Чолаков тренира и възпитава деца

Величко разкрива, че най-много е вдигал 260 кг на тренировка, а на състезание с 10 кг по-малко.

„Не може да имаш повече от една двойка в бележника и да искаш да спортуваш – казва Величко Чолаков, европейски шампион и втори от световно първенство.

Вече 3 години именитият щангист не само тренира деца в родния си град Смолян, но и ги възпитава. „Постоянно им преглеждам бележниците – продължава Железния. – Видя ли повече двойки, веднага ги спирам да идват в залата, докато не си научат уроците. Та какъв спортист ще е след време, след като не знае например таблицата за умножение. В началото на родителите им беше странно. Звъняха ми, питаха ме: откъде се появи, как така се нагърби с тази задача….Но от тези деца, които останаха, имам страхотни таланти и вървят много добре.”

Именно преди 3 години единственият ни щангист, олимпийски медалист в тежка категория, решава да сложи край на състезателната си кариера. И „бронзовият” от игрите Атина 2004 се впуска в треньорството. Идеята за новото поприще Величко споделя с личния си наставник Костадин Грозданов, който изцяло го подкрепя и му предава щафетата в местния клуб „Родопа”, в който преминава кариерата и на самия Чолаков.

„Любопитното е, че моят наставник никога не е бил щангист, а 25 години треньор по футбол, но с него постигнах всичките си успехи – продължава исполина. – Още първият път, когато влязох в залата, щангите ме грабнаха, не знам точно с какво, но много ми харесаха.”

Признава, че треньорът го е научил на дисциплина, както и да ходи в залата с желание, а не само да прекарва времето си там. „С желание всичко става, иначе как се прехвърлят по 50 тона на ден”, казва Величко.

Тези качества, а най-вече да са хора в обществото, шампионът иска да възпита и у своите млади състезатели. „Разбира се, има майки, които се опитват да спрат децата си, защото например от щангите ще останат ниски – разкрива Чолаков, който в клуба работи напълно безвъзмездно. – Та аз като съм вдигал, как съм пораснал до 198 сантиметра. Или че след време не могат да имат деца. Няма щангист без деца или пък с херния.”
Така през лятото на републиканско в Хасково младите смолянски щангисти печелят 9 златни, два сребърни и 3 бронзови медала.

А успехите се дължат и на перфектните условия, които им подсигурява общината. Залата е реновирана и предоставена напълно безвъзмездно, а консумативите изцяло се поемат от местната управа. „И това не е само за нашия спорт, за всички – казва Величко. – Тръгнем ли на състезание, ако не ни стигат бусове, звъня на кмета Николай Мелемов и проблемът е решен. Затова имаме спорт в града.”

Преди да се захване с треньорство, шампионът се лута, захваща се и с бизнес – продава коли и открива магазин за хранителни стоки, но не задълго. „Може би не попаднах на подходящите хора – казва щангистът. – Спортът обича точната работа. Като кажеш в 9, значи в 9, а не половин час по-късно, както е в повечето случаи бизнес практиката в България.”

Признава, че най-болезнено е изживял допинг скандала в навечерието на олимпиадата Пекин 2008, когато целият отбор е хванат със забранен препарат. Попада в ситуация „без вина виновен”, но съдбата му се притича на помощ, за да преодолее по-лесно това изпитание. Точно тогава се ражда първото му дете, а грижите за малкия Алекс, смяната на памперси го държат далеч от стреса. И след като година и половина никой не го търси от нашата федерация, а и заплата не взема, получава предложение да се състезава за Азербайджан. Но по време на олимпиадата в Лондон 2012 претърпява контузия и се отказва.

„Във всяко лошо има и нещо хубаво – казва Величко. – Например запазих си добрите отношения с Азербайджан и сега с отбора отиваме на подготовка при тях до 30 декември. Освен това често ходя до Норвегия. Там помагам на местен клуб в тренировките, понякога и скандинавците идват в Смолян.”

Самият Величко има две деца – Алекс, на 8 г, и Красияна, която е на 5. Засега синът се увлича по ските, но често влиза и в залата. Тежи 25 килограма, а вече се справя и с щанга от 30 кг. „Ако реши да се занимава с вдигане на тежести, никога няма да го спра”, категоричен е таткото.

Любимото занимание на шампиона е да прекарва времето със семейството си. За разлика от състезателните години, когато не е слизал от колата, сега Величко залага на разходките, често в компанията на Алекс. Свалил е 40 кг и вече тежи 135 кг. „Като спортист ми се налагаше да подсилвам колата под седалката, защото се чупеше на два пъти, но сега нямам такъв проблем – споделя Чолаков. – Ограничавам се в яденето, след 18,30 гледам да не сядам на масата.”

Шампионът разкрива, че най-щастлив е бил, когато 15-годишен за първи път става републикански шампион. „Невероятно чувство изпитах тогава да застана на най-високото стъпало и да съм номер 1 в България – спомня си той. – Макар че всичките медали са ми носили радост. Но помня – два пъти се върнах без отличие, не е добре… Сега се надявам всички тези върхови моменти да изживея и като треньор!”

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.