Бившият шеф на ФБР Робърт Мълър ръководи специалната комисия, разследваща връзките на кръга около Доналд Тръмп с Русия

Наскоро на сайта на влиятелното списание „Форин Полиси“ („Foreign Policy“) се появи статия, озаглавена „Доналд Тръмп е виновен. Единственият въпрос е в какво точно?“. Авторът й се опитва да анализира последните събития в разследването на Робърт Мълър (бивш шеф на ФБР) за предполагаемите връзки на Тръмп с Русия.

Постоянната политическа хипноза в предубедените медии затруднява разбирането на случващото се. За да оценят резултатите от дейността на Мълър, е необходимо да се припомнят причините и целите на разследването му. През май 2017 г. заместник-министърът на правосъдието на САЩ Род Розенстийн назначава Мълър за „специален прокурор“ за разследване на комуникацията и координацията между предизборната кампания на Доналд Тръмп и руските власти. Решението е на Розенстийн, тъй като министърът Джеф Сешънс официално си направи самоотвод поради факта, че като един от най-близките сътрудници на президента може да бъде обвинен в пристрастия.

Важно е да се направят следните две разяснения. Първо, назначаването на Робърт Мълър е след като Джеймс Коми е уволнен като шеф на ФБР, но ведомството му вече беше започнало разследване на връзките на Тръмп с Русия. Второ, причината за началото на разследването на Мълър е политическата кампания с обвинения по адрес на Тръмп. Всъщност, срещу президента, неговите сътрудници и семейство му е повдигнато колективно обвинение от страна на политическия елит на демократите, който вече осъди Тръмп, а Мълър трябва само да разбере как, кой и на какво основание е обвинен.

Задачата на Мълър е да проучи инцидента от гледна точка на наказателното право. Ситуацията не е от обичайните. Без да е ясно има ли извършено престъпление, разследването си тече. Ако се вземе предвид уволнението на Коми, към политическите обвинения срещу президента се добавя и „възпрепятстване на правосъдието“, а опонентите на президента искат наказание и за това.

Отделът на Мюлер има всичко необходимо за своята работа - правомощия, хора, ресурси. Докъде стигна той след повече от шест месеца? Повдигнати са обвинения срещу четирима души: служителя в изборния щаб на Тръмп Джордж Папандопулос, ръководителя на кампанията Пол Манафорт, помощника му Рик Гейтс, бившия ръководител на военното разузнаване, както и първия съветник на Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин. Обвиненията срещу Папандопулос и Флин са относително малки - фалшиви показания. И двамата признаха своята вина. Обвиненията срещу Гейтс и Манафорт са многобройни и по-сериозни, като пране на пари и представителство на чужди сили без регистрация.

Въпреки това, картината за заговора между Тръмп и Русия все още не е ясна.

Някои наблюдатели призоват да не се бърза, виждайки в действията на Мълър ефективна стратегия. Много от тях предполагат, че Мълър се катери по „стълбата“ на обкръжението на Тръмп, като използва обвинения за престъпления, които не са свързани с миналогодишните избори. Прави го, за да получи съдействието на второстепенни лица в преследването си на лидерите на кампанията, за които се твърди, че са в престъпен заговор с Москва.

При такъв подход дори Флин ще изиграе ролята на „стъпало“, водещо до самия връх. В началото на декември стана ясно, че генералът в оставка се признава за виновен в даването на фалшиви показания според ФБР и е съгласен да сътрудничи на разследването. Кога той лъже? Персоналът на Бюрото разпитва Флин за контактите му със Сергей Кисляк (посланик на Русия в САЩ два мандата – 2008-2017) още на 24 януари, без да е ясно в рамките на какво разследване агентите са разпитвали генерала. Та нали далновидният Коми предварително започна независимо разследване на дейността на новия президент?

Във всеки случай е ясно, че в кампанията на Тръмп Флин е играел една от основните роли, като много близък до милиардера. И според хипотезата на Мълър е възможно той да е знаел за тайното споразумение между Тръмп и Москва, ако такава конспирация съществува. Флин в показанията си казва, че е получил указания от един от лидерите на преходния екип на Тръмп да се свърже с Кисляк и да обсъди с него резолюцията на ООН за Израел. Други информирани източници намекват, че този лидер най-вероятно е зетят на президента - Джаред Кушнер (съпругът на Иванка Тръмп), известен със своята религиозност и загриженост за съдбата на еврейската държава. Някои наблюдатели предполагат, че сега вниманието на Мълър е насочено към Кушнер. Съобщава се за разследване и срещу сина на президента.

По този начин има причина да вярваме, че Мълър наистина се ръководи от определена стратегия, която да го доведе до самия връх. В същото време на втори план остава въпросът имало ли е конспирация между щаба на Тръмп и руските власти, да не говорим за трудното за доказване обвинение за възпрепятстване на правосъдието.

Но крайният резултат от разследването ще бъде урок за политическия елит, че най-добре е правилата на играта да не се нарушават и „Срещу „своите“ не трябва да се рита!“ Нищо че Тръмп победи на изборите, благодарение на подкрепата на други представители на този елит.

В този смисъл заглавието в „Форин Полиси“ е много удачно. Тръмп е виновен за това, че без да пита, наруши негласните „правила на играта“ и започна борбата си за власт с лозунга за съпротива и промяна на статуквото, установено от съществуващия политическия елит. Въпреки че той самият е представител на същия този елит и с това здраво „разклати лодката“.

Кой и за какво ще бъде обвинен е задача на Мълър. Но дори президентът да не пострада от това, ще се появат нови съмнения от страна на неговите опоненти. Ще се търсят нови други негови сътрудници, които в бъдеще ще бъдат подложени на риска да се превърнат в център на вниманието на „специалния прокурор“.

*Авторът е политолог, кандидат на политическите науки и президент на бюро за консултации в Ню Йорк