За 10 години България е постигнала прогрес във всички области на икономиката като приносът на членството ни в ЕС към този прогрес е различен за отделните сектори. Категоричен успех сме постигнали във фискалната, банковата и данъчната политика, но сме се провалили в регионалното развитие и човешките ресурси.

Това е основният извод, около който се обединиха учените от Института за икономически изследвания на БАН по време на дискусията за ефектите от присъединяването на страната ни към ЕС.

Равносметката от първите 10 години от членството на България в ЕС е представена в специална книга на тема: „Българската икономика – десет години в Европейския съюз“. Неин рецензент Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер в първото правителство на Бойко Борисов.

Освен авторите на изследването, в дискусията се включиха представители на академичните среди от 11 университета, на неправителствени организации и на министрествата, както и още двама вицепремиери – доц. д-р Даниела Бобева и Зинаида Златанова от правителството на Пламен Орешарски. Поздравления за изданието, както и интерес към резултатите, проявиха министърът на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Лиляна Павлова, български евродепутати и др.

По време на представянето Симеон Дянков подчерта, че е съгласен с тезата на авторите от Института за икономически изследвания на БАН, че за първите 10 години членство България се е развила на две скорости – София, която по показателите за икономическо развитие е достигнала средното за ЕС, и останалите български региони, които са последни в икономическо отношение в ЕС. Според него големите пари и големите инвестиционни проекти през последните 10 години продължават да се разпределят доста планово и централно от българските правителства.

"Кризата се отрази върху българската икономика във всички области, но тя не може да бъде извинение за бавното сближаване", подчерта Даниела Бобева, автор на частта за икономическа интеграция на България към ЕС в иследването на ИИИ на БАН. "Капацитетът на икономиката не беше задвижен, а загубата на растеж е естествен резултат от хроничното недоизползване на ресурсите и сравнителните предимства на страната", добави тя към равносметката от членството ни в ЕС.

"Членството и придържането към общите европейски политики, където България е един от най-добрите примери, не са достатъчни за растеж и сближаване. Част от европейските политики се провалиха у нас – регионалната и политиката по човешките ресурси", обобщават авторите на изследването - проф. д. ик. н. Росица Рангелова, проф. д-р Емил Панушев, проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, проф. д-р Искра Христова-Балканска, доц. д-р Даниела Бобева-Филипова, гл. ас. д-р Едуард Маринов, гл. ас. д-р Юлия Стефанова, гл. ас. д-р Антон Костадинов, д-р Иван Бянов, д-р Невена Бянова и д-р Яна Пальова.

Икономистите на БАН са на мнение, че уроците от успехите и неуспехите на България и другите страни през изминалите 10 години могат да послужат като коригиращ механизъм за водените европейски и национални политики. Според тях по-активното участие на страната ни в европейския процес на реформи, съчетано с насърчителни национални политики, ще могат да мобилизират българските ресурси за висок, качествен и устойчив растеж, ще предпазят икономиката от рисковете в Общността и ще съдействат за максимизиране ползите от членството в ЕС.