Спортният министър Красен Кралев пред „Труд”: За резултати като „Сеул 88“ трябват десетки години и стотици милиони

– Доколко министерското кресло променя дадена личност, г-н Кралев?

– Надявам се този въпрос да е единственият в това интервю, на който да не мога да ви дам пълен отговор, защото считам, че аз не съм се променил. Разбира се, наясно съм, че дали наистина е така най-точно могат да кажат хората, които са близо до мен. Тяхната оценка е мeродавна. Във всеки случай властта категорично дава своите изкушения. И трябва ясно да определиш кои са моментите на уважение към твоята личност и кои към институцията, която представляваш. Да го направиш точно и без поддаване на емоции или влияние, когато с някаква цел се опитват да те вдигнат на „въздушни възглавници“.

– Най-трудното за вас в ръководенето на българския спорт?

– Най-тежко усетих бремето на отговорността. От самото начало бях наясно, че една грешка може да провали усилията на целия екип и на кабинета. И да не се случи нещо подобно, да няма тежки драми и проблеми, ми помогна обстоятелството, че имах солиден опит в областта на спорта. Станах министър вече като човек не само с изградена репутация, но и състоятелност също. Не знам как ще ви прозвучи, но в българското общество тази тема е една от любимите, когато стане дума за това кой как влиза и излиза от властта. Затова си позволявам да го отбележа. И всичко това на мен ми помогна да се съхраня като личност. Профилът за поста също беше на моя страна – имам медицинско образование, което в днешния елитен спорт и борбата с допинга се явява плюс. Безценни са и „лекциите на живота“ от времето ми на шеф на футболен клуб „Черно море“ в най-страховитите години за обществото ни след промените. Помогна ми и това, че се занимавах в миналото с елитен спорт. Без този опит реално един дълъг процес на адаптация беше неизбежен. А аз имах възможността и самочувствието да вляза „на скорост“ в нещата.

– Огромният ви опит в пиара и рекламата само плюс ли беше?

– Помагаше за адекватни реакции в кризисните моменти, които са неизбежни за всеки един министър и неговия екип. Също и по-добре да презентирам както успехите на министерството, така и на по-малко популярните спортове. Неслучайно избягвах пресконференциите и говорех пред медиите на събития за ситуацията във въпросните по-малки спортове. Опитът в пиара ми помогна също да преодолея огромното разочарование от това, че три медии, които апропо вече останаха две, изключително тенденциозно отразяваха дейността на министерството. И не на последно място – плюс за мен беше и фактът, че бях свикнал да боравя с бюджети като този в министерството. И да мога спокойно и с точна преценка да разпределям средствата, за което трябва абсолютна прецизност и познаване на материята.

– Хипотетично, ако нямаше лимит, какъв бюджет за българския спорт щяхте да поискате?

– Преди да искаме каквито и да било големи пари, трябва да сме сигурни, че сме изградили оптималната система. Не може да заложиш хаотично средства за десетки пера в бюджета, а парите впоследствие да се използват неефективно. И в същото време да искаш успехи. Няма как да стане. Това е вид бумеранг, който неизбежно се връща да те помете, като създаде куп проблеми и скандали. И най-неприятното – да разбие чрез съмнения системата на финансиране.

– Доколко ви стигнаха парите за реализирането на проектите и въобще финансирането на спорта?

– След две години работа с чиста съвест и открито лице мога да отида при премиера и да декларирам, че сме направили всичко възможно да изцедим всяка стотинка от бюджета. И да гарантирам, че всяко перо отива по предназначение. Държавата реално помогна и в трите основни стълба на спорта – нормативната уредба, инфраструктурата и промяната на системата за финансиране на спорта, която беше наложителна. Финансирахме строежи и ремонти на 31 обекта в 15 населени места. От тях 22 сме приключили, а девет още са в период на изпълнение. Приходите на Националната спортна база за 2016-а са увеличени в сравнение с предходната година с близо милион и половина лева. В проценти – около 30. Залите „София“ и „Фестивална“, „Арена Бургас“, „Белмекен“, стадионите „Васил Левски“, тези в Русе, Варна и Горна Оряховица… Това са само част от обектите, в които инвестирахме сериозни средства. И не по-малко важно е, че без много шум продължаваме да го правим. Например, подменя се в момента тревното покритие на стадиона в Ямбол. Предстои същото и в Хасково. Движим се по план и без закъснение от графика.

– Промяна на системата за финансиране на спортните организации е болезнена тема. За някои федерации тя е от категорията „непопулярни мерки“, защото вече четвърт век родният спорт минава за една от най-закостенелите структури. Споделяте ли това мнение?

– Не искам да коментирам миналото. Темата е колкото дълга, толкова и отлагана като генерални промени по обективни и субективни причини. Да, тя е болезнена, но и неизбежна. Редуцирахме броя на финансираните федерации на база конкретни критерии за постижения, като по този начин се увеличи бюджетът на спортове, които завоюват успехи и имат социално значение.

– Дълги години имаше основателно недоволство, че най-популярният спорт футболът е пренебрегван от държавата. Така ли е още?

– Не, промяната е факт – съвместно с БФС през 2016-а за първи път създадохме и стартирахме Програма за развитие на детско-юношеския футбол с бюджет от 1 милион лева. А за 2017-а разчетите предвиждат увеличение с 15 процента.

– По традиция екипите на всеки спортен министър преминават през полемики с лидери на организациите на хората с увреждания.

– Наясно съм с това. И предпочитам, вместо да го коментирам, да отговоря с нова програма за развитие на спорта за хора с увреждания, която направихме още в началото на 2015-а. Приемам я за един от най-големите ни успехи през двете ми години като министър. Философията на тази програмата не е битката за повече медали, а разширяване на кръга за финансираните спортове за параспортисти и да направи спорта по-достъпен за хората с увреждания. Спрямо 2015-а увеличихме бюджета на програмата с близо 20 процента и за първи път финансирахме федерации извън Българската параолимпийска асоциация. Това е отговорът ми на този въпрос.

– Какъв бюджет трябва на България днес, за да си върне позициите в световния спорт?

– Едва ли някой може да каже дори с приблизителна точност. Зависи от целите – дали ще се търси бърз растеж, ако, разбира се, такъв въобще е възможен на сегашния етап. За пиков резултат като от „Сеул ‘88“ с десет олимпийски шампиони и 35 медала е необходимо поне десетилетие да се инвестират по стотици милиони в родния спорт. Но това не е реално.

– А кое е реално?

– Методично увеличаване на средствата за специализирани спортни училища, на спортната инфраструктура по общините и за тотално навлизане на науката в спорта. Било като министър или не – твърдо съм решил да продължа да работя за каузата по намиране на средства за създаване на научен спортен център. И в него да се обединят усилията на учени от спорта и от медицината, за да получават нашите състезатели адекватно и модерно обезпечаване на подготовката, както в повечето развити държави.

– Най-трудния казус за вас като министър?

– Казусите са два – с футболния ЦСКА и с Българската федерация по шахмат. И в двата случая има сблъсък между морала и закона. А известно е, че невинаги законното е морално, моралното – законно. В този случай ми костваше много нерви да пренебрегна личното си мнение и отношение и да се придържам стриктно към буквата на закона. Такъв беше впрочем и съветът на премиера Бойко Борисов, който ми помогна в тези два казуса.

– Вие сте министър в оставка. За какво не ви стигна времето?

– Един мандат е планиран за 4 години. Когато бягаш на 10 км, ти тактически си разпределяш силите за цялата дистанция. И ако те спрат на петия километър, е нормално постижението ти да се окаже по-слабо. Най-много съжалявам за Закона за спорта – забавихме го, за да изслушаме всички институции, чиято дейност е под регулацията му. Искахме да стане максимално добър и адекватен на исканията. И стана наистина такъв. Затова очаквам парламентът да има възможност да го приеме през следващата година.

– От какво най-вече сте разочарован през тези две години?

– От темпа на работа на държавната административна машина. Свикнал съм на динамиката на частния бизнес. Въпреки че разбирам – работата с публични средства изисква прецизност, тотална прозрачност и много специалисти по веригата да прегледат дадено решение, преди то да влезе в сила. А това безспорно забавя и често изнервя. Трудно приемах и хейта, омразата и злонамереното заяждане. Те винаги са ме отблъсквали и няма как да свикна с тях или да ги оправдая.

– В „сезонната работа“, както сам наричате министерския пост, общувахте директно с много спортни звезди. Впечатлението ви?

– Опознах от близо много от тях. Изключителни личности! Уникални не само като състезатели. Разделям ги на две групи – легендите и действащите в момента по арените. С настоящите ни асове ми беше най-вълнуващо, защото в моя стил на работа ми импонираше да съм близо до тях. Преживявах и обсъждах не само състезанията, но и всичко около подготовката им. Настоящите ни лидери в спорта са едно много по-различно поколение от тези в миналото и са ми адски интересни. А от легендите най-добро впечатление имам от Любо Ганев, Вальо Йорданов, Мария Гроздева, Катя Дафовска, Мишо Таков… Спирам дотук, за да не пропусна и съответно обидя някого. Много са. И всички те са изключително добри хора на първо място. Здраво стъпили на земята и знаещи, че славата и публичността са повече отговорност, отколкото привилегия. Впечатлен съм силно и от патриотизма на Кубрат Пулев, на Христо Стоичков, на Ивет Лалова. Тези три личности най-вече вдъхновяват днес българина за успехи. За вярата, че той може да побеждава въпреки всичко.

 

Нашият гост

Красен Крален е роден във Варна. Завършил е Медицинския университет в морската ни столица. Специализирал е мениджмънт на политически кампании в университета на Южна Каролина, САЩ. Бивш собственик на две от големите медийни интернет компании -„Алтернатив медия груп” ЕООД и „Уеб медия груп” АД. Бивш национал по лека атлетика и рекордьор на България на 20 000 м за юноши старша възраст. Бронзов медалист на балканския крос през 1986 и 1987 г. Президент на футболен клуб „Черно море”от 1998 до 2001 г. и от 2003 до 2007 г. През 2014-а е избран за председател на сдружение Спортни клубове „Черно море”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. “За пиков резултат като от „Сеул ‘88“ с десет олимпийски шампиони и 35 медала е необходимо поне десетилетие да се инвестират по стотици милиони в родния спорт. Но това не е реално.” Как да не е реално като се е факт. Какво пречи сега…? Крадливите политици? Политическата система?

  2. Един министър, който освен сегашните проблеми на спорта, знае и историята. Анализира, предлага решения. Адмирации!

  3. Браво и поздравления за свършеното! Има още много работа обаче. А българските спортисти са и ще бъдат отново №1, независимо от несгодите, с които се срещаха през последните 25 години. Ако и следващите правителства продължат политиката на министъра, България отново ще е в Топ 10 на световния спорт.

  4. Едно от малкото ведомства, работещи целенесочено и всеотдайно от 2011-та досега по преблемите на хората с увреждания и деца в риск. Наистина важно е, че има приемственост между екипите, а по някои от програмите вече сме свидетели и на резултати. Надявам се, следващите кабинети да продължат работа по започнатото и да продължат добрите практики.

  5. Много хейт чета напоследък за кабинета Борисов 2. Но е добре да се отчетат и фактите, че това е един от малкото кабинети с мисъл за хората, за феновете и за спорта. Особено добро впечатление ми направи наскоро изказването на Кралев, че липсва икономическа логика за строежа на нов Националния стадион. Еми липсва. И добре, че го призна пред цяла България, с риск да си навлече немалко омраза.На последния мач на националния отбор имаше не повече от 1200 души, да не говорим, че повечето бяха без билети. На мачовете на Левски (дори когато водеше в класирането) нямаше повече от 700 души. За ЦСКА пък да не споменавам – за тях и стадиона в Ловеч е предостатъчен. Публиката на Славия и Локо София е 50 човека общо. Прав е министъра. Няма нужда залудо да се харчат държавни пари и да отиват в джобовете на строители и комисионери. Дано политиката, която води екипът ви за масовия спорт, продължи и в бъдеще. Децата ни имат осезаема нужда от това.

  6. До minmin – еми чети бре малоумник, човекът го е казал в следващия отговор. Ама то трябва да си прочел поне няколко книжки, преди да хейтиш. Само с писане по форуми, няма как да стане.
    Наистина страхотно интервю, министър Кралев! Остава всички да работим така, за да ни се случват нещата.

  7. Министър Кралев, благодаря ви от сърце за оказаната подкрепа и финансова помощ за Цвети Стоянова! Вие освен добър министер, сте Човек с главно Ч. Малко са способни на подобни постъпки! Благодаря ви!

  8. Жив и здрав,Краси! Силно интервю! Тепърва ще се виждат плодовете на труда ви.

  9. Може и да са малко постиженията в спорта, но вече има растеж спрямо последните десетина години. Много работа трябва, много усилия от спортисти, треньори, федерации, за да се случат нещата. По-важното е че има воля и нещата малко по малко започват да се случват.

  10. ”Дано политиката, която води екипът ви за масовия спорт, продължи и в бъдеще. Децата ни имат осезаема нужда от това.” А на нас ни е интересно да разберем каква е политиката, която се води за развитие на достъпен масов, детски, детскюношески, студентски, работнически/служещи и пр. видове масов спорт. Лично ние се интересуваме какво е направено в спорта, след като последните 26 г беше вандалски разрушено всичко, което доведе до 88 г успех на оли игри в Сеул. Ние сме от щастливото поколение на 60-70 и част от 80-те, кето имаше Идеални условия за всякакъв вид спорт, спортни лагери, тренировки, медицински наблюдения и всичко останало свързано със спорта. За съжаление последните 26 г не е така и при краско-праско,,(не го обиждаме, той сам се обижда с доста сериозното си нездравословно наднормено тегло и лош пример в това отношение:() Наши близки не могат да запишат децата си на плуване, защото е мн скъпо. Други плащат луди пари, за да може детето им да тренира спортни танци, трети плащат за спортни лагери и екипи. На нас всичко това ни се осигуряваше от държавата и даже не бяхме елитни състезатели. Без масов спорт и привличане на младото поколение по стадиони, басейни, игрища нищо няма да стане. Ако детето е талантливо, но родителите нямат средства да му плащат за спорта, какво правим тогава. Повечето наши шампиони от 88 и преди са били изцяло поддържани от държавата още от детска възраст:) Къде са програмите и съответно резултатите? Благодарим предварително:)!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.