Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

23-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

Канадски гражданин е отвлечен от ислямисти в Буркина Фасо

Путин: Сериозен дестабилизиращ фактор на Балканите е политиката на САЩ

Според учени: Прост механизъм в мозъка задейства моногамното поведение

Учени откриха 24 гена, които превръщат животни от повърхностни любовчии във верни партньори за цял живот.

Подобен генетичен профил може да играе роля и за продължителните връзки на хората, съобщиха в. „Дейли мейл“ и в. „Индипендънт“.

Много животни, като албатросите, образуват двойки, за да отглеждат заедно потомството си. Други имат по няколко любовни партньори през един развъден сезон.

За да разберат защо някои животни са моногамни, а други сродни на тях живеят в промискуитет, учени от университета на Тексас изследваха гените, които са активни в мозъците им. Те установиха, че сред десет вида животни, разделени от милиони години еволюция, при моногамните мъжкари се повтаря еднакъв модел от 24 гена.

На практика моногамното поведение може да е много сложно. Резултатите от изследването обаче показват, че в основата му е прост механизъм в мозъка, който го задейства.

Учените са работили с мишки, полевки, пойни птици, жаби и риби цихлиди. Те не са имали общ предшественик повече от 450 милиона години. Специалистите са се заинтригували от това как еднакъв „комплект с инструменти“ се появява отново и отново в дървото на живота.

„Има запазени комплекти гени, които се използват за определени неща“ – обясни д-р Ребека Йънг. Това е характерно не само за механизмите, контролиращи физически процеси като растеж на крайници, но и лежи в основата на поведения, например птичите песни или агресията.

 

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.