Мъж заплаши да скочи от втори етаж на болницата

Труп край Морска гара, рибари го видели

Началникът на КАТ- Габрово разпространи обръщение, че не е арестуван

Внимание туристи! Глоби и отнемане на книжки ако шофирате с джапанки в Гърция

Влак в Гърция прегази и уби двама имигранти, трети е сериозно ранен

Калоян Паргов: Непростим творчески вандализъм е стихове на Вапцаров да се превръщат в долнопробна чалга

Корнелия Нинова: Не предлагаме алтернaтива на ГЕРБ, а алтернатива на системата

Ангела Меркел: НАТО защитава всички свои членки, включително и Черна гора

Мона Чобан презря Париж заради Родопите В Киселчово писателката създаде артцентър за възраждане на български традиции

Варненският окръжен съд определя мерките за неотклонение на тримата задържани надзиратели

Автобусите на Столичния градски транспорт, които пътуват до планината Витоша, ще бъдат подменени

Труд Уикенд – един вестник за два дни Безгрижна неделя с чаровния 80-страничен брой на вестник "Труд"

Китайският президент пристига на посещение в Африка

С 95 невероятните точки Братя Минкови Кюве получи злато от световният конкурс за винени награди Decanter

Туристическа рана за Гърция от Русия след дипломатическия скандал, 10% спад на резервациите като цяло

София Борисова: Роклите са моите деца

Българката е сред най-модерните и добре изглеждащи жени в света, убедена е дизайнерката

– София, наричат те гуруто в българската мода, но предполагам, че за да стигнеш дотук, си имала много безсънни нощи.

– Да, така е! Цената е голяма, защото през всичките тези 24 години съм се лишавала от много неща, свързани най-вече със семейството. Обръщала съм малко внимание на близките си, защото се изисква много труд, за да се наложиш в модния бизнес. Моята работа като дизайнер е много сложна. Тук се произвеждат много тоалети и аз лично следя всеки детайл по тях.

– А спомняш ли си как започна всичко?

– Разбира се! Сякаш беше вчера. Мои приятели в Гърция имаха заводи за мрамор и аз исках да бъда техен дистрибутор в България още през далечната 92-ра година. Покрай моята сватба тогава си търсех рокля. Бившият ми свекър беше грък, който настоя да си купя рокля от неговата страна. В България по това време имаше два магазина. Заминахме и аз бях удивена от разнообразието на тоалети там. Тогава свекър ми предложи да започна да внасям рокли от Гърция в България. Това беше и основното ми желание – да се занимавам с търговия, тъй като съм завършила икономика в УНСС. Върнах се с една сватбена рокля за мен и още десет други, които да давам под наем. Тогава беше много популярно да се наемат сватбени рокли. Направих си бутик и работата ми потръгна. Но след две години реших да се пробвам сама да направя рокля, която да отговаря на изискванията на клиентите. Много от тях идваха с желанието да се комбинират детайли от две или три рокли.

– Какво помниш за първата рокля, която уши?

– Това е много носталгична рокля, защото беше за едно момиченце със здравословен проблем. Тя беше с размерите на дете, много ниска и дребничка и затова й беше трудно да си намери тоалет за сватбата. Тогава реших да се пробвам и да ушия роклята за най-важния ден в живота й. Сама я скроих, сама я уших и тя беше изключително щастлива. От благодарност момичето се разплака. Аз й подарих тази рокля и така започна всичко. Първото ми ателие беше много малко и имаше само една жена, която ми помагаше, една шевна машина, един оверлог, и то полупрофесионални. Всичко обаче започна да се случва много бързо и бизнесът ми се разви успешно.

– Това ли беше детската ти мечта?

– Като малка исках да съм художник. Учила съм в руско училище, след това в художествената гимназия и много исках да се занимавам с рисуване, защото живописта и графиката са ми много силни, но не обичах да рисувам хора. Сега животът ми така се обърна, че само това рисувам, но ми харесва. Талантът ми да съчетавам материите е дар от Господ и вярвам, че това, което правя в момента, е призванието ми.

– Какво те вдъхновява да направиш една рокля?

– Всичко около мен може да ме вдъхнови, но най-голяма слабост са ми материите, които страшно много обичам. Те са толкова свързани с мен, че аз не мога да живея без тях. Ходя на изложения, на различни представяния на нови колекции. Вдъхновява ме и самата жена – искам по най-добрия и сексапилен начин да покажа нейните качества. Когато облече една рокля, тя да говори за нея какъв човек е и какво е нейното излъчване.

– Имало ли е момент, в който да си кажеш: „Стига толкова. Не мога повече. Предавам се“?

– Разбира се! Много пъти съм си казвала: „Край! Това е последната рокля!“, но дъщеря ми застава до мен и не ми позволява да се предам. Казва ми: „В твоя речник думите „не мога“ ги няма, затова ще продължиш.“ Подкрепата ми от семейството и от хората, с които работя, ми е давала сили да продължа да работя.

– Лесно ли е да си успял дизайнер в България?

– Никак не е лесно, защото се налага да се бориш с нелоялна конкуренция. Много е обидно, когато някой краде идеите ти, защото няма как да направи абсолютно същия модел заради материите и ушиването. За мен кройките, силуетите и перфектната работа на моя екип са най-важното нещо, както и материите. Да сътвориш колекция от 80-90 рокли изисква много труд – между 6 и 8 месеца – и в един момент някой наготово чака да се появи твоята колекция да я открадне. Тогава се чувстваш ограбен и обиден. А в същото време съм и тайно удоволетворена, защото, след като се копират моделите ми, значи са ме признали като добър дизайнер.

– Преди ревю имаш ли предстартова треска?

– Вече не. В началото беше много страшно. Аз се стягах, всичко минаваше както трябва и на следващия ден имах тотален срив, блокирах напълно. Сега вече имам тренинг. Преди ревю си пожелавам успех и благодаря на Господ.

– Не смяташ ли, че у нас дизайнерите са прекалено много?

– Истинските дизайнери, тези, които работят с години, доказват се и правят качествени неща, не са много. Да, има някои, които казват, че са дизайнери, но всъщност те внасят рокли от чужбина и ги представят като свои. Други пък използват момента, че са популярни и започват да правят свои марки с дрехи. Това е вълна не само у нас, но и в чужбина. Но те не са като мен да рисуват моделите, да избират материите, да ги шият. Те просто внасят нещо от чужбина и го представят за свое.

– Ти си на пазара повече от 24 години. Как се промени българската жена като начин на обличане, като модна култура?

– Българската жена, слава Богу, пътува в чужбина и е наясно с модните тенденции. Дамите, които идват при мен и купуват тоалетите ми, са информирани, знаят какво е модерно. Така че българката се е променила в много положителен аспект и е една от най-модерните и добре изглеждащи в света.

 

Проф. д-р Донка Байкова:

Веганството вече не е модерно

Църквата позволи морските дарове по време на пости, съобщава най-новата тенденция специалистът по хранене и диететика

– Проф. Байкова, вие постите ли?

– Винаги постя две седмици от петте задължителни – първата след Сирни Заговезни и последната преди Великден. Съвсем стриктно съблюдавам растителен модел. През последните години, ако се чувствам отпаднала, защото работя много интензивно, включвам леки белтъчни добавки. Освен това през цялата година в понеделник и петък си правя разтоварващ ден преди и след уикенда. Вкъщи не прекаляваме с количествата продукти от животински произход. Но аз не съм човекът, който казва: правете като мен. Не, всеки взема сам своите решения. Така повелява и църквата, ако човек работи интензивно и няма време да направи здравословен избор на растителни храни и да ги приготви. Твърдя, и всички ме подкрепят, включително вегани и вегетарианци, че веганското хранене, каквото са постите, изисква много повече време и средства за приготвяне на храните. Наскоро разговарях с една водеща на тези движения колко й струва сутрешното смути. Около 10 лева, но тя включва натурален кокос, екзотични билки, водорасли и т.н. Намира ги трудно, отнема й време, но го прави. Като нямаме тази възможност и работим от сутрин до вечер, вместо да направим например кюфтенца от киноа, консумираме еднотипни храни – хляб, маслини, боб, картофи. В края на подобен пост може и да сме качили няколко килограма, макар тайната ни мисъл, започвайки поста, да е била да отслабнем… Ако човек е боледувал и се намира във възстановителен период, също не бива да спазва дълъг и строг пост, казвам го като лекар – добре е да включи поне млечен продукт или риба.

– Не всеки може да се лиши съвсем от месо…

– В такъв случай да спазва правилото: малки порции, но качествено, натурално месо. Три пъти седмично месо, два пъти риба, два постни дни.

– Колко малки да са порциите месо?

– Ако е мъж – 150 грама (готова порция), ако е жена – 120 грама. Това е горе-долу един ресторантьорски котлет. Но в настоящите препоръки казваме: още по-малко количество месо – около 100 грама, с много зеленчукова гарнитура.

– Има ли промяна във възгледите какво включва постната храна?

– Новото е, че църквата вече позволява по време на пости мекотелите. Не знам защо, но от гледна точка на белтъка те са много добър негов източник, както и на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалително действие – важно за централната нервна система. Растителните храни нямат витамин Д, а той се съдържа в морските дарове. Те имат и калций, и по-усвояемо желязо. Може би тук се крие част от обяснението.

 

Историк от Варна показва истинските лица на великите

Барелефните портрети са създадени с компютърно-дигитални техники

20 години джаз в Банско

Сред големите звезди са Пати Остин, Мънго Джери, Канди Дълфър, Seven

Габровци мислели Иван Хаджиберов за луд

Христос е почитал двуполов бог

Мелания Тръмп изгря в костюм за 10 хиляди долара

Кейти Пери проговори за раздялата с Орландо Блум

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 8 МАРТ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.