Спомен за Ванга

Фондация „Ванга“ уважава традицията да засажда екзотични и редки растения в двора на пророчицата.

Петковден е. Повод да почетем леля Ванга. Днес, на празника на храма "Св. Петка" на Рупите пак ще има тълпи поклоници. Чудесно, паметта на народа е жива за доброто, сторено на хората и на България от тази жена. Някои ще отидат да запалят свещ с почит и преклонение, за други Рупите са "туристическа дестинация", нищо лошо.

Австрия си има Моцарт, ядем го на бонбони, шоколади, пием го като ликьор, ние си имаме Ванга и ядем кебапчета "благословени от нейния Дух", изтъркаляни на скарата точно на Рупите, място „обгърнато от неръкотворна мистична благодат.“ Място, магнит за всякакви "феномени" и ясновидци, родни и чуждоземни. За тях ми е думата сега.

В глобалната говорилня на съвременния свят, с привкус на анархистична хаотичност, всеки е свободен да твърди, че е такъв, какъвто му се иска да бъде, без да е, а нашенските "надарени свише" са най-гръмогласни.

Странни същества ни вменяват, че са ясновидци и дори пророци. В слободията на безредието ясновидско никой не се тревожи, че много медии, електронни и печатни, постоянно ни информират за „прозренията“ на хора, които са задължително "ясновидец номер едно". Ако не са под номер първи, тогава са топясновидци, защото номер две вече е обидно. Интернет пространството е задръстено от словоблудството на прорицатели, феномени, ченелингъри (разбирай контактьори), допуснати до Агарта, Шамбала и дори до портите на Бойко Борисов.

Плиткоумието и глупостта господстват в мозъка на хомосапиенса по света и у нас. Говорят се абсолютни измислици с нетърпящ възражение тон, внушава ни се избраност на този или онзи, като се спряга името му в едно изречение с Ванга. Уви, малцина са хората, които си позволяват лукса да си напрегнат мозъчните гънки и сами да се запитат възможно ли е това, което се твърди. Има ли логика в казаното, след като в зримия и незримия свят всичко се подчинява на строги правила, закони, ред. Няма ли противоречие между физичните закони, действащи на планетата Земя, с пророческите фантазии, достойни единствено за блудкав холивудски филм като "2012". Не, по-лесно е да се вярва, отколкото да се мисли и така принизяваме истинските думи и съвети на Ванга до кръчмарско бърборене, където уж „виждащи в незримото“ са се наредили покрай тезгяха и ни надлъгват кой е по-по-най.

Какво ли не вложиха в устата на Ванга след нейната кончина на 11.08.1996 г. - я ще е пророкувала потъването на подводницата „Курск“, я ще е предвидила започването на Третата световна война... или разпадането на Сирия и Ислямска държава. Каквото и да се случи, все е предсказано от Ванга, Брекзита също. Дали е истина, е без значение, важно е измислицата да продава, а интернет потребителят да кликне съответния сайт и да допринесе за рекламния му рейтинг. Що книги се появиха след смъртта й, дебели книги. Някои от авторите са ги написали от първо лице, нищо че не са познавали Ванга. Кой ли помни такива дреболии?

Каква е действителността?

Пророчествата на Ванга са факт, но за да има усещане за докосване до истината, безпристрастният човек би се поинтересувал какво е изрекла Ванга преди своята кончина. Има две книги, написани от нейната племенница Красимира Стоянова, едната от 1989 г., втората от 1996 г. Как ще се почувствате, когато прочитайки тези книги, установите, че всичките стотици, уж разказани от Ванга картини от бъдещето, появили се след нейната смърт, не съществуват в тях. Е, дръзновеният защитник на мистиката със сигурност ще заклейми моето невежество, като каже, че Ванга ги е диктувала на сън или някоя „ясновидка“ си общува в незримия свят с пророчицата, която й разказва за човешкото бъдеще... и още какво ли не би могло да се измисли, без да бъде вярно.

Запомнете, никой ясновидец, ако наистина е такъв, не досажда на околните със своите видения. Той винаги трябва да бъде попитан, за да сподели. Стига да иска. Човекът, роден с ясновидски дарби ги има докато е в своето физическо тяло и изпълнява житейската си мисия. След смъртта той се пречиства и подготвя за своето следващо прераждане в астралните нива, а не продължава да ясновидства. В незримия свят ясновидци няма, там нужното е видимо. Ясновидството, особено това, чрез което Ванга беше полезна на хората е тежка тегоба. Тегоба приживе, тегоба след смъртта е наказание. Ванга имаше задача, а не беше наказана. Тя беше проводникът между ефирния, невидим свят и физическия свят.

За целия си живот Ванга е приела около 500 000 човека.

През 1982 година живях шест месеца в Петрич и общувах ежедневно с пророчицата. Леля Ванга имаше изключително простоват начин на изразяване, в който не съществуваха сложни думи. Ванга беше проводник на знание, без самата да има знание.

Много често в разговорите ни се е случвало тя да каже нещо и след това да ме попита какво означава това или онова в изреченото. Освен това Ванга говореше на диалект, обичайно абсолютно неразбираем не само за посетителите, от която и да е част от България, но и за по-младите жители на българските македонски земи. В напредналата й възраст в стаичката при нея, независимо дали беше на Рупите или в Петрич, винаги имаше човек, който да превежда думите й на разбираем български. И това вече се забрави. Години след смъртта си Ванга започна да говори почти на литературен български. Недейте така, бе хора, късата памет ви лишава от автентичност.

Казвам ви, никоя българска ясновидка не общува с Ванга на съзнателно или подсъзнателно ниво, въпреки че с постоянното използване на името „Ванга“ продължава да се търси от посредствени и ненадарени с ясновидски способности хора отъждествяване с възможностите на петричката пророчица. Вероятно не си спомняте, но след нейната кончина през 1996 г. се нароиха сума ти наследници на Ванга с претенции, че са продължители на делото й, и естествено притежатели на неповторимата й дарба тегоба. Вестниците бяха пълни с такива измамници и охотно тиражираха глупотевините им. Днес повечето от тези ерзац прорицатели никой не ги помни, а когато имената на някои от тях се появят от време на време, само най-изявените гьонсурати си позволяват да спекулират с името на Ванга.

На тях ще припомня думите на леля Ванга, изречени и записани през 1989 г., въпреки че част от тези думи бяха неприсъщи за нейния говор:

„Не искайте да се облагодетелствате чрез моите вещи, моето име, авторитет, дарба, защото те са получени от хорското нещастие и който идва при мене с нечисто сърце и користни помисли и цели, хорската мъка го преследва и жестоко наказва“.

Интересно дали нейните „наследници“ са ги чели? Съмнявам се. Те нямат представа какъв духовен рубеж е леля Ванга. А ако и ние забравим, сами ще наливаме вода в тяхната мелница на лъжата.

Наследството

Каква е истината за духовното наследство на българската Пророчица Ванга. Има ли гo, няма ли го? Кой е правоприемникът и наследникът на уменията и духовността на Ванга? Съществува ли изобщо такава наследствена взаимовръзка? Що е то наследник на Ванга?

Няма да разказвам с какво съм се сблъсквала при разговорите с леля Ванга. Повечето от тях твърде лични и не е възможно да бъдат споделяни. Сигурна съм, че мнозинството от потърсилите нейната помощ са съгласни с мен. Пазят като съкровена тайна чутото от Ванга. Тази е и причината значими и важни информации да останат завинаги единствено в паметта на потърсилия знанието, а не ги оповестяват десетилетия след смъртта й, защото ненадейно са изплували в паметта им.

Вглеждайки се в лицата на самозваните „наследници“, единственото, което ми идва на ум като тяхно cтрaдaние, е духовната им примитивност. Страдание достойно, за да не могат да се докоснат до Духа на Ванга.

В какви случаи може да има духовно наследство или приемственост? Тогава когато има създадено духовно учение както Бялото братство и последователите на Петър Дънов. В случая с Ванга подобно духовно учение няма.

Знаем, че през целия си живот петричката Пророчица не е обучавала ученици. А и как да ги обучава, като дарба не се предава. Освен ако не приемем, че всички ние, хората на България, че и по света сме били нейни ученици, на които е сочила правилните действия в привидно безизходни ситуации. По тази логика всички сме нейни наследници, след като сякаш няма дом, пропуснал да потърси помощта й. Защо тогава само някои се самопровъзгласяват за „наследници“?

Ванга не е оставила след себе си книжовно наследство, за да има приемници. Какви са тогава тези нейни „наследници“?

Всеки човек се ражда със своята си Съдба и лични неповторими кармични задължения. Никой, и най-добронамереният, и най-злонамереният човек, не може да крачи по Съдбовната пътека на друг човек. По тази причина никой не може да се смята за „наследник“ или „приемник“ на Ванга. Възможно е да има хора по-надарени от нея, съществуват си и ще продължават да се раждат хиляди посредствени и можещи ясновидци, но никога не ще има повторение, колкото и силно да е желанието на тези „ясновидци“ да подишат от въздуха на нейната известност, но без да понесат и прашинка от страданието й. А какво казва самата Ванга по този въпрос?

„За нищо не ми завиждайте, а плачете за живота ми, защото товарът му е непосилен.“

Тъжно ми е и дори изпитвам срам да кажа, че заради безкрайните измишльотини с марката „Ванга“ пророчицата е омерзена и унизена от хората в нашата и нейна мила родина, страда заради алъш-вериша, с който затрупаха Рупите след нейната кончина и вече е много далече от Земята, преродена на чудесно местенце. Светлина нека струи по пътя й!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл