Социологът професор Иво Христов пред „Труд“: Спокойните години отминаха, навлизаме в гигантски турбуленции

Възможно е да има коалиция между БСП и ГЕРБ, но без мен

- Г-н Христов, предизборната ситуация изобилства от невъздържани реплики и взаимни обвинения. Възможно ли вие, едно от новите лица сред кандидат-депутатите на БСП, да наложите други отношения и култура, нов език и стил на общуване?

- Би било добре. Но нали знаете, че има логика на обстоятелствата и логика на възможностите и невинаги едното съвпада с другото. Факт е, че политическите нрави в България са, меко казано, дебелашки, да не кажа по-лоша дума, и това е една от сериозните причини умни и интелигентни хора, експерти в различни области да избягват да участват в политиката. Мотив, който и мен много пъти ме е възпирал, въпреки редовните изкушения, предлагани от условното ляво или дясно в България. От друга страна, нямам илюзии и знам, че една птичка пролет не прави. Колкото до обсесията с новите лица, трябва да бъде ясно, че проблемът не е дали лицата са нови или стари, а дали правят нова или стара политика.

- Какво ви провокира точно сега да влезете в политиката?

- Аз категорически отказвах да влизам в политиката и продължавам да смятам, че интелектуалците нямат място в нея. Да бъдеш политически анализатор съвсем не означава, че си добър политик, както и обратното. В България често тези неща се бъркат, което показва не само непознаване, а и неразвитост на този тип отношения. И вероятно пак щях да откажа. Но от друга страна, ми се струва, на чисто аналитично ниво, че изтичат лимитите на установения модел на т.нар. преход в България - социалните, икономическите, политическите - както във вътрешен, така и в международен план. Би било добре в тази ситуация да има няколко разумни гласа, които да се опитват да дават и друг тон на политическите нрави, а защо не и действия.

- В какво конкретно ще се изразяват вашите действия?

- За мен проблемът е системен. Той не опира до един, втори, трети сектор, както много често обичат да казват много хора. Ясно е, че образованието е свързано с икономиката. Икономиката е свързана с политиката, политиката е свързана с геополитическото състояние на страната. Това са свързани неща и вие не можете да промените един сектор, а да оставите другите, както и обратното. Но в областта на образованието например трябва изцяло да бъде променен образователният модел, особено в сферата на висшето образование, където имам някакъв поглед. Поради това, че виждам резултатите от т.нар. преход. Директно ще го кажа - изключително ниско качество. Това е бомба със закъснител, която вече започва да гърми поради простата причина, че вече няколко генерации се родиха, израснаха и социализираха в условията на т.нар. преход на България. Резултатът е, че вече имаме политически, икономически и социални порядки по-скоро на страна от Третия свят, а не от Европа.

- Защо в предизборната си кампания политиците залагате на обещания за удвояване на заплатите на учителите - това ли ще подобри качеството на образованието?

- За мен е некоректно да използвате множество число. Позволявам си да запазя възможната дистанция, затова влизам като външен човек от гражданската квота. Както казваше изключително уважаваният от мен руски дисидент и голям социолог Александър Зиновиев: аз съм независима държава в първо лице единствено число. Всеки, който знае историята на моята номинация, разбира, че аз не съм от тези, които са се наредили на редичка, за да се реализират като депутати и това очевидно не ми е детската мечта. Не е, няма и да бъде.

Конкретно на вашия въпрос. Намираме се в условията на т.нар. предизборна кампания пред един изморен, омерзен и невиждащ никаква перспектива народ. Проблемът не се оправя с това, че ще ти вдигнат заплатата. Този модел на даване и получаване създава условия на зависимости. Който дава, обикновено контролира. Съвършено друг трябва да бъде социалният модел в България. Не да даваме и получаваме, а да се създадат възможности хората сами да си дават и да си получават. Това са съвършено различни парадигми.

- Как ще отговорите на критиците ви, които използват ваши публикации с остри думи срещу БСП, а днес се кандидатирате от гражданската квота на тази партия?

- Това показва догматизъм в начина на мислене, за да не кажа нещо по-тежко. Когато влязох в тази кампания, казах, че запазвам своите резерви и критичен патос, включително и към силата, която ме е номинирала. Мисля, че поне за момента силата на БСП е в това, че тя е в състояние да приема критика. Моята критика е добронамерена за доброто на страната като цяло. И второ, най-силното оръжие това е истината. Намирам, че наличният политически, икономически и социален модел на страната, включително и във външногеополитически план, се е изчерпал и е влязъл в дълбока криза. Оттук са възможни два основни изхода: или социалната сграда ще ви затрупа, тъй като кризата ще се задълбочава, или гледащите напред елити правят друго. Те виждат огромната опасност от срутване на социалните пластове, политически и икономически и всякакви и овреме се опитват да поемат изпреварваща инициатива. А това означава изпреварващо знание за измъкване от тази ситуация. Ситуация, която напомня един анекдот от времето на съветската перестройка. Човек отишъл на лекар и казал: „Докторе, трябва да ме лекуваш. Това дето го виждам, не го чувам. А това дето го чувам, не го виждам. Очевидно нещо не е наред с мен.“

- Безспорно е, че и с нас е така - това, което чуваме, не го виждаме. Но проблемът не е в нас, нали?

- Проблемът е, че на нас ни се съобщава, че живеем в най-хубавия от всички възможни светове, че сме се присъединили към клуба на богатите, а същевременно България е намаляла с 3 милиона. България е деиндустриализирана. Българският социален капитал се е изнесъл навън или е унищожен. Страната пребивава в неособено цивилизовани социални реалии във всяко отношение. България е пред демографска катастрофа и реално изчезва българският народ. Подчертавам - българите, държавотворният народ. Не че територията ще изчезне, защото тя ще бъде заета от други вероятно. Ако продължават тези процеси на деструкция, в един момент ще се окаже, че всички тези системи, в които пребиваваме, се намират в дълбока криза и са пред рухване. Тези, които са бенефициенти от тази ситуация, естествено ще обясняват, че всичко е наред и че трябват само малки козметични промени. На този да повишим заплатата или да направим поредните политики - това омерзително брюкселско клише. Драстичният проблем изисква първо да бъде дефиниран и разбира се, да се търсят адекватни решения за излизане от тази ситуация, ако все още е възможно.

Другото много важно във външнополитически план е, че преди дни даже един Юнкер каза нещо, което знае всеки средно грамотен човек - ЕС е в дълбока криза и очевидно се отива към Европа на две скорости, а България ще бъде на опашката. Съжалявам, това е реалността.

- На вашите срещи с избиратели какви разговори водите, за какво ви питат и какво вие искате да стигне до тях?

- Вижте, в общественото съзнание има разбиране за сериозността на ситуацията. Въпреки пелената на дезинформация и розови краски. Второ, хората са притеснени за собствения си живот и битие въпреки официалната статистика, която ни казва, че имаме 3% ръст и че България е едва ли не остров на стабилността. Хората гледат по джоба си и по това, че децата им живеят в чужбина, че България е скайпова, както казва моят приятел Тома Томов. И тази скайпова България се увеличава непрекъснато. Наскоро имаше изследване на „Галъп“, което казваше, че 71% от българите са дълбоко убедени, че страната се движи по погрешен път. Как става така!!! Две трети от населението е убедено, че се движим в грешна посока, от друга страна, се твърди, че се движим в правилна посока. Или е вярно едното, или другото. Основното вътрешнополитическо разделение не е ляво и дясно, както се опитват да ни убеждават казионните масмедии, а е непрекъснато увеличаващата се ножица на социалното неравенство. България по индекс на социално неравенство се нарежда сред страните от Третия свят, а не сред европейските страни. Това се усеща. Когато няколко процента, едно нищожно малцинство притежава основните активи на това изпосталяло сиромашко общество, оказва се, че проблемът е социалното неравенство. А на нас ни обясняват, че проблемът бил в джендърните отношения. Естествено, това е подмяна на проблема. Второ, социалното неравенство ще се увеличава и проблемът е, че огромна част от лумпенизираното население гледа на целия самонарекъл се елит, меко казано, с погнуса. От друга страна, българите са много уморени, нацията е изтощена и поради това, че значителна част от младото енергично население се изнесе оттук. Хората с експертиза - също. И след дългите години на лъжи не вярват, че нещата ще оправят, каквото и да означава това. По-лошото е, че може би ще има социална имплозия - спихване на българското социално тяло, ако продължаваме по този начин.

- И все пак би трябвало да има останало някакво здраво зърно?

- Здравото зърно е, първо, да имате реална представа за ситуацията в страната и на българите като народ. Да не се замозалъгвате. Второто е страната отново да започне да отстоява собствения си национален държавен суверенитет. В контекста на европейската интеграция на нас ни обясняваха, че едва ли не върховна проява на европейско мислене е ние да се откажем от своите национални интереси. В резултат на т.нар. интеграция българската икономика беше буквално руинирана. Значителна част от ценния ни социален капитал закономерно изтече по посока на страни и държави с висок стандарт. Така че първото нещо е страната да започне да се отстоява като субект, а не като обект на международните отношения.

Каква е ролята на парламента в този контекст? Разбира се - нямам илюзии за особените качества на така наречения „законодател“. Както казва Бисмарк: две неща, които се консумират, не е хубаво да се гледат как се правят - закони и баварски наденички. Това за България важи в още по-голяма степен. Тук има една юридическа обсесия, че едва ли не като направите един закон, с него ще отмените земното притегляне. Законът е просто купчина от думи, нищо повече. Както казва Хегел - законът не действа, човекът действа.

- Как ще отговорите на появилите се заглавия „Еврейската организация „Шалом“ обвинява Иво Христов в расизъм, сезира ЦИК“?

- Първо „Шалом“ не сезира никого. Второ, такова нещо не съм казвал, на тази публична лекция по кризите на модерността, на която имаше 200 души. Все още помня това, което казах в началото на миналото лято, въпреки напредналата си възраст - на 50 години съм. Казах две неща - първо, че единият от важните инициатори на Октомврийската революция Лев Бронщайн Троцки е получил финансиране от Уолстрийт, което е публична тайна и всички сериозни историци го знаят. Второ, Октомврийската революция не е продукт на заговор на 40-50 човека, а закономерен резултат на дълбоката прогнилост и неразрешаването на маса системни противоречия в руската империя, които в крайна сметка завършват с този взрив. Не е случайно, че болшевиките биват подкрепени от огромна част от населението. В Русия иначе революцията нямаше да се случи във вида, в който тя беше реализирана. Друг е въпросът, че това доведе до тежки разделителни линии и огромни жертви в тялото на руския народ, които и досега не са зараснали. В Русия в момента върви сериозна дискусия по този въпрос. Големият проблем е, че ние не се поучихме от жестоките уроци на революцията и отново, 100 г. по-късно, каскада от противоречия се натрупват по същия начин. Говорим за социални диспропорции, за огромните социални неравенства, непознати в човешката история, и в този смисъл не изключвам поредния катаклизъм, който може да се случи. Искам да съобщя на вашите читатели, че спокойните години отминаха, навлизаме в гигантски турбуленции и ще трябва да се свиква с този живот.

Това няма начин да не засегне България, защото, както казваше великата Вера Мутафчиева - България се намира на пътя на народите. Ние трябва да си дадем сметка, че няма как да ни се размине и на нас. Това не е апокалиптично мислене. Както се казва в известната римска сентенция - предупреденият е въоръжен.

- Като социолог можете ли да прогнозирате дали ще е възможно управление на ГЕРБ и БСП в голяма коалиция?

- Възможно е, но без мен. Все пак има тънки червени линии, има морал и почтеност, които не трябва да бъдат прекрачвани, дори в омерзителното статукво на днешната българска действителност. Разбирам, че трябва да се правят компромиси, но не всичко е допустимо.

 

Нашият гост

Професор Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с дисертация на тема “Правна регулация и модерност - социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България” (2003). Доцент е в катедра “Приложна и институционална социология” във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Преподава “Социология на правото”, “Теория на модернизациите”, “Историческа социология на модерните институции” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания, Института за европейски правни изследвания “Макс Планк” - Франкфурт на Майн. Експертен сътрудник на комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание. Кандидат за депутат от гражданската квота на БСП.

Коментари

Задължително поле