Венецуела започва продажба на своя криптовалута

Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Стари колела на каруци светят като нови в механи и кръчми Майстор готвач възкресява „песента на колелетата“

Преди да се заеме с всяко колело майсторът дълго го гледа и си мисли за историята, която то е преживяло по пътищата, и за хората, които е возила каруцата.

Хобито вече е на път да се превърне в бизнес, поръчки идват и от чужбина

Дървени „колелета“ на каруци, пели своята песен по старите друмища в Търговищко, възкръсват за нов живот. Умели ръце на майстор ги превръщат в етно полилеи, рафтове, цветарници… Излъскани и спретнати в нова премяна те тръгват към български механи и в Италия, и в Гърция. Светят и в английски пъбове из Европа. Много от замлъкналите колела остават и у нас. Красят механи по курорти и радват стопаните на спретнати в стар стил български домове. Изровени от бунището, от грохнали селски обори, от пепелта на забвението, пак тръгват по своя път. И пак пеят „колелетата“ своята песен.

Тази история разказва майсторът на етно осветителните тела Бисер Стоянов от Търговище. Че е майстор е видно от сътвореното от ръцете му, а и многото почитатели, които е събрал само за година-две. И извън работилницата той пак си е майстор, но готвач. Специалитетът му са пиците. Умее ги всякакви. Заради хобито да реставрира непотребни дървении, захвърлени от стари каруци, изоставил кухните на заведенията и намерил ново поприще. „Оказва се, че човек винаги може да намери свое място, занаят и препитание, които да го радват и да му носят удоволствие всеки ден. През ум не ми е минавало, че ще вляза в работилница и ще правя такива неща. От непотребни колела на каруци, издънени бъчви и други, които хората захвърлят. Хубаво ми е да виждам как се раждат отново в ръцете ми“, споделя Бисер. Усмихва се смутено и поклаща глава сякаш и той още не вярва как зарязва професията си, която му носи гарантиран доход, за да се зарови в работилницата, където всеки детайл се прави на ръка и отнема часове, часове… на споделено мълчание със старите колела.

Новото занятие не е първото предизвикателство за майстора, което приел, оставяйки осигурен начин на живот. Родом е от Белоградчик. Работил е в Благоевград, Варна, в Дания. Бил там 3 години и се радвал на подреден делник, с ясни правила и без непредсказуемите български терзания за всяко иначе толкова обикновено нещо, като сметки за ток, нерви по кръстовища и т.н. Едно му тежало. Носталгията. „Обичам си българското. Всичко е уредено там, но си оставаш чужденец без корен. Плюсове много, но все те тегли мисълта за насам“, казва 38-годишният мъж.

В свободното си време в Дания се запалил да играе белот в интернет. Така попаднал на Елена от Търговище. Първо станали двойка в играта, обединени през цял континент да побеждават. „Весело беше. Разменяхме лафчета и закачки. После станахме приятели в социалната мрежа и нещата се задълбочиха. Той си дойде в България и се събрахме“, смее се съпругата, която от социален работник се преквалифицира в специалист по маркетинг за бъдещия им семеен бизнес.

Двамата са заедно от 7 години. Имат 4-годишен син. И както си му е редът, семейството се установило в Търговище, откъдето е булката. Бисер работил и тук в ресторанти и механи. Преди 2 години приятел им подарил старо колело от каруца да го сложат в двора си и да си оформят етно кът. Бисер го гледал, гледал и решил да го постегне, да го изшкури и боядиса. После му хрумнало да го направи полилей. Окабелил го, сложил лампички, верига за закачане и го провесил под навеса в двора. И защото двамата са весели и спонтанни хора, с които се общува леко, а и хранят вкусно, у тях гостите са ежедневие. Който дойдел, все за това колело се залепял и настоявал Бисер да му направи и на него. Почнали хората да си носят колела, събрани от селски дворове в региона, за да им спретне и на тях полилей. И разказвали кое откъде са го взели, какво им казали стопаните за старата каруца, за дядото, дето ходел с нея на нивата.  Споделяли за съдби и поколения и наздравиците вървели, а с тях и молбите.

Хубаво, ама работата в кухнята отива до през нощите. Трудно му било, но пък интересно. Едни носели непотребните колела на каруци, други дъски от бъчви. Прибрали де що видят от околните села, а скоро сигурно щели да тръгнат и по съседните области. Появили се осветителни тела и за стена, рафтове, цветарници, маси, поставки за вино и какви ли не още предмети от непотребните вече дървении, които се превръщали в интересни елементи за декорация и интериор. Приятел пуснал един от тях в сайт за продажби. Веднага се появил купувач. Така станало ясно, че и пазар има. Междувременно най-старата рекламна кампания – от уста на уста, набирала скорост. От приятел на приятел идвали заявки. Стигнали до собственици на заведения в Самоков. Единият поръчвал за трети път. Съседът му видял и той поискал. Софиянец дошъл на място да види, да пипне и да заръча и той да му направят мебели за вилата. Приятелите в мрежата днес са и зад граница,  дошли заявки от българи, живеещи в Гърция, Италия, Германия. После английски клубове поискали и те. Бисер се видял в чудо и разбрал, че с пиците е свършено. Двамата с жена му ще правят семеен бизнес. Ще отварят и голяма работилница, в която да има място и за колелата, които надонесли познати и приятели. И сайт ще си направят, за да вкарат работата в нови професионални рамки. Така хобито било на път да се превърне в бизнес, смее се в почуда майсторът, открил ново призвание.

Разказва, че дълго гледа всяко колело, което идва при него. Мисли си за историята му, за хората, които са пътували в каруците, за песента, която пеело по незнайни друмища, за любовите и сълзите, които тези колела са видели през времето. Хубаво е, че мъртвите спомени сега възкръсват в светлина и пак тръгват по пътищата. Пътуват към нови хора, към нови истории, пеейки своята вече безгласна песен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете