Спор за масов гроб от XIV век Учени изследват хълма Трапезица в Търново

Масовият гроб открит от археологът доц. Йордан Алексиев предизвика спорове за причината за мащабното погребение. Ако не бъдат осигурени средства от държавата за разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново, за трета поредна година там няма да има проучвания. Снимки: Веселина Ангелова и личен архив

Дебат между откривателя доц. Йордан Алексиев и доц. д-р Мирко Робов

Сериозен спор се завихри между проучватели на крепостта Трапезица във Велико Търново за масов гроб, датиращ от 14 век. Дебатите са между откривателят на гроба доц. Йордан Алексиев и доц. д-р Мирко Робов. Двамата изтъкват различни хипотези за причините на масов мор. В гроба са открити кости на над 60 души от населението на Търново от времето на Второто българско царство. Според доц. Алексиев въпросните търновци са станали жертва на природен катаклизъм най-вероятно на земетресение.

Опонентът му доц. д-р Мирко Робов пък смята, че в гроба са били положени телата на покосени от чумна епидемия.

„Един впечатляващ пример от разкопките на манастира „Св. Иван Рилски” на хълма Трапезица навежда към извода, че тук най-вероятно става въпрос за последствията от чумната вълна в средата на 14 век. Уважавам тезата на ръководителя на обекта е доц. Йордан Алексиев, но фактите сочат друго”, категоричен е доц. д-р Робов.

Той обяснява, че при разкопки западно от църква №8, в приземието на игуменарницата на манастира бил разкрит масов гроб.

“Скелетите се установяват в среда, запълнена, както констатира проучвателя „с големи късове от зидовете, арките и полуцилиндричния свод-камъни, тухлени пояси и бигорови блокове, заедно с хоросановата спойка”. Подът на приземието е оформен върху подравнената скала. Именно непосредствено върху тази скала са и самите гробове”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Той допълва, че свидетелство за екстремната причина за смъртта на тези хора, е ориентацията на скелетите и липсата на християнски погребален обред.

„Ориентацията при отделните скелети е различна, но не в посока изток-запад. Повечето от костите не са в естествения си анатомичен порядък. Част от скелетите са един върху друг. Както отбелязва доц. Йордан Алексиев: „някои от скелетите лежат върху тухли, върху други има паднали тухли, т.е. те са в неестествени пози и положение. Поне три от скелетите лежат „по очи”, информира доц. д-р Мирко Робов.

Според антропологичния анализ, погребаните са очевидно представителната извадка на населението на Трапезица. Така, при 43 от скелетите, мъжете на средна възраст са 21, жените – 7, деца между 7 и 14 години – 3, юноши – 2, деца на възраст под 7 години – 4. Неопределените скелети са 6.

„Масовата смърт е настъпила извън въпросната сграда, еднократно или в много къс отрязък от време, а игуменарницата е употребена за този масов гроб”, казва още доц. д-р Робов.

По думите му причината за тази масова смърт, е била от такова естество, че не е позволила извършването на нормален християнски погребален ритуал. Труповете са били нахвърлени, видно в безпорядък, а на места – един върху друг. При никой от скелетите не са установени следи от насилствена смърт.

“Следователно смъртта е масова, ненасилствена, поразила населението на крепостта едновременно или в много тесен отрязък от време, както и от естество, което е налагало бързо освобождаване от труповете с невъзможност за внасяне на някакъв ред и извършване на християнски погребален обред. Труповете са били нахвърляни и бързо засипани със строителни материали и хоросан от разрушенията на втория и част от първия етаж на манастирската игуменарница”, разсъждава доц. д-р Мирко Робов, който също е един от археолозите, които от години работи на крепостта Трапезица.

Той е убеден, че индивидите в масовия гроб не са жертви на разрушително земетресение или друго природно бедствие. Това не би могло да е резултат и на масово отравяне. Няма установени данни и за насилствена смърт. Налице е видима причина, поради която труповете са били набързо нахвърлени на значителна дълбочина, различна от тази, установена в столичните и следстолични некрополи.

„По всичко личи, че става въпрос за опасна зараза, а начинът на погребване е целенасочено усилие за нейното ограничаване или прекъсване”, изтъква доц. д-р Робов.

Като доказателство на своята теза той посочва чумната епидемия от средата на 14 век. Заразата е била разпространена в нейната бубонна форма, добила известност като „Черната смърт”. От всички сродни епидемии, както в предходните, така и в следващите периоди, тя била най-тежката и опустошителна за населението на Европа – главно поради своите мащаби, но също и със своята злокачественост.

Разпространението на чумата към европейските територии започва от полуостров Крим по странен за военното дело начин, като бактериологично оръжие срещу обсадената през 1346 г. от татарите крепост на Генуа – Кафа. Кафа е кримско-татарското име на Теодосия, разположена на брега на Черно море, на около 80 км от Керч.

„Татарите хвърлили във вътрешността на крепостта трупове на заразени и умрели от чума. Крепостта била панически изоставена и с корабите на бягащите заразата поела необратимо към Константинопол, Месина /Сицилия/, Генуа и Венеция. По свидетелството на Никифор Григора, чумата е изпразвала домовете на заразените. От крайбрежните територии, в които проникнала първо Черната смърт, тя бързо се разпространила към вътрешността на континента. А през 1348 г. вече бошувала с пълна сила в северна Африка, Близкия Изток, Испания, Италия, Франция. С кораб от Бордо заразата достигнала Англия, а след това и Ирландия”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Близо половината от населението на Константинопол било покосено от чумната вълна.

„Вероятно сходен е процентът е и в България, като несъмнено основно са били засегнати най-оживените търговски средища, водещо от които е била столицата Търново.

Активността на чумния бацил силно се ограничава от фактора температура. Т.е. с падането на температурата на околната среда под 15о пандемията губи интензитет. Това прави най-уязвими по-топлите райони на континента, в това число и територията на България. Допълнителен фактор за разпространение на заразата е средищното местоположение с усилен сухопътен и морски трафик на хора”, убеден е проучвателят.

Като допълнително доказателство доц. д-р Робов изтъква, че начинът на погребване в условията на тежката пандемия подробно и образно е описан от Бокачо. Правил се е огромен по размер масов гроб и труповете са били нахвърляни вътре, като гробната яма е била запълвана на пластове, докато се напълни изцяло.

Предстои нов археологически сезон на историческата крепост Трапезица. За разкопки доц. д-р Мирко Робов кандидатства за държавна субсидия. Ако средствата обаче не бъдат осигурени, това ще е трета нулева година.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Божидаре майка ти ако знаеше къде си се настанил щеле да изблъска с крака баща ти.

  2. ха така, извадиха чумата от гробовете! само това ни трябва в България….

  3. „през 1348 г. вече бошувала с пълна сила“
    БОшува вятър в главите на неграмотните.
    Чудя се кой пуска такива недоучили да пишат.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.