Започна срещата на върха на ЕС в Брюксел

Гръцкият президент: Демографската криза е национален проблем

Язовир „Йовковци“ има запаси на питейна вода за поне 6 месеца

Министерство на културата отпусна 140 000 лева за ремонт на къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов

Завод за електрически превозни средства ще отвори 2000 работни места у нас

Хванаха евродепутата Ангел Джамбазки да шофира с алкохол в кръвта

В МОСВ не е постъпвало заявление за внос на отпадъците, задържани в Италия

Как купуват изборите в САЩ и колко ще струва победата през 2020-а Най-богатите от милиардерите на Америка купуват общонационалните избори по $100 на глас и дори печелят от това

Нови коли за скиорите Радослав Янков, Алберт Попов и Владимир Зографски ще карат Audi Q5

Джип отнесе светофар в столичния кв. Овча купел

Борисов присъства на първото заседание на лидерите на ЕНП, ръководено от новия президент Доналд Туск

Хиляди алжирци излязоха на протест срещу провеждащите се президентски избори

БАБХ ще взема проби на всяка пратка с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България

Топлофикация Русе плаща 80 000 лв. обезщетение на жена, паднала в изкоп с вряла вода

Комисар Венелин Младенов е новият началник на „Пътна полиция“ в Пловдив

Срив на знанията по природни науки сред 15-годишните ученици

Сериозен спад на резултатите по природни науки на българките ученици. Това сочат резултатите за България от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), които бяха представени в Министерството на образованието и науката.

Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като регулярно международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици или как те могат да използват наученото в реални житейски ситуации.

Учениците са преминали през компютърно базиран тест. Той съдържа 273 въпроса, 65 от които за пръв път оценяват процеса на „гладко четене“. У нас изследването е проведено от 10.04 до 18. 05.2018 сред 6900 ученици, родени през 2002 г., от 197 училища. 52 процента са момчета, 48 процента – момичета.

Четивна грамотност е основното направление на настоящото изследване, сред основните традиционно са четене, природни науки и математика. Тази година за пръв път се включва и допълнителен модул, наречен „гладко четене“. Той не участва в изготвянето на резултатите, но е основа за тълкуването им.

За периода между 2015-2018 г. точките, които постигат нашите ученици по природни науки, падат от 446 на 424, отчете Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. По думите й това означава, че попадаме сред държавите, където се отчита спад, който е статистически значим и показва тенденция надолу.

В същото време средният брой точки по другите две направления – четене и математика е съответно 420 и 436. Тук България попада в група със страни, които показват стабилни резултати, но не и подобрение.

По отношение на четенето се отчита, че 47% от учениците са достигнали само минималното ниво на грамотност. 53% постигат второ равнище и нагоре. По математика успеваемостта е 56%, по природни науки – 53%.

Българските ученици на 5 и 6 ниво на грамотност, които разбират дълги текстове, интерпретират, разбират разликата между факт и мнение, са 2% в сравнение с 8,6% за останалите 79 държави и региони, които участват в изследването. По математика процентите са 4,2 срещу 10,2 за ОИСР. 1,5 срещу 6,8 за ОИСР е процентът за природни науки.

България е сред държавите с по-ниски от средните за ОИСР. Китай и Сингапур са първенци с над 550 точки. Естония е изненада, която изпреварва Финландия с 523 точки.

През годините досега резултатите на българските ученици в PISA показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете – тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.