И днес ще вали

На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Средата за бизнес в България е №50 в света Предприемачите все още се борят с множество регулации, а спазването им отнема време и средства

Данните в доклада за 2018 г. показват, че най-силните страни на средата за бизнес в България са свързани с условията за международна търговия. По този показател страната се нарежда на най-високо място, като се доближава до най-добрите световни практики.Снимка БУЛФОТО

1819.indd

Наскоро беше публикуван докладът на Световната банка „Правене на бизнес през 2018 г.“. В настоящата статия ще представя основните моменти за българската икономика. В актуалната класация България заема 50-о място от общо 190 държави, като се намира след Грузия, Македония, Мавриций, Беларус, Косово, Руанда, Черна гора, Молдова, Армения, но е пред Хърватия, Белгия, Кипър, Израел, Турция, Люксембург и Гърция.

Актуално развитие

Според актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) реалният икономически растеж през третото тримесечие на 2017 г. достига 3.9% на годишна база. Основен принос имат индивидуалното потребление и инвестициите, които нарастват с 4.3% на годишна база. Делът на инвестициите обаче остава относително нисък – 18.2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Освен това според есенната прогноза на Европейската комисия едва през 2018 година размерът на инвестициите в реално изражение ще достигне този от 2015 г. след сериозния спад през 2016-а.

Според наличните данни на Българската народна банка (БНБ) размерът на преките чуждестранни инвестиции в страната през 2016 г. спада до едва 660 млн. евро (1.4% от БВП) от 2 475.9 млн. евро през 2015 г. (5.5% от БВП). През първите 9 месеца на 2017 г. той е 744.2 млн. евро. Данните за 2016 и 2017 г. са предварителни, но дори последващите ревизии не биха могли да променят съществено ситуацията. Така бизнес средата в България не изглежда достатъчно надеждна за чуждестранните инвеститори.

От друга страна, наскоро беше повишен кредитният рейтинг на българската държава от две от най-големите агенции за пръв път от 11 години. Основните фактори са свързани с балансирането на държавния бюджет, очакванията за относително постоянен темп на растеж на икономиката и повишаването на износа. Въпреки това агенциите посочват, че последващи повишения на рейтинга биха били възможни при извършването на структурни и институционални реформи – в публичната администрация, в съдебната система, при управлението на държавните компании и чрез подобряване на публичните услуги.

Защо е важна средата за бизнес?

Лесното навлизане и излизане от даден пазар са важни предпоставки за неговото функциониране и наличието на достатъчна степен на конкуренция. Тя от своя страна създава стимули за разработване на по-качествени продукти при по-достъпни цени. Малките подобрения по отношение на бариерите пред входа и изхода от пазарите не ускоряват значително икономическия растеж. Сред водещите икономики в тази област обаче се наблюдава нарастване на реалния растеж на дохода на човек от населението с 0.8 процентни пункта на година. Този ефект произтича от нарастването на броя на новосъздадените фирми и работни места.

Освен това тежките регламенти допринасят за неспазване и участие в неформалната икономика. Предприемачите (не винаги правилно) претеглят разходите и ползите от тях и могат да преценят, че спазването би им струвало твърде скъпо. Така възникват и предпоставки за корупция, особено в случаите, когато дадено решение се взема по преценка на овластен държавен служител, а не следва непосредствено от изпълнението на определени изисквания. Като цяло опростяването на регулациите допринася за по-висок растеж и за излизане на светло на по-голяма част от икономическите дейности.

Методологични бележки относно класацията

Световната банка (СБ) представи за първи път класацията за условията за бизнес през 2002 г. Подходът на СБ при изготвянето й е изцяло микроикономически. Фактори като бюджетната политика на правителството, паричната политика на централната банка или кредитния рейтинг не се отчитат. Пречките, които влияят на ниво отделна фирма, се измерват с разходите на време и средства при стартиране, правене и ликвидиране на бизнес. С това са свързани основни дейности като получаване на разрешителни за строеж, свързване към електрическата мрежа, регистриране на собственост, защита на инвеститорите, плащане на данъци, международна търговия, прилагане на договорите и процедури при несъстоятелност.

Спецификата на класацията се състои в това, че се разглеждат конкретни казуси, за да има възможност за директни сравнения. Оценяват се процедурите и разходите за тяхното изпълнение предимно в столиците на съответните държави. В България обаче е практика в различните общини условията да се различават. Въпреки че въвеждането на нови регулации става със закон, в някои общини местните власти поставят допълнителни изисквания, които често са ненужни и дори вредни, тъй като създават повече разходи, отколкото ползи за обществото.

Какво показват данните?

Според СБ през последните пет години в България са направени едва 4 реформи, които подобряват състоянието на средата за бизнес. Те се състоят в намаляване на разходите за регистрация при започване на бизнес, улесняване на стартирането на процедури по несъстоятелност и повишаване на надеждността при доставянето на електричество чрез въвеждането система за енергиен мениджмънт. Все пак през посочения период СБ не отчита промени, които затрудняват правенето на бизнес.

Данните в доклада за 2018 г. показват, че най-силните страни на средата за бизнес в България са свързани с условията за международна търговия. По този показател страната се нарежда най-високо (21-во място), като в най-голяма степен се доближава до най-добрите практики. Основният фактор за това е членството в Европейския съюз, което изисква хармонизиране на законодателството, свободно движение на стоки в рамките на ЕС и налагане на относително ниски ограничения пред търговията с трети страни.

Друга област, в която България е сред класираните най-високо (24-то място), е защитата на миноритарните инвеститори. Това са инвеститорите, които не притежават достатъчно голям дял от капитала на дружествата, за да ги управляват. Въпреки челното място България е далеч от най-добрите практики. От друга страна при започването на бизнес страната е в средата на класацията (95-о място), но условията са близки до водещите в тази област държави. В България се извършват 7 процедури, които отнемат 23 дни и струват 1.2% от средния доход на човек от населението. При най-добрите практики има само една процедура, която отнема половин ден при почти нулеви разходи, като регистрацията се извършва по електронен път.

Най-лошо е представянето според показателя достъп до електричество, където България е на 141-то място и е най-далеч от най-добрите практики. Присъединяването към електрическата мрежа изисква изпълнението на 6 процедури, отнема средно 262 дни и струва 468.4% от средния доход на човек от населението. За сравнение, средните стойности за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са 4.7 процедури за 79 дни и разход от 63% от средния доход на човек от населението в тях.

Въпреки позициите сред първите 50 държави в класацията проблемни са също области като процедурите при несъстоятелност и прилагането на договорите. Те са важни от гледна точка на възможността на инвеститорите да възстановяват по-голям процент от вложените средства. Така в България при несъстоятелност се събират средно едва 36% от вземанията, като процедурата изисква твърде много време – 3.3 години. Същевременно показателите за страните от ОИСР са съответно 71.2% и 1.7 години – т.е. събира се двойно по-висок процент от вземанията, като това отнема половината от времето в България.

Получаването на разрешителни за строеж в България също представлява продължителен и скъп процес. Необходимо е изпълнението на 18 процедури, които отнемат 97 дни, докато паричните разходи възлизат на 4.2% от стойността на обекта. Най-добрите практики включват 7 процедури, отнемат 28 дни и изискват разходи от 0.1% от стойността на обекта.

Разгледани са регулациите и по отношение на трудовия пазар, макар че те не се включват като показатели при класирането на отделните икономики. Според данните на СБ минималната работна заплата в страната представлява 28% от средната брутна добавена стойност на един работник. В Европейския съюз средният размер е също 28%. Така минималната работна заплата в България, въпреки че е най-ниска в абсолютен размер в ЕС, в относително изражение всъщност е съвместима с практиките на останалите държави. В Дания и Швеция, които по принцип се разглеждат като по-социални държави, това съотношение е 0% и може да се приеме за най-добра практика, тъй като не създава ограничения пред свободното договаряне на цената на труда. Останалите регулации на пазара на труда в България също допринасят за относително добрите данни по отношение на нормата на безработица в страната, която според статистиката за октомври е 6.7%.

Като цяло правенето на бизнес в България все още е свързано с множество регулации. Спазването им отнема твърде много време и средства, които създават ненужни разходи за бизнеса. Допълнителни пречки се създават и поради твърде честата им промяна, която създава несигурност сред инвеститорите. Последствията от това са свързани с по-ниска склонност към предприемачество, по-малко инвестиции и работни места. В дългосрочен период това ограничава потенциала на икономиката да се разширява и забавя растежа на доходите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.