Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

Пускат ток на най-богатите Електрическото „сърце” на най-луксозния SUV издържа 50 километра

Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

Съвместна проверка на плаж „Делфин“ направиха експерти от РИОСВ – Бургас и Министерството на туризма

Лиляна Павлова: Готови сме за клуба на развитите страни

Виетнамците се завръщат Десетки студенти от далечната страна ще се трудят в "Албена"

България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 25 април 2018

Унгария начело на Вишеградската четворка взе наградата за „Оригинално представяне“ Призът бе връчен на Международното туристическо изложение във Велико Търново

36% от българите ще спестяват през 2018 г.

София Борисова: Роклите са моите деца

Българката е сред най-модерните и добре изглеждащи жени в света, убедена е дизайнерката

– София, наричат те гуруто в българската мода, но предполагам, че за да стигнеш дотук, си имала много безсънни нощи.

– Да, така е! Цената е голяма, защото през всичките тези 24 години съм се лишавала от много неща, свързани най-вече със семейството. Обръщала съм малко внимание на близките си, защото се изисква много труд, за да се наложиш в модния бизнес. Моята работа като дизайнер е много сложна. Тук се произвеждат много тоалети и аз лично следя всеки детайл по тях.

– А спомняш ли си как започна всичко?

– Разбира се! Сякаш беше вчера. Мои приятели в Гърция имаха заводи за мрамор и аз исках да бъда техен дистрибутор в България още през далечната 92-ра година. Покрай моята сватба тогава си търсех рокля. Бившият ми свекър беше грък, който настоя да си купя рокля от неговата страна. В България по това време имаше два магазина. Заминахме и аз бях удивена от разнообразието на тоалети там. Тогава свекър ми предложи да започна да внасям рокли от Гърция в България. Това беше и основното ми желание – да се занимавам с търговия, тъй като съм завършила икономика в УНСС. Върнах се с една сватбена рокля за мен и още десет други, които да давам под наем. Тогава беше много популярно да се наемат сватбени рокли. Направих си бутик и работата ми потръгна. Но след две години реших да се пробвам сама да направя рокля, която да отговаря на изискванията на клиентите. Много от тях идваха с желанието да се комбинират детайли от две или три рокли.

– Какво помниш за първата рокля, която уши?

– Това е много носталгична рокля, защото беше за едно момиченце със здравословен проблем. Тя беше с размерите на дете, много ниска и дребничка и затова й беше трудно да си намери тоалет за сватбата. Тогава реших да се пробвам и да ушия роклята за най-важния ден в живота й. Сама я скроих, сама я уших и тя беше изключително щастлива. От благодарност момичето се разплака. Аз й подарих тази рокля и така започна всичко. Първото ми ателие беше много малко и имаше само една жена, която ми помагаше, една шевна машина, един оверлог, и то полупрофесионални. Всичко обаче започна да се случва много бързо и бизнесът ми се разви успешно.

– Това ли беше детската ти мечта?

– Като малка исках да съм художник. Учила съм в руско училище, след това в художествената гимназия и много исках да се занимавам с рисуване, защото живописта и графиката са ми много силни, но не обичах да рисувам хора. Сега животът ми така се обърна, че само това рисувам, но ми харесва. Талантът ми да съчетавам материите е дар от Господ и вярвам, че това, което правя в момента, е призванието ми.

– Какво те вдъхновява да направиш една рокля?

– Всичко около мен може да ме вдъхнови, но най-голяма слабост са ми материите, които страшно много обичам. Те са толкова свързани с мен, че аз не мога да живея без тях. Ходя на изложения, на различни представяния на нови колекции. Вдъхновява ме и самата жена – искам по най-добрия и сексапилен начин да покажа нейните качества. Когато облече една рокля, тя да говори за нея какъв човек е и какво е нейното излъчване.

– Имало ли е момент, в който да си кажеш: “Стига толкова. Не мога повече. Предавам се”?

– Разбира се! Много пъти съм си казвала: “Край! Това е последната рокля!”, но дъщеря ми застава до мен и не ми позволява да се предам. Казва ми: “В твоя речник думите “не мога” ги няма, затова ще продължиш.” Подкрепата ми от семейството и от хората, с които работя, ми е давала сили да продължа да работя.

– Лесно ли е да си успял дизайнер в България?

– Никак не е лесно, защото се налага да се бориш с нелоялна конкуренция. Много е обидно, когато някой краде идеите ти, защото няма как да направи абсолютно същия модел заради материите и ушиването. За мен кройките, силуетите и перфектната работа на моя екип са най-важното нещо, както и материите. Да сътвориш колекция от 80-90 рокли изисква много труд – между 6 и 8 месеца – и в един момент някой наготово чака да се появи твоята колекция да я открадне. Тогава се чувстваш ограбен и обиден. А в същото време съм и тайно удоволетворена, защото, след като се копират моделите ми, значи са ме признали като добър дизайнер.

– Преди ревю имаш ли предстартова треска?

– Вече не. В началото беше много страшно. Аз се стягах, всичко минаваше както трябва и на следващия ден имах тотален срив, блокирах напълно. Сега вече имам тренинг. Преди ревю си пожелавам успех и благодаря на Господ.

– Не смяташ ли, че у нас дизайнерите са прекалено много?

– Истинските дизайнери, тези, които работят с години, доказват се и правят качествени неща, не са много. Да, има някои, които казват, че са дизайнери, но всъщност те внасят рокли от чужбина и ги представят като свои. Други пък използват момента, че са популярни и започват да правят свои марки с дрехи. Това е вълна не само у нас, но и в чужбина. Но те не са като мен да рисуват моделите, да избират материите, да ги шият. Те просто внасят нещо от чужбина и го представят за свое.

– Ти си на пазара повече от 24 години. Как се промени българската жена като начин на обличане, като модна култура?

– Българската жена, слава Богу, пътува в чужбина и е наясно с модните тенденции. Дамите, които идват при мен и купуват тоалетите ми, са информирани, знаят какво е модерно. Така че българката се е променила в много положителен аспект и е една от най-модерните и добре изглеждащи в света.

 

Проф. д-р Донка Байкова:

Веганството вече не е модерно

Църквата позволи морските дарове по време на пости, съобщава най-новата тенденция специалистът по хранене и диететика

– Проф. Байкова, вие постите ли?

– Винаги постя две седмици от петте задължителни – първата след Сирни Заговезни и последната преди Великден. Съвсем стриктно съблюдавам растителен модел. През последните години, ако се чувствам отпаднала, защото работя много интензивно, включвам леки белтъчни добавки. Освен това през цялата година в понеделник и петък си правя разтоварващ ден преди и след уикенда. Вкъщи не прекаляваме с количествата продукти от животински произход. Но аз не съм човекът, който казва: правете като мен. Не, всеки взема сам своите решения. Така повелява и църквата, ако човек работи интензивно и няма време да направи здравословен избор на растителни храни и да ги приготви. Твърдя, и всички ме подкрепят, включително вегани и вегетарианци, че веганското хранене, каквото са постите, изисква много повече време и средства за приготвяне на храните. Наскоро разговарях с една водеща на тези движения колко й струва сутрешното смути. Около 10 лева, но тя включва натурален кокос, екзотични билки, водорасли и т.н. Намира ги трудно, отнема й време, но го прави. Като нямаме тази възможност и работим от сутрин до вечер, вместо да направим например кюфтенца от киноа, консумираме еднотипни храни – хляб, маслини, боб, картофи. В края на подобен пост може и да сме качили няколко килограма, макар тайната ни мисъл, започвайки поста, да е била да отслабнем… Ако човек е боледувал и се намира във възстановителен период, също не бива да спазва дълъг и строг пост, казвам го като лекар – добре е да включи поне млечен продукт или риба.

– Не всеки може да се лиши съвсем от месо…

– В такъв случай да спазва правилото: малки порции, но качествено, натурално месо. Три пъти седмично месо, два пъти риба, два постни дни.

– Колко малки да са порциите месо?

– Ако е мъж – 150 грама (готова порция), ако е жена – 120 грама. Това е горе-долу един ресторантьорски котлет. Но в настоящите препоръки казваме: още по-малко количество месо – около 100 грама, с много зеленчукова гарнитура.

– Има ли промяна във възгледите какво включва постната храна?

– Новото е, че църквата вече позволява по време на пости мекотелите. Не знам защо, но от гледна точка на белтъка те са много добър негов източник, както и на омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалително действие – важно за централната нервна система. Растителните храни нямат витамин Д, а той се съдържа в морските дарове. Те имат и калций, и по-усвояемо желязо. Може би тук се крие част от обяснението.

 

Историк от Варна показва истинските лица на великите

Барелефните портрети са създадени с компютърно-дигитални техники

20 години джаз в Банско

Сред големите звезди са Пати Остин, Мънго Джери, Канди Дълфър, Seven

Габровци мислели Иван Хаджиберов за луд

Христос е почитал двуполов бог

Мелания Тръмп изгря в костюм за 10 хиляди долара

Кейти Пери проговори за раздялата с Орландо Блум

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 8 МАРТ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.