Победа на българската историческа наука

Политиците са длъжни да изпълнят препоръките на двустранната комисия

Предстоят съвместни чествания

Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония прие решения за съвместни чествания и препоръки за подобряване на учебниците по история за шесто отделение в Северна Македония и за пети клас в България.

Препоръките са приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Пет са препоръките от македонска страна за учебниците за 5-ти клас в България и също толкова са българските препоръки за македонските учебници за 6-ти клас. Всички те се отнасят до античния период - Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил. По тези препоръки смесената комисия по историческите въпроси е достигнала до общи формулировки още през 2019 г..

“Победа за българската историческа наука! Двугодишната битка за отстояването на българската позиция по отношение на историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа! Колегите в Скопие признаха официално очевидното, което и те знаеха всъщност много добре. Цар Самуил е български цар, учениците на Кирил и Методий разнасят словото им по покана на княза-покръстител Борис-Михаил из Българското царство, Преслав и Охрид са български книжовни средища. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ”, се казва в позицията на Националния кръг “За Македония”.

Според проф. Пламен Павлов, който е член на този кръг, от българска гледна точка няма нищо проблематично в македонските препоръки.

“Важното е, че най-накрая имаме нещо черно на бяло. Като цяло това е една крачка напред”, каза за “Труд” проф. Павлов. Журналистът Костадин Филипов, който бе дългогодишен кореспондент на няколко медии в Скопие заяви, че и ние, и македонците ще трябва да си пренапишем учебниците по история.

Съгласно договореностите на Съвместната историческа комисия. “Политиците и от двете страни не могат да попречат тези препоръки да влязат в учебниците”, каза Филипов и поясни, че решенията на комисията, която е един автономен и самостоятелен орган, се приемат от политиците такива, каквито са дадени.

Според Костадин Филипов вече трябва да започне подготовката на съвместни чествания и първото може да бъде на 6 октомври, когато се навършват 1008 години от смъртта на цар Самуил.

“Който познава историята, ще види, че това, около което сме се договорили, са констатации на неща, които в България са много отдавна известни и никой не ги поставя под съмнение”, категоричен е професорът-искорик Даниел Вачков, също член на Смесената историческа комисия. Според него реакция в България може да има, че не сме наложили достатъчно категорично тезата, която произхожда от изворите, а сме били малко по-тактични.

“Това, което за нас е азбучна истина, за обществото в Северна Македония, на много хора ще им прозвучи като истинска революция”, смята проф. Вачков. Защото съвсем други неща се пишат до ден днешен в учебниците им, съвсем други неща се говорят.

Позиция на Национален кръг “За Македония”

В Скопие признаха официално очевидното

Въпреки гласовете от Четворната коалиция “стига с тази история”

Двугодишната битка за отстояване на българската позиция в историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа. Това се казва в позиция на Национален кръг “За Македония”.

Ето пълния текст на позицията:

Победа за българската историческа наука! Двугодишната битка за отстояването на българската позиция по отношение на историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа! Колегите в Скопие признаха официално очевидното, което и те знаеха всъщност много добре.

Цар Самуил е български цар, учениците на Кирил и Методий разнасят словото им по покана на княза-покръстител Борис-Михаил из Българското царство, Преслав и Охрид са български книжовни средища. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ.

Смятаме, че за това допринесе и визитата през юни в Европейския парламент в Страсбург на говорителите на Национален кръг “За Македония” професорите Николай Овчаров, Ана Кочева, Пламен Павлов и Спас Ташев, представляващи Българската академия на науките и Великотърновския университет “Свети Кирил и Методий”. Ще припомним, че точно по това време от правителството на Четворната коалиция се чуваха гласове, че “стига с тази история”, “да загърбим историческите проблеми” и т. н. Нашите гласове обаче бяха чути и залегнаха в т. нар. Френско предложение, прието и в двете страни.

Надяваме се, че и по-нататък ще продължим да отстояваме българските интереси в споровете за езика и за личности като братя Миладинови и Гоце Делчев.

Проф. Пламен Павлов: От наша гледна точка няма нищо проблематично

Хубаво е, че има такива препоръки за учебниците по история за шесто отделение в Северна Македония:

- Да бъде по-сериозно застъпена проблематиката за антична Тракия и траките. Това е важно и е хубаво да го има.

- Внушенията за континюитет между антична Македония и съвременната македонска държава са исторически анахронизъм. Това също е така и е положителна стъпка.

- Внушенията за институционален континюитет между мисията на апостол Павел в средновековните църковни структури в днешна Македония са необосновани - това също е хубаво, да не се твърди, че македонската църква тръгва едва ли не от апостол Павел.

- Историческите карти да бъдат по-прецизни и при представяне на някои антични общества трябва да се вземат водещите в историографията - като цяло тези неща са положителни.

Препоръките към България за учебниците по история на пети клас:

- Включване в по-широк регионален контекст териториите на запад от древна Тракия, което ще представи по-съдържателно историческите процеси. В нашите учебници има за антична Македония, но може да се засили, още повече че от моя гледна точка и не само от моя това е една тракийска държава. Тук гърците ще изпищят, ама е така

- Да не се използва термина “български земи”, а да се казва “земи на територията на днешна България”. По принцип в нашите учебници е точно така. Това не е някаква драма. Никой у нас не прави фалшиви конструкции като тях.

- По-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността. Това е колкото да има нещо. Нека да има. Още повече, че в антична Македония живеят главно тракийски племена, това го пишат самите автори.

- При представяне на някои антични общности да се вземат предвид водещите в историографията и техните етнокултурни особености. Тук според мен искат да се обърне внимание на албанците.

Според мен тези промени би трябвало да бъдат вкарани в учебниците веднага. Има най-различни варианти. Възможно е техни политици като Мицкоски и Пендаровски всичко да кажат. Важното е, че най-накрая имаме нещо черно на бяло. Като цяло това е една крачка напред. Въпросите със Средновековието и Възраждането би трябвало да бъдат уредени както досега, на базата на документи. Моят апел е да става по-бързо, защото с темповете, с които вървим, да 22 век няма да можем да изчистим какъв е Гоце Делчев при положение, че той самият е казал, че е българин.

Костадин Филипов, журналист: Договорките са плюс за България, но не трябва да се бием в гърдите

Да, ще трябва да си пренапишем учебниците по история за пети клас. В областите, където има общо становище на Съвместната историческа комисия - Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и цар Самуил.

Тези договорки излизат за първи път, макар че са постигнати още през 2019 година. Ние ги знаехме неформално отвътре.

Македонците се надяваха да обхванат и някакъв по-нов период, да дойдат към Възраждането и националноосвободителното движение, за братя Миладинови и Гоце Делчев - знаете какво става по тези въпроси.

Договорките според мен са плюс за България, но не трябва да има триумфализъм и да се бием в гърдите какво сме направили и как сме ги прецакали.

Реакцията в Скопие е ужасна, някои смятат договорките за поредното предателство. Прочетох академик Катица Кюлявкова - братовчедка на писателя Крум Кюлявков - и професор Илия Велев. Те твърдят, че договорките не отговарят на досегашните разбирания за историографията.

Политиците и от двете страни не могат да попречат тези препоръки да влязат в учебниците. Според протокола и всичките пресконференции на външния министър Буяр Османи решенията на комисията, която е един автономен и самостоятелен орган, се приемат от политиците такива, каквито са дадени.

В момента, в които двете правителства приемат препоръките на комисията, би трябвало да има промени в учебниците, но това е дълга и сложна процедура. Но трябва да започнат да се готвят и съвместни чествания - да се създадат инициативно комитети. Първото такова честване може да бъде на 6 октомври, когато се навършват 1008 години от смъртта на цар Самуил. Защо да не направим такова честване на Самуиловата крепост между общините Петрич и Струмица?

Проф. Даниел Вачков: За нас е азбучна истина, за македонците - революция

Всеки, който познава историята, ще види, че това, около което сме се договорили, са констатации на неща, които в България са много отдавна известни и никой не ги поставя под съмнение. Те са казани по-меко. Това е, което може да има като реакция в България - че не сме наложили достатъчно категорично тезата, която произхожда от изворите, а сме били малко по-тактични.

Това, което за нас е азбучна истина, за обществото в Северна Македония, на много хора ще им прозвучи като истинска революция. Защото съвсем други неща се пишат до ден днешен в учебниците им, съвсем други неща се говорят. За тях ще прозвучи радикално нова теза. Предполагам, че по-скоро там ще има опит от политически сили да злоупотребят с тези резултати с политически цели”.