Старши треньорът Петър Касабов: При жените няма скучни борби

Българската женска борба бележи една от най-силните си години. През този сезон Тайбе Юсеин за първи път се окичи със световна и европейска титла, а Биляна Дудова взе златото на първенството на континента и сребро на планетарния шампионат. На почетната стълбичка стъпи и Мими Христова като втора в Европа. А на крачка от призовата тройка останаха още Виктория Бобева, Евелина Николова и София Георгиева. Възходът на женската борба неминуемо е свързан с името на селекционера на националния отбор Петър Касабов, който пое кормилото на тима от декември 2016 г.

- Преди имахме единствено Станка Златева, но сега вече разполагаме с класен отбор като повечето медалистки са ваши кадри г-н Касабов. Кога започнахте да работите в женската борба?

- Преди точно десет годни, беше през 2008-а. Тогава Симеон Щерев пое националния отбор по свободна борба, а мъжете и жените бяха заедно. Покани ме да му помагам като ми повери също и тимът на кадетките. Година по-късно вече бях старши треньор на девойките. Първото ми голямо първенство е европейското за тази възраст в Самоков през 2010-а, на което Тайбе Юсеин спечели бронз. Но всъщност с тях започнах да работя още преди това в моя клуб „Левски”. При мен Миглена Селишка стана три пъти европейска шампионка за девойки, Мими Христова също стигна до номер 1 в Европа. А Елица Янкова покори световния връх за същата възраст, а на олимпиадата в Рио 2016 спечели бронз...

- Броите ли отличията, които вашите момичета са спечелили, както правят спортистите?

- Не водя точна статистика. Но от девойки, кадетки и сега на жени, ако ги съберем вероятно са близо 30 от големи първенства.

- Има ли сте много поводи за радости, но това ли е най-успешната за вас година, като треньор?

- Определено, да. За мен беше голямо предизвикателство да върна Тайбе Юсеин обратно в борбата. Тя се беше отказала след олимпиадата в Рио. Но ето, че вече е първа в света и Европа след близо 10-годишно чакане. Всъщност с нея много лесно се работи. Стига да ти повярва и да й дадеш нужното спокойствие. Оттам нататък тя е истински професионалист. Когато започнахме, имаше съмнения дали да смени категорията. Казах й: „Оставаш на 62 килограма”. Послушаме. Започнахме хранителен режим, за да не се налага да сваля много от теглото си преди състезание. Допитахме се до специалист, който й изготви менюто. Така всъщност беше и с Елица Янкова преди олимпиадата.

- Психологическият момент също има ключова роля...

- Така е. Ще ви кажа нещо от кухнята. Сега на световното Тайбе беше страшно притеснена преди финала с японката. Дръпнах я настрани, доста й поговорих. Наблегнах на детайлите - как да действа, как да тръгва в атака срещу азиатката. Много ни помогна и лагерът, който направихме в Япония през лятото. После на тепиха излезе преобразена – беше спокойна, уверена, контролираше до край срещата. В момента тя не случайно е лидерът, капитанът на отбора.

- А как бихте описали другите момичета?

- Биляна Дудова е много работлива, много самоуверена. Елица Янкова също е уверена в себе си и самодостатъчна. Мими Христова пък гледа да помогне на всеки, много се раздава и понякога се разочарова. А Миглена Селишка тя е тихият тайфун в отбора - мачка всичко по пътя си (смее се).

- Кое беше най-трудното в началото на работата ви с тях?

- Да им повярвам. Когато бяха по-малки се опитваха да ме лъжат, да се спасяват от тренировки. Но винаги намирах начин да стигна до истината. Всъщност, проблемът когато са по-малки, е че не знаят какво искат. Дали да стават боркини или да ходят по дискотеки, да се срещат с приятели. Не съм спирал да им казвам, че за да се случат нещата, борбата трябва да стане техен начин на живот и да е тяхната професия, с която да си изкарват прехраната. И това беше трудно – да ги накарам да поискат, а не да са насила в залата.

- А вие какво научихте от тях?

- Да съм честен, но не точно от тях. Животът ме е научил. Когато няма тайни е по-лесно.

- Тренирали ли сте и мъже, каква е разликата?

- Работата в мъжки отбор е по-лесна, защото там състезателите са наясно със своя път и си го вървят. А аз започвах да работя с 15-16-годишни момичета, които трябваше първо да ги мотивирам да останат в борбата. Преди време на боркините не се гледаше с добро око. От много неща съм ги предпазвал и никога не съм позволявал към тях да се отнасят с пренебрежение. И се стараех преди всичко те да станат личности.

- В началото дори имаше леко подигравателно обръщение: „женките”. Вероятно то вече отдавна е в историята...

- Този негатив го обърнахме в наш поздрав (усмихва се). Когато играехме на баскетбол за разгрявка и аз, разбира, се съм в единия от двата отбора и някой отбележи точка поздравът беше: „И-и-и-и-и, женките!”

- След толкова успехи през последните 2-3 години, как се промени отношението на чужденците към вас?

- Отбягват ни вече, не искат да тренират с нас, защото сме били много силни. Усетихме го още преди европейското, когато бяхме на лагер в Париж с отборите на Русия, Унгария, Полша, Германия...Имаше повече от 70 момичета, а Мими и Тайбе останаха без партньори. Наложи се пред домакините да изразя недоволство. И се мотивирах - когато идват в България, аз строявам отбора, и който от каквито спаринги има нужда, ние сме насреща.

- Как преодоляхте респекта, който имаха нашите момичета към силните школи на Китай, Япония, Русия, САЩ.

- Няма непобеден шампион. Дори и великият Валентин Йорданов е губел. Въпросът е да мислиш как да победиш, да вярваш в себе си, а не в личности и нации.

- Преди състезателките ни бяха кът, сега има ли момичета, които идват в залата и искат да тренират борба?

- Когато има успехи има и интерес. При жените няма скучни срещи. Дори и да водят с 6:0 те продължават да се хвърлят и да търсят да вземат точка, не чакат. И доскоро нямаше толкова тактика и сценарий на самите двубои. Но вече имаме доста тактически срещи, целенасочена работа и точен подход за печелене на схватките.

- Имали ли сте предложения за работа от други страни?

- Да и продължавам да имам. Дори след олимпиадата в Рио дойдоха при мен с готов 4-годишен договор за работа с жени и девойки.

- А защо отказахте?

- Заради момичетата. Повечето от тях реално още не бяха стъпили на краката си, едва започваха с голямата борба. В трудни моменти и те са заставали зад гърба ми. Не можех да ги изоставя.

- Вие сте свободняк. До колко е голяма кризата в мъжката свободна борба.

- Старши треньорът Валентин Ангелов е доказан специалист, знам как работи, дори исках да го взема в екипа си, когато станах старши треньор. А помощникът му Михаил Ганев до скоро беше състезател, наясно е как се случват нещата. За мен това е правилният екип. Трябва им време.

- След толкова поводи за радост как се справяте със звездоманията на момичетата?

- Всяка една от тях, когато стане шампионка иска да има специално отношение към нея. Но им казвам: Да, радвайте се на успеха, но след като мине състезанието, на следващото започваш от нулата. Не бива да лежиш на стари лаври. Така и догодина, тръгваме отначало. И дано късметът да е с нас.

Коментари

Задължително поле