Смяната на времето - удар за биологията на човека

България да се върне към астрономическото часово време за постоянно, призовават учените

„Позволили сме политически принципи да бъдат наложени на естествения биологичен ритъм”

Въвеждането на лятно часово време, което се редува от 1979 г. с реалното астрономическо време (т.нар. зимно), представлява налагане на политически принципи над естествения биологичен ритъм на човека. Така специалисти от различни сфери на науката коментираха пред “Труд” смяната на времето.

На 27 срещу 28 октомври предстои връщане на стрелките с един час назад и преминаване към зимното време. То именно е реалното астрономическо за нашите географски ширини и би трябвало то да остане в сила, заяви пред вестника д-р Момчил Дечев от Института по астрономия на Българската академия на науките. “Научни наблюдения и изследвания доказват, че всяка смяна от зимно към лятно и от лятно към зимно часово време отнема около месец на човешкия организъм да се адаптира и настрои и това му оказва негативно влияние”, заяви специалистът.

Според проф. д-р Боян Лозанов, специалист по ендокринология и болести на обмяната и председател на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) “сме позволили политически и икономически принципи да бъдат наложени в ущърб на естествения човешки биологичен ритъм”.

“Като лекар специалист и от медицинска гледна точка категорично призовавам за постоянно преминаване към зимното часово време. Човешкият организъм е така устроен, че неговият биологичен ритъм се определя от редуването на тъма и светла част в денонощието. За географската ширина на България естественото астрономическо време, спрямо което е изграден биологичният ни ритъм, е зимното и именно то трябва да остане”, заяви той пред “Труд”.

С

мяната на времето два пъти в годината влияе най-вече на лицата с изострена възприемчивост на нервната система, на жените, особено на бременните, на подрастващите лица и младежите във възрастовата група между 14 и 22 години.

В мозъка има една жлеза – епифиза, наричана още третото око, обясни председателят на БАНИ. Тя произвежда мелатонин, който се отделя, когато настъпи тъмната част на денонощието и определя ритъма на съня, на жлезите с вътрешна секреция и диктува биологичния ритъм на човека. При смяна на времето настъпват изменения на тези процеси, допълни специалистът.

Травматизъм и трудови злополуки

Преминаването от зимно към лятно часово време и обратно оказва основно въздействие върху цялостната психофизическа дейност на хората и влияе на денонощния ритъмен биологичен часовник. Това се изтъква в доклад по въпроса на Института за космически изследвания и технологии на БАН. В него се цитират данни, събирани от Регионалните инспекции по труда и Националния осигурителен институт, според които трудовият травматизъм и злополуки се увеличават след смяната на зимното време с лятно и обратно.

Научни медицински изследвания доказват, че изкуственото въвеждане на лятното време води до стрес при човека, до нехармонична обмяна на вещества и нехармонично разграждане на жизненоважни хормони, се посочва в доклада.

Стандартното време GMT не се променя цялата година

Англия приема официално Гринуич през 1880 г.

Проблемът с несъответствия във времето дълго притеснява британските железници и под техен натиск индустрията приема на 1 декември 1847 г. единно време по Гринуич. Едноименният лондонски квартал е световноизвестен с кралската лаборатория, основана от Чарлз II още през 1675 година, а меридианът, който минава през нея, е приет за нулев. Лабораторията днес не работи, но е оставила термина “средно гринуичко време” - GMT - стандарт, с който са свързани всички часови зони по света и който не се променя през цялата година. Поради смяната на времето през лятото в България часовникът показва GMT+3, а есента, когато връщаме стрелките назад, сме в зоната GMT+2. Днес е наричано и координирано универсално време (UTC), което също признава Гринуич за нулев меридиан.

Официално Великобритания преминава на гринуичко време след влизането в сила на закон на 2 август 1880 г. Четири години по-късно делегати от 25 държави се събират на Международна меридианна конференция във Вашингтон, на която Гринуич е прието за световно време.

По този начин са определени часовите пояси, които са 24 - от UTC-12 (на запад от Гринуичкия меридиан) до UTC+14 (на изток). При тях разликата между координираното универсално време и местното обикновено е кръгъл час. Но в някои зони може да е 30 или 45 минути. През лятото България е в зоната GMT+3, а през зимата - в GMT+2. При своето движение около оста си Земята се мести с 15 градуса на всеки 60 минути. И в рамките на 24 часа или за едно денонощие тя вече се е обърнала на 360 градуса.

Учените използват тази информация, за да разделят планетата ни на 24 секции или часови зони. Всяка часова зона е широка 15 градуса географска дължина. Ето защо, когато в София е 17.00 часа следобед, в същото време в Лос Ажелис е 7 сутринта, например. В Лондон часовникът ви ще показва 3 следобед, а в Токио е 23.00 часа.

Реформата влиза у нас през 1979 г.

Въртим стрелките поне още два пъти

През април 2019 г. страната ни трябва да реши

България ще сменя часовото време със сигурност още два пъти. Първият ще е на 27-и срещу 28-и октомври, когато ще се върнем към астрономическото време, наричано от 1979 г. у нас “зимно”.

Вторият път ще е на 30-и срещу 31-ви март, когато ще преместим отново стрелките с един час напред към изкуственото “лятно” часово време. През април 2019 г. страната ни ще трябва да реши окончателно какво време ще избере – астрономическото зимно, което се явява и истинското или лятното “икономическо” време. До европейските дебати се стигна след като лично председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер призова европейските лидери да се допитат до народите от ЕС какво време предпочитат. Министерството на енергетиката ще изготви становище относно българската позиция. Бизнесът вече обяви, че ще търпи загуби, ако останем само на астрономическо време. Близо половината от българите нямат мнение по въпроса, а рекордно малък брой са участвали в анкетата на Министерството на енергетиката.

Припомняме, че в България реалното денонощно слънчево време беше заменено със “зимно-лятно” слънчево време през 1979 г. след политическо решение.

Позиция*

Ишиасът мести стрелките

Толкова глупости ни налагат, без да ни питат, и изведнъж – хоп! – да се изкажем лятно часово време ли предпочитаме или зимно (...).

Когато нелепостта стана съвсем очевидна, се заговори да се върнем отново към едно-единствено време през цялата година (...). Тоест, да премахнем противоестественото лятно време и да останем изцяло на астрономическо. В ЕС се проведе допитване в тази посока (...).

Хората казаха, че искат едно, което за всеки нормален мозък означава, че искат да се махне лятното време и да остане астрономическото. Да, но има мозъци, устроени по-различно от обикновените, например Жан-Клод Юнкеровият. В остър пристъп на ишиас председателят на ЕК каза, че истински демократично ще бъде, ако гражданите не само посочат, че желаят да отпадне едното от двете времена, но и да изберат кое точно (...). Каква поезия! Представете си, че Гърция избере зимно време, България – лятно, Румъния пък – също зимно. А сега си представете, че сте румънски турист, тръгнал с автомобил на море в Гърция.

Коментари

Задължително поле