Средата за бизнес у нас все още се нуждае от подобряване

Само преди месец премиерът Бойко Борисов откри завод за автомобилни части в землището на димитровградското село Крепост.

България не е сред шампионите в различните класации

Чуждите инвестиции надхвърлят 1,5 млрд. евро за 2018 г., което е ръст от 10%

Има отлив в недвижимите имоти и енергетиката

Българската народна банка наскоро оповести предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции в страната към края на 2018 г. Потокът им през годината надхвърля 1,5 млрд. евро (2,8% от очаквания брутен вътрешен продукт). По този начин растежът им на годишна база е над 10%.

От 2010 г. нататък обаче се регистрират значително по-малки входящи потоци от преки чуждестранни инвестиции спрямо периода преди световната финансова криза. Средният размер на ПЧИ спрямо БВП е 3%, като след 2015 г. този дял е дори по-нисък.

Средата за бизнес

Основен фактор за състоянието на инвестиционната активност е средата за бизнес. Тук ще се спра на оценката, която дават някои авторитетни международни източници, според избрани от тях показатели. В това отношение България не е сред шампионите в различните индекси. Например, тя заема едва 59-о място в класацията на Световната банка за правене на бизнес. Така тя се нарежда след Северна Македония, Турция, Косово, Молдова, Сърбия, Черна Гора, Румъния, Хърватия.

Според данните в тази класация основното предимство на страната са малкото пречки пред международната търговия и някои елементи на нормативната уредба във връзка с хармонизирането на законодателството с това в Европейския съюз. От друга страна обаче тромавите процедури при започване на бизнес, възможностите за вземане на дискреционни решения от централната и местните администрации, високите разходи при неспазването на договорите, бавните процедури при търговска несъстоятелност и затрудненията при първоначално свързване за получаване на комунални услуги не създават благоприятни условия за предприемачество.

В класацията за икономическа свобода на фондация „Херитидж” България заема 37-о място, което прави икономиката є умерено свободна. Сред предимствата є се открояват свободната търговия, отношението между държавния дълг и БВП и поддържането на балансирани бюджети, ниските данъчни ставки и стабилността на лева поради фиксирането му към еврото. Недостатъците се отнасят до спазването на върховенството на закона, наличието на корупция и недоверието в ефективността на съдебната система, които се отразяват негативно върху защитата на правото на собственост.

По отношение на нормативната уредба обаче България все още изостава от конкурентите си поради наличието на твърде много лицензионни и регулативни режими. Пазарът на труда е относително гъвкав, което е предпоставка за висока заетост. Управлението на държавните предприятия обаче създава рискове, особено в енергетиката. Достъпът до финансиране чрез банковата система е относително лесен, но делът на необслужваните кредити все още представлява проблем.

Според индекса за конкурентоспособност на Световния икономически форум България се нарежда на 51-во място. Основните предимства са макроикономическата стабилност, относително гъвкавият пазар на труда, използването на информационни и комуникационни технологии и възможностите за иновации. Недостатъците са свързани с неефективната работа на държавните институции и здравеопазването, както и на финансовата система. Освен това регулирането на някои продуктови пазари не осигурява в достатъчна степен функционирането им на конкурентен принцип.

Потоци и акумулирани чуждестранни инвестиции

Натрупаните ПЧИ към края на 2017 г. надвишават 41 млрд. евро. Така те представляват 82% от БВП за тази година. Според този показател България се нарежда след Унгария (165,9% от БВП), близо е до Естония и изпреварва Чешката република, Хърватия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Най-голям дял от натрупаните инвестиции заемат тези в недвижими имоти (9,9 млрд. евро), следвани от преработващата промишленост (7,1 млрд. евро), финансови дейности (6,9 млрд. евро), търговия (5,6 млрд. евро) и енергетика (3,2 млрд. евро). Най-важните икономики за България, от гледна точка на направените инвестиции, са Нидерландия, Австрия, Германия, Италия, Обединеното кралство, Гърция, Кипър, Русия и Люксембург. Част от инвестициите всъщност са от офшорни зони (Нидерландия, Обединеното кралство, Кипър, Люксембург), което поставя под съмнение факта, че те действително са с източни чуждестранни спестявания.

Почти 2/3 от чуждестранните инвестиции през 2018 г. (над 1 млрд. евро) са в преработващата промишленост. На второ място се нарежда финансовият сектор с 670 млн. евро, следван от търговията с почти 260 млн. евро. Всъщност един от факторите за реализирания обем през 2018 г. е увеличаването на капитала на една от банките в страната във връзка с процеса на придобиване на друга банка. Това се случи през декември, но на практика след приключването на този процес част от сумата ще бъде изтеглена обратно.

От друга страна отлив на чуждестранни инвестиции се наблюдава при операциите с недвижими имоти (150 млн. евро), енергетиката (над 100 млн. евро), строителството (над 100 млн. евро) и други дейности.

Въпреки че инвестициите в административни и спомагателни дейности и професионални дейности и научни изследвания са значително по-ниски по размер (общият им размер през 2018 г. не надвишава 50 млн. евро), те са причина за създаване на немалък брой нови работни места. Негативно развитие обаче се отбелязва при инвестициите в дейностите, свързани с информационни и комуникационни технологии, които изискват висока квалификация и съответно създават голяма добавена стойност. Основно предимство за българската икономика все още остава съотношението между разходите за труд и производителността, но в някои сектори се проявяват признаци на прегряване, които вече се отразяват негативно на атрактивността им за инвестиции.

Инвестициите в преработващата промишленост са насочени предимно към автомобилостроенето. Този сектор напоследък се развива бързо, като в страната се произвеждат все повече компоненти за автомобили. Това, което все още липсва обаче, е инвестиция в завод за сглобяването на крайния продукт. Един от най-големите производители в света в момента търси конкретна дестинация за своя инвестиция на Балканския полуостров. Списъкът с възможните страни включва България, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Турция. Очакваният размер на самата инвестиция е 1,4 млрд. евро, броят на преките работни места – 5 000, а годишното производство ще бъде около 300 хил. автомобила. В сръбските медии обаче беше публикувана непотвърдена информация, че инвестицията ще бъде направена там, докато от самата компания твърдят, че решението все още не е взето.

Предварителната информация по въпроса подсказваше, че България има големи шансове и е основен фаворит. Основен проблем пред осъществяването на тази инвестиция би било намирането на необходимите работници. Дори най-големите градове като София и Пловдив трудно биха имали ресурса да осигурят 5 000 достатъчно квалифицирани работници.

Развитието през 2018 г. показва, че абсолютният брой на заетите лица в българската икономика се понижава, въпреки нарастването на средната заплата и по-голямото търсене на труд. Основните фактори за по-ниската заетост са миграцията и отрицателният естествен прираст. Друга обективна пречка пред евентуалната инвестиция в автомобилен завод е липсата на опит сред работниците – докато в Румъния и Сърбия при сглобяването на автомобили има трайни традиции, опитите за подобни начинания в България досега винаги са приключвали бързо и без успех.

Относно ролята на инвестициите и средата за бизнес

Чуждестранните инвестиции безспорно са важни за българската икономика, тъй като освен за формирането на физически капитал те са полезни и по отношение на развитието на човешките ресурси и за внедряването на съвременни технологии при производството. Освен това създаването на нови работни места увеличава конкуренцията при търсенето на труд и повишава доходите, които все още значително изостават спрямо средното ниво в Европейския съюз. Освен това наличието на чуждестранни инвеститори понякога действа дисциплиниращо на държавната администрация при вземането на решения, които биха влошили състоянието на средата за бизнес.

Инвестициите, финансирани от местни спестявания, обаче имат не по-маловажна роля. През периода 2010-2018 г. над 85% от общите инвестиции, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, всъщност са с местен източник.

Относително ниската инвестиционна активност през разглеждания период (инвестициите представляват едва 20,3% от БВП) обаче не е предпоставка за увеличаване на потенциала на икономиката. Всъщност в голяма степен растежът през последните години е резултат от създадения капитал в годините преди Световната финансова криза поради големите обеми от чуждестранни, но и от местни инвестиции, както и във връзка с продължаващата интеграция с икономиките на страните от ЕС чрез участието на местни предприятия във веригите от добавена стойност.

Средата за бизнес все още се нуждае от подобряване, за да се увеличи доверието в българската икономика. Част от необходимите действия трябва да са насочени към осигуряването на върховенството на закона и по-добра защита на правото на собственост, по-предвидима регулаторна уредба чрез по-редки изменения, които действително пораждат нетни ползи за стопанството. Освен това е необходимо повишаване на качеството на образованието. Инвестициите в човешки капитал всъщност биха могли да реализират значително по-висока възвръщаемост и да допринесат устойчиво за ускоряване на растежа на доходите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари