Плеймейтката Марешка отпадна от „Игри на волята“

20 интересни факта за алкохола

Над 60 са вече жертвите при експлозията в джамия в Афганистан

Апетитът за сладко е признак за лош сън

Борис Джонсън: Ще напуснем ЕС на 31 октомври, дори ако споразумението бъде отхвърлено от депутатите

Обезвредиха съмнителен предмет на лондонска улица

Йозджан Дениз нае нова вила

Меркел: Имаме много работа до постигане на споразумение по дългосрочния бюджет на ЕС

Признаха си спонсори на Мая ДБГ си спомниха, че платили билбордовете на Манолова

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Нов случай на африканска чума при диво прасе в Ловешко

Оперираха мъжа, паднал във водопад в Беласица

Регулират цените на вносни лекарства Паралелният внос ощетява потребителите

Малина Крумова: 96% от катастрофите се дължат на грешки на водача

Нередовни пътници биха кондуктор в автобус в Пловдив

Спират нашествието на океански пришълци в Черно море Чужди микроорганизми попадат по нашето крайбрежие, донесени с баластни води от корабите

Ратифицирането на конвенцията от България ще е предизвикателство, защото ще изисква солиден ресурс, но ще е полезен ход, смята кап. Валентин Енчев

Нашествието на океански микроорганизми, които се разпространяват в Черно море чрез корабите, ще бъде спряна до няколко години. Това изисква Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти. Тя влезе в сила от 8 септември тази година и въвежда задължението плавателните съдове да бъдат снабдени със системи за унищожаване на микроорганизмите чрез ултравиолетови лъчи, съобщи пред ”Труд” кап. Димитър Димитров, посланик на България в Международната морска организация.

„Конвенцията е готова от 2004 г., но заради високата цена на системите от над 1 млн. долара срещна съпротива от страна на бранша и някои морски държави, и приемането й се забави с години”, поясни директорът на „Морска администрация” – Варна, кап. Валентин Енчев.

Задължително плавателните съдове да бъдат снабдени със системи за унищожаване на микроорганизми с ултравиолетови лъчи, предвижда международна конвенция, влязла в сила в началото на септември.
Задължително плавателните съдове да бъдат снабдени със системи за унищожаване на микроорганизми с ултравиолетови лъчи, предвижда международна конвенция, влязла в сила в началото на септември.

Като алтернатива до въвеждането на новите системи Международната морска организация е препоръчала товара от чуждестранни води да се изхвърля на повече от 200 мили от брега и на дълбочина от 200 метра, за да се ликвидира риска по крайбрежието да попаднат микроорганизми от други басейни.

”Това крие рискове, тъй като като баластните води се ползват за осигуряване на устойчивост на празните кораби и е неразумно да бъдат изхвърляни в открито море, а и невинаги е възможно”, поясни кап. Енчев. Според него предстои конвенцията да бъде допълвана с конкретика как бреговите служби да проверяват ефективно ли работят корабните системи за унищожаване на нашественици. Корабособствениците ще получат още 3-4 г. гратисен период, за да инсталират лицензираното оборудване на флотилиите си, като по-кратък ще е срокът за големите плавателни съдове. Ратифицирането на конвенцията от България ще е предизвикателство, защото ще изисква солиден ресурс, но ще е полезен ход”, смята кап. Енчев.

Той даде пример с пристанище Варна, където ежегодно върви усилен износ на зърно. Корабите, които го товарят, пристигат пълни с баластни води от чужди морета и океани и ги изхвърлят в нашата акватория. Така по крайбрежието ни попадат микроорганизми пришълци. Повечето измират, но има и устойчиви, които се адаптират на различната соленост, температура и други характеристики на водата и заживяват край нашите брегове. Някои са безвредни, други обаче са опасни.

Най-старият и популярен вид е рапанът, докаран от Япония, откъдето днес изкупуват ”български” рапани. Хищният морски охлюв яде черноморската мида. Друг опасен нашественик е подобната на медуза ктенофора Мнемиопсис лейди, пристигнала преди повече от 20 г. с кораби от Америка. Тя поглъща рибни личинки и зоопланктон, с който се хранят хамсията, трицоната и малките сафридчета. Освен че намалява рибните запаси, гостенката отделя слуз, която влошава качеството на морската вода.

Последният пик в популацията на Мнемиопсис лейди учени от Института по океанология /ИО/ към БАН отчетоха през топлата зима на 2016 г. при експедиции за проучване на морската околна среда. Съвместният проект с ”Басейнова дирекция” се реализира с 1,35 млн. лв., осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономически пространство. На финала му през януари тази година учените отбелязаха, че за щастие друг пришълец от Атлантика – хищната ктенофора Берое овата, е възстановил баланса в екосистемата, защото основната й храна е Мнемиопсис лейди.

“Оценката ни е, че в момента няма критичен екологичен проблем в наши води, но за да не се появи такъв, е нужен стриктен контрол на баластните води”, обясни тогава ръководителят на проекта доц. Валентина Тодорова от ИО. Изследвания на учените от института са установили и безвредни видове, внесени по нашето крайбрежие от екзотични морета. Сред тях са няколко червени, кремъчни, зелени водорасли от Тихия океан и Карибско море. Един от малкото полезни нашественици е средиземноморско кафяво водорасло, което съдържа йод и се използва във фармацията и козметиката.

 

Историята

Приемането на конвенцията BWM Convention става на дипломатическа конференция на държавите членки на Международната морска организация /IMO/ в Лондон през февруари 2004 г. Документът е резултат на дългогодишни изследвания на експерти от цял свят, които показват, че ежегодно с 3 до 10 млн. тона баластни води се пренасят 7000 чужди видове и това е една от четирите най-големи опасности за Световния океан, заедно със замърсяването, прекомерния улов и нарушаването на морските местообитания.

Влизането в сила на конвенцията обаче се бави 13 г., тъй като тя може да стане факт 1 година, след като са я ратифицирали минимум 30 държави, чиито кораби съставляват не по-малко от 35% от световния корабен тонаж.

Заради огромните инвестиции, необходимостта от лиценз на новите корабни системи и липсата на ясни правила как ще се осъществява контрола държавите с големи флотилии като Панама дълго време отлагат одобрение на документа. Изискването е изпълнено едва тази есен. У нас на 9 септември 2015 г. междуведомствена работна група излиза с препоръка до Министерството на транспорта, че България трябва да се присъедини към конвенцията, но след като тя влезе в сила и проработи успешно в други страни. За целта ще е нужно обучение на инспектори, които да проверяват сепариращите системи на корабите и оборудване на лаборатории за бързи тестове на преработените баластни води.

 

Кап. Димитър Димитров, посланик на България в Международната морска организация:

Няма риск да загубим товари заради новите правила

Държавите, които са подписали документа, още не са одобрили технически устройствата, които ще се монтират на корабите

– Кап. Димитров, смятате ли, че България трябва да се присъедини към Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и седименти?

– Тази идея е дългогодишна, но самата конвенцията влезе в сила едва тази есен, след като Панама, която има огромен флот под удобен флаг, я ратифицира. Все още обаче текат отсрочки, защото държавите, които са подписали документа, още не са одобрили технически устройствата, които ще се монтират на корабите за пречистване на баластните води. България вероятно ще ратифицира конвенцията след директива на ЕС, както става с всички международни законодателни актове. Очакваме ЕС да издаде такава директива, задължаваща страните членки да приложат конвенцията. След това парламентът трябва да гласува ратификацията й и транспортното министерство да издаде наредба за прилагането на новите правила. Но и сега този процес не е оставен без контрол. От 10 г. в Черно море корабите трябва да сменят баластните си води с местни на голяма дълбочина, за да няма шанс чужди микроорганизми да попаднат по крайбрежието. Най-стриктна в това отношение е Украйна.

– Има ли риск да загубим товари, ако България се присъедини към конвенцията, но други наши съседки не го направят?

– Не мисля, че има такава опасност. Корабособствениците вече се настройват да приемат промяната и да оборудват флотилиите си, защото малцина оперират само в един район. Дори прекият ни конкурент Румъния, например, да задържи известно време след нас един по-либерален режим, негативният ефект ще е незначителен.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.