Стартираха археологически разкопки в античната крепост Каста Мартис

Стартираха археологическите разкопки на античната крепост Каста Мартис в граничния град Кула. След прекъсване на проучванията за близо половин век, последните разкопки на обекта са правени през 1972 г, днес за втора поредна година археолозите разкриват 7 пласта от културните напластявания под крепостта от 1 до 6 век. Това съобщи ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН).

Разкопките, отново се финансират от община Кула в размер на 18 000 лв. На този археологически обект е работени преди 52 години от археологът Йорданка Атанасова, но тя е проучвала само кула едно и кула две, източната крепостна стена на кастела.

Тази година екипът се състои от трима археолози и 12 работника, които ще работят в продължение на три седмици, и ще проучват южната страна на крепостта, която като напълно запазена във височина и е единствена в Северозапада. По време на археологическите проучвания на Каста Мартис миналата година, една от най-големите и най-запазените в автентичния си вид антични крепости в България, бяха извършени 6 сондажа и достигнахме до дълбочина от 3,50-4 метра. Изградена през 4 век след Хр., по времето на император Константин I Велики, тя е един много интересен археологически обект, припомни Димитров.

Археологът допълни, че при проучването са преминали през всички културни пластове, върху които е разположен римският кастел Каста Мартис в граничния град Кула.

На обекта проучвахме Кулите номер 1 и 2, и цялата източна стена на крепостта. Стигнахме до стените на Квадрибурга (квадратна крепост до кастела), което за нас археолозите бе неочаквано, допълни Димитров. Установихме хронологията и
стратиграфията на по голямата от двете крепости на Кастра Мартис, така наречената стена Квадрибург, която е част от цялото пространство от Кастела, разположен под целият съвременен център на сегашния град Кула, с обща площ близо 15 дка. И там проучвахме кула номер 1 и 2, и цялата източна стена. Откритите 7 пласта, датирани от 1 до 6 века, от културните напластявания на Кастра Мартис. Знаем, че крепостта е изградена в 4 век по времето на император Константин, съществува и през 5 век и е унищожена след варварските нашествия. Археолозите са установили, че преди да е
изградена античната крепост, преди нея на това място е имало селище. Нашата цел, продължи Димитров, бе да разкрием в дълбочина тези ранни останки и да установим на каква дълбочина и на къде се развиват. За да можем днес да имаме ясна представа, къде да насочим проучванията си. Направените от нас открития за мащабите на римската крепост Каста Мартис са съизмерими с тези на другите антични крепости във Видинско – Бонония и Рациария. Така Каста Мартис се нарежда на трето място по големина сред разкритите антични крепости в региона. По време на проучването миналата година нашият екип откри близо 50 находки, много монети от различни периоди, фибули, различни накити и много голямо количество керамика от всички типове на римската керамика.

Местоположението на античната крепост Каста Мартис в идеалния център награничния град Кула, голямата й запазеност във вековете -тя се издига 20 метра над земята и се е съхранила в автентичния си вид близо 1600 години, е сериозна предпоставка и възможност за пълната и реставрация и социализация. Особено и след разкриването на запазените структури на източната стена на кула номер 2 и на южната стена на Кастра Мартис, допълни д-р Димитров.

Целият археологически обект се намира на общински и частни парцели, някои от които са изоставени. Община Кула има намерение да изкупи частните парцели, за да може да продължат в следващите години археологическите разкопки, до пълното разкриване на античната крепост и превръщането на обекта в голям археологически парк. Това е и нова възможност не само за изследвания в научната проблематика но и за развитието туризъм в региона, допълни доц.д-р Здравко Димитров.

Тази година екипът работи и проучва южната страна на крепостта и очакванията за разкриване на ценни запазени структури на обекта и откриване на много археологически артефакти.