На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Турция засилва офанзивата в Сирия (ИНФОГРАФИКА)

Пол Маккартни често сънува Джон Ленън

Чакаме чернокопа да дойде от Румъния Морето край Варна е пълно със сафрид

Борисов: Борбата с тероризма и радикализма на Балканите и в Европа ще бъде основна тема по процеса „Акаба“

Ивайло Иванов: Убитата в „Младост” е разстреляна от свой познат

Българка има най-ниския глас на планетата Марияна Павлова отдавна мечтаела за рекорда

Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев: Задържан е убиецът на четиримата жертви

Частните уроци поскъпнаха двойно Над 2800 лева излиза подготовката на седмокласник

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 14 октомври 2019

Опозицията на Орбан се цели в Будапеща

София Бобчева: Не съм кифла, нито клюкарка В живота съм притеснителна, избягвам публичността и се обличам скромно, казва звездата от сериала "Скъпи наследници"

– София, честит „Икар“! Как получи ролята на медицинската сестра в спектакъла „Танцът Делхи“?
– Явих се на кастинг заедно с няколко други актриси. Режисьорът Галин Стоев не познаваше никого от нас, нали работи в чужбина. Четохме всички роли, разменяхме се. Когато прочетох откъс от пиесата, ми хареса точно ролята на медицинската сестра. Усетих, че е по към моя натюрел. Тайничко си пожелах да изиграя точно тази роля и слава Богу, Галин ме избра за нея. Медицинската сестра се появява в пиесата винаги на най-неподходящите места, казва най-точните думи. Когато играхме пиесата в Тулуза, Франция, на срещата с публиката някой каза, че има много символика в тази медицинска сестра, и че това е образът на смъртта.

– Как се работи с европейски режисьор като Галин Стоев?
– В началото бях доста респектирана, но Галин е много готин човек, с много добро чувство за хумор – нещо, което винаги съм ценяла в хората.

– „Прегърна“ ли от самото начало и другата роля, за която беше наградена – на Зина от „Чудаци“?
– Тя също е много сложна и интересна. Когато с режисьора проф. Красимир Спасов още в началото на репетициите четохме пиесата, се уплаших от един момент, в който героинята ми преживява истеричен припадък, граничещ с епилептичен. Видя ми се адски сложно, а проф. Спасов каза, че ако успея да изиграя тази роля, е за награда.

– Хората, които те гледат всяка делнична вечер в сериала „Скъпи наследници“, може би ще се изненадат колко сериозна и трудолюбива актриса стои зад образа на клюкарката на селото Диана. Нали знаеш, някои отъждествяват актьора с ролята му.
– Случвало ми се е и все още ми е малко странно, когато ме поздравяват със „Здравей, Диди“. Много си харесвам героинята, но като характер нямам почти нищо общо с нея. Наясно съм, че зрителите много често отъждествяват актьорите с техни популярни образи, но в живота не съм нито клюкарка, нито кифла.

– Спомена, че харесваш Диана.
– Тя е неординерна, но и банална с това, че е клюкарка и кифла. В същото време е добър човек, състрадателна е. Както е безпардонна, така може да бъде и много предан приятел, да те подкрепи, когато си в беда. Диана е изтъкана от противоречия, а такива роли винаги са ми били по-интересни. Когато продуцентът Михаил Менкаджиев ми обясни какво ще се случва на Диана, ми стана още по-интересно. Нататък ми ставаше все по-готино, защото сценаристите развиха образа, направиха го по-сложен от това, което беше в началото като замисъл.

– Пяла си като малка във вокална група „Врабчета“, ще те чуем ли да пееш и в „Скъпи наследници“?
– Не, но ако някой иска да ме чуе как пея, да заповяда на новото представление „Терапевти“ в Сатиричния театър. Много е забавно.

– Обличала ли си се така ярко като Диди?
– Не. Тя е прекалено атрактивна, а аз не обичам да привличам вниманието върху себе си без повод. Не е нужно и в живота да събирам погледите на всички, напротив, по-скоро съм от по-скромните хора.

– Получаваш ли повече неприлични предложения от мъже, след като излезе сериалът?
– Случва ми се от време на време, но не са чак толкова много мъжете, които пишат глупости.

– Вярно ли е, че в НАТФИЗ си била любима студентка на проф. Стефан Данаилов?
– Така казват. За мен това е огромен комплимент. Професор Данаилов се е държал прекрасно с всички нас. Клкото до мен, доста често го забавлявах с моите етюди, откъси.

– Заедно с Александър Кадиев сте получили наградите „Най-най“ за най-добър студент и студентка на випуска.
– Александър Кадиев е страхотен артист, един от най-добрите в класа ни, така че за мен беше чест да съм наградена заедно с него.

– Как се нави да играеш 100-годишната Царица Тартальона при дипломирането?
– Вероятно защото беше най-сложната роля, особено за студент от IV курс без опит. В началото се стреснах, но после ми стана любима, защото беше най-тежка, положих много труд, визуално на нищо не приличах…

– Когато си в некрасив образ, това не засяга ли суетността ти като жена?
– Не, даже много обичам такива роли и въобще не се притеснявам да изглеждам така. И в живота много-много не се притеснявам да ходя без грим и спортно облечена по улиците.

 

Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване

Музей предложил да му подарят четирите кремъчни скалпела на възраст 7-8 хил. години, защото не били културна ценност

– Д-р Панайотов, за какво говори наличието на кремъчни скалпели от древността по нашите земи?
– Ритуалното обрязване при много племена и народи, видно от изследванията на учените, е традиция – древна колкото самото човечество. И най-беглият преглед на всеобщото фолклорно наследство показва, че няма на света предания и легенди, създадени дори в зората на историята, в които да не присъства темата! С възникването на писмеността през V хил. пр.н.е. по днешните български земи, чак до наши дни, историческите извори изобилстват с данни за ритуалното обрязване, инструменти и неговата същност. Така например, в приетата за най-стара „енциклопедия“ – Старият Завет на Библията, за обрязване с кремъчни ножове се споменава в над 20 книги /Битие, Изход, Второзаконие и т.н./ с повече от 100 цитата. Всички тези факти намират реално потвърждение и в археологическите находки в обекти, датиращи от старокаменната епоха – палеолита, до края на бронзовата епоха Ц – II хил. пр.н.е.

– Какви доказателства е намерила археологията?
– Като пример ще цитирам многобройните находки от кремъчни ножове-пластини, датиращи предимно от мезолита /ХI-IХ хил. пр.н.е./, неолита /VII-V хил. пр.н.е./ и халколита /V-III хил. пр.н.е./, открити по днешните български земи. Такива артефакти има и в световноизвестния Варненски халколитен военен мемориал, където беше открито смятаното за най-старо обработено злато в света – датиращо от IV хил. пр.н.е. Тук в гроб №43 на царя-жрец освен многобройните дарове, са открити и 4 броя кремъчни ножове-пластини за ритуално обрязване, като единият е с дължина 30 см. Тук е открит и т.нар. „златен фалос“, което всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването. Интересен факт е, че почти всички от откритите при археологически разкопки по българските земи десетки глинени фалоси, датиращи от неолита и халколита, са изработени като обрязани! Такива са трите глинени пениса от с. Майор Узуново, Видинско – на близо 8000 години, керамичният пенис на 6300 г. от с. Кошарна, Русенско, фалосът от Созопол на 5400 г. и т.н.

– Какво означават всички тези находки?
– Анализирайки всичките налични археологически находки и писмени данни и обръщайки специално внимание на фолклорното наследство по темата, достигнах до изключително интересни обобщения. Оказа се, че от незапомнени времена древните хора са съхранили легендата за срещата на Бога-Аллах с предводителя на съответното племе. В библеистиката това е срещата на пророка Авраам /в Корана – Ибрахим/ с Бог ЕЛ – Аллах и сключването на Завета. В знак на преданост към Всевишния, Авраам – макар и на 80 години, се обрязал с кремъчен дъговиден нож, даден му от самия Бог. След това обрязал и синовете си Ишмаил /Исмаил/ – праотец на арабите, и Исаак – праотец на евреите. Понеже събитието, по мои изследвания, става в началото на новокаменната епоха /около 6 хил. години пр.н.е./, Бог-Аллах препоръчва операцията по ритуалното обрязване в бъдеще да се извършва с кремъчен нож. /Тук ще отбележа, че най-съвременните изследвания показват, че кремъкът не държи микроби и се мие само с вода!/ Според най-древните предания Бог-Аллах дал на хората кожена торба със свещени дъговидни кремъчни ножове – да бъдат като еталони за четирите човешки раси – бели, жълти, черни и червени, които приемат Завета. Тези дъговидни кремъчни скалпели били направени от самия Бог-Аллах и имали необичайна и невъзможна за подражание дъговидна форма! „Няма да има на света простосмъртен, който без Моя Благословия да може да изработи такъв нож – казал Бог-Аллах и допълнил: – Пазете моите ножове – те ще бъдат вашата закрила вовеков!“ Смятало се, че всеки един от Божествените свещени кремъчни скалпели притежава определени свойства – предпазва от болести, дарява дълголетие, носи мир и любов, богатство, късмет и вяра. Четири заедно /четирите раси!/ обаче въплъщавали необятната Божия сила! С такива дъговидни кремъчни ножове се обрязвали владетелските царски и жречески родове, докато за обикновените хора се ползвали прави, т.нар. кремъчни пластини. Не случайно в царски гроб №1 на Варненския халколитен военен мемориал освен погребалните дарове, са открити и 4 кремъчни пластини за обрязване, и два свещени, дъговидни кремъчни ножа – единият с дължина 44 см! За съществуването на други подобни находки в музейните експозиции няма засега данни.

 

* Деси Бъкърджиева била жертва на насилие

* Родни звезди почетоха паметта на Тончо Русев

* Ники Михайлов и Ни Ло се показаха заедно

* Синът на д-р Енчев проговори на гръцки

* Гениалните доктори „клъцни-срежи“

Холивудските знаменитости дължат „естествения“ си вид на виртуозни пластични хирурзи

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 АПРИЛ

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.