Стари колела на каруци светят като нови в механи и кръчми Майстор готвач възкресява „песента на колелетата“

Преди да се заеме с всяко колело майсторът дълго го гледа и си мисли за историята, която то е преживяло по пътищата, и за хората, които е возила каруцата.

Хобито вече е на път да се превърне в бизнес, поръчки идват и от чужбина

Дървени „колелета“ на каруци, пели своята песен по старите друмища в Търговищко, възкръсват за нов живот. Умели ръце на майстор ги превръщат в етно полилеи, рафтове, цветарници… Излъскани и спретнати в нова премяна те тръгват към български механи и в Италия, и в Гърция. Светят и в английски пъбове из Европа. Много от замлъкналите колела остават и у нас. Красят механи по курорти и радват стопаните на спретнати в стар стил български домове. Изровени от бунището, от грохнали селски обори, от пепелта на забвението, пак тръгват по своя път. И пак пеят „колелетата“ своята песен.

Тази история разказва майсторът на етно осветителните тела Бисер Стоянов от Търговище. Че е майстор е видно от сътвореното от ръцете му, а и многото почитатели, които е събрал само за година-две. И извън работилницата той пак си е майстор, но готвач. Специалитетът му са пиците. Умее ги всякакви. Заради хобито да реставрира непотребни дървении, захвърлени от стари каруци, изоставил кухните на заведенията и намерил ново поприще. „Оказва се, че човек винаги може да намери свое място, занаят и препитание, които да го радват и да му носят удоволствие всеки ден. През ум не ми е минавало, че ще вляза в работилница и ще правя такива неща. От непотребни колела на каруци, издънени бъчви и други, които хората захвърлят. Хубаво ми е да виждам как се раждат отново в ръцете ми“, споделя Бисер. Усмихва се смутено и поклаща глава сякаш и той още не вярва как зарязва професията си, която му носи гарантиран доход, за да се зарови в работилницата, където всеки детайл се прави на ръка и отнема часове, часове… на споделено мълчание със старите колела.

Новото занятие не е първото предизвикателство за майстора, което приел, оставяйки осигурен начин на живот. Родом е от Белоградчик. Работил е в Благоевград, Варна, в Дания. Бил там 3 години и се радвал на подреден делник, с ясни правила и без непредсказуемите български терзания за всяко иначе толкова обикновено нещо, като сметки за ток, нерви по кръстовища и т.н. Едно му тежало. Носталгията. „Обичам си българското. Всичко е уредено там, но си оставаш чужденец без корен. Плюсове много, но все те тегли мисълта за насам“, казва 38-годишният мъж.

В свободното си време в Дания се запалил да играе белот в интернет. Така попаднал на Елена от Търговище. Първо станали двойка в играта, обединени през цял континент да побеждават. „Весело беше. Разменяхме лафчета и закачки. После станахме приятели в социалната мрежа и нещата се задълбочиха. Той си дойде в България и се събрахме“, смее се съпругата, която от социален работник се преквалифицира в специалист по маркетинг за бъдещия им семеен бизнес.

Двамата са заедно от 7 години. Имат 4-годишен син. И както си му е редът, семейството се установило в Търговище, откъдето е булката. Бисер работил и тук в ресторанти и механи. Преди 2 години приятел им подарил старо колело от каруца да го сложат в двора си и да си оформят етно кът. Бисер го гледал, гледал и решил да го постегне, да го изшкури и боядиса. После му хрумнало да го направи полилей. Окабелил го, сложил лампички, верига за закачане и го провесил под навеса в двора. И защото двамата са весели и спонтанни хора, с които се общува леко, а и хранят вкусно, у тях гостите са ежедневие. Който дойдел, все за това колело се залепял и настоявал Бисер да му направи и на него. Почнали хората да си носят колела, събрани от селски дворове в региона, за да им спретне и на тях полилей. И разказвали кое откъде са го взели, какво им казали стопаните за старата каруца, за дядото, дето ходел с нея на нивата.  Споделяли за съдби и поколения и наздравиците вървели, а с тях и молбите.

Хубаво, ама работата в кухнята отива до през нощите. Трудно му било, но пък интересно. Едни носели непотребните колела на каруци, други дъски от бъчви. Прибрали де що видят от околните села, а скоро сигурно щели да тръгнат и по съседните области. Появили се осветителни тела и за стена, рафтове, цветарници, маси, поставки за вино и какви ли не още предмети от непотребните вече дървении, които се превръщали в интересни елементи за декорация и интериор. Приятел пуснал един от тях в сайт за продажби. Веднага се появил купувач. Така станало ясно, че и пазар има. Междувременно най-старата рекламна кампания – от уста на уста, набирала скорост. От приятел на приятел идвали заявки. Стигнали до собственици на заведения в Самоков. Единият поръчвал за трети път. Съседът му видял и той поискал. Софиянец дошъл на място да види, да пипне и да заръча и той да му направят мебели за вилата. Приятелите в мрежата днес са и зад граница,  дошли заявки от българи, живеещи в Гърция, Италия, Германия. После английски клубове поискали и те. Бисер се видял в чудо и разбрал, че с пиците е свършено. Двамата с жена му ще правят семеен бизнес. Ще отварят и голяма работилница, в която да има място и за колелата, които надонесли познати и приятели. И сайт ще си направят, за да вкарат работата в нови професионални рамки. Така хобито било на път да се превърне в бизнес, смее се в почуда майсторът, открил ново призвание.

Разказва, че дълго гледа всяко колело, което идва при него. Мисли си за историята му, за хората, които са пътували в каруците, за песента, която пеело по незнайни друмища, за любовите и сълзите, които тези колела са видели през времето. Хубаво е, че мъртвите спомени сега възкръсват в светлина и пак тръгват по пътищата. Пътуват към нови хора, към нови истории, пеейки своята вече безгласна песен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.