Сталин плете мрежи и лови скорпид с отровни бодли

Сталин Илиев

Името му е Сталин Илиев. Кръстен е на другаря Йосиф Висарионович, защото “в ония времена това се смятало за престижно”, както го обяснява самият той. А колегите му уточняват, че името му е страшно, но той е добър и весел човек, вечно разказващ лакърдии и винаги в добро настроение. Носител на награда за нематериално културно наследство, защото умее нещо, което вече правят малцина. Плете и курдисва мрежи.


Роден е в Северна България, израснал в София, но в казармата се случило така, че пристигнал на “Капчето”- база на военните край Бургас, и тук си останал. Разказва, че е рибар в кръвта.

40 години в морето

От 40 години плете и хвърля мрежи в морето. Дълго време имал хижа на Ропотамо, защото там, на устието, рибата се хваща най-лесно. Колибите на бивака им обаче били съборени като незаконни. После си построил друга хижа – в рибарското селище Ченгене скеле. Колегите му разказват, че е трапер – има си скривалища в района на Маслен нос, заслони, както си ги нарича той. Като изчезне там, и с месеци не можеш да го намериш.

Никога не му е идвало на ум да си смени името. Защото всички му казват по прякор – Шопа или Сулката.
“Душата на скитник не ми позволява да бъда семеен. Малко съм саможив, зодия Водолей. В момента съм на 68 години. Като няма жена до мен да ме тормози, естествено, че младея. Тази професия – на рибаря е изключително уморителна.

Вече ме викат за консултант. Млади момчета ме канят да им давам съвети и аз само си седя в лодката. После ми дават част от улова, както се полага на консултиращ. Тази есен имаше и мрежи за ремонт, но най- много обичам да ловя калкан и лефер, защото са най скъпи. Преди години попчетата и калканът бяха на една цена, толкова много калкан хващахме. Пуснаха обаче едни “рекета” – малки корабчета, които денонощно тралеха дъното и унищожиха рибата. Иначе кефал на фурна ми е специалитетът, както и рибената чорба. Тънкостта само ние я умеем. Пет вида пресни риби и магиите са в подправките”, разказва плетачът на мрежи.

Два тона паламуд за два часа

“Сега е лесно – отиваш в магазина и си поръчваш каквато мрежа искаш. В момента т. нар. воля най много се купува. Тя лови лефер, паламуд, всичко.

Мрежите се купуват, обаче аз ги курдисвам.

Като я вземеш от магазина, тя е тежка мрежа. Аз ги прекроявам, съединявам, слагам им тежести. Миналата година с една моя мрежа, когато бе пикът на паламуда, хванахме два тона за два часа. Трудното бе чистенето после, отиде до обяд. Хващането беше лесно”, добавя Сталин.

И обяснява, че делфините, кормораните и видрите най-много късат мрежите.

Кормораните например виждат къде са мрежите – ориентират се по шамандурите над тях, гмуркат се и стигат много надълбоко, хващат някаква риба, и я дърпат нагоре. Така късат мрежите.

Курдисването е специфично. За всеки вид риба си има мрежа. Зарганът примерно си има своя, паламудът – друга. В зависимост от това какви риби ще се хващат, те се свързват по специален ред. Ето това е майсторлъка на Шопа.

Курдисването е трудна работа

Плетенето на мрежи и курдисването са трудна работа. От старите майстори е останал само Сталин Илиев. Цяла зима той ремонтира мрежите, плете и понякога го заболява гърбът – тежко е. Но старият занаят трябва да се запази. Затова често учи младоците и им предава майсторлъка си.

Каса лефер за една мрежа

Ако някой колега му поръча мрежа, плащането става в натура. “Ето ти ремонтираната мрежа, дай ми една каса лефер после или паламуд.” Това е пазарлъкът.

По думите му, рибарите са бедни, не могат да плащат кеш. Затова всички се молят за добра слука – тя ще им помогне да си платят с риба мрежите и да продадат, за да припечелят и да не са на червено.
Плетачът на мрежи Сталин Илиев е майстор по хващането на една опасна риба – скорпид. Тя боде и причинява ужасна болка, но пък месото й е страшно вкусно.

“Аз съм сред малцината, които знаят как да се предпазват от нея”, хвали се Сталин.
Хваща ги скорпидите и ги дере, филето им е много вкусно. Благодарение на тях, рибите с отровни бодли, успява да скърпи бюджета си.

Рибар къща не храни, но ходи на опера

Рибар къща не храни. Няма богатство, освен душевното в тази професия, шегува се Сталин. И доверява, че обича да ходи на опера. Веднъж на “Дон Карлос” във Велико Търново ги поканил познат диригент – него и друг риболовец от селището, незабравимия Стоян Сербеза.

“Отиваме там, на Царевец, на открито… Беше великолепно представлението. След края на операта започна банкет. Диригентът пристигна по някое време и попита: “Шопе, как беше, хареса ли ти?” Отговорих му: “Цанко, туй дирижиране, туй махане. Аз, ако бях в морето, с всички тези усилия щях да напълня две каси попчета.”

Всички, които чули този бисер на риболовеца, буквално се сринали от смях.

Друг път били на язовир “Кърджали”. На връщане спрели да пренощуват в хотел край Рожен. Като се регистрирал, вместо лична карта Сталин показал “капитанското” – разрешителното за лодката.
“Капитан ли сте?”, смаяно попитали на рецепцията и Сталин се изфукал, че е морски капитан. На другата сутрин го помолили: Тука има едни деца, никога не са виждали морски капитан, може ли да дойдете да им разкажете нещо…

И Сталин отишъл да дава автографи.

Иначе от плетач на мрежи или рибар никой не иска автограф, заключава весело морският вълк.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.