Най-противоречивите произведения на публичното изкуство

Барелефите на 4-ма американски президенти, изсечени в скалите в Южна Дакота.

Произведението на Роден не включва почти нищо, което да го идентифицира като подобие на Балзак.

Наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 г. до 1989 г.

Спорни творчески виждания често разделят общественото мнение – както наскоро се случи с мемориала на Пенчо Кубадински

Наклонената дъга на Ричард Сера предизвиква скандал в Манхатън

Изкуството не е само в музеите. Най-впечатляващото изкуство често е около нас, по улиците, сградите и площадите. Някои творения се харесват на всички, други не съвсем. И у нас дни преди 9 септември един паметник раздели обществеността на две. Поставянето на спорния мемориал на един от членовете на ЦК на БКП – Пенчо Кубадински беше забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, но въпреки това беше тържествено открит в деня на Съединението.

Произведения на изкуството, които шокират критиците и предизвикват бурни спорове сред обществото има по целия свят.

След смъртта на големия френски писател Оноре дьо Балзак през 1850 г. базираното в Париж "Сдружение на френските писатели", основано през 1838 г. от Балзак, Виктор Юго, Александър Дюма и Джордж Санд започва да мисли за своя статуя, с която да почете паметта му.

Едва в началото на 90-те години скулптурът Огюст Роден, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство, който по това време се радва на световната слава е избран да извае образа на Балзак.

От сдружението си представят гордо, величествено произведение, което да бъде споделено с целия Париж - подходящ паметник на автора „Човешката комедия". Тъй като Роден се потопил в живота и работата на Балзак, той все по-малко се занимавал с буквалното му изобразяване и вместо това се стремял да предаде творческия му дух. Представено от Роден произведение през 1898 г. не включва почти нищо, което да го идентифицира като подобие на Балзак – нито дори писалка или купчина книги.

Отговорът на критиците е очаквано суров - толкова суров, че плановете потопят творението на Роден в бронз са рязко отменени. Едва през 1939 г., повече от 20 години след смъртта на художника, бронзовият Balzac в пълен размер най-накрая е открит в сърцето на Париж. Той става нарицателно за това, че създаването на амбициозни обществени скулптури, чрез налагане на лично мнение, могат не да запазят, а да оскърбят паметта на великите личности.

За публичните скулптори особено значение има мястото, на което се намират и как адаптират средата към идеята на творбата. Не така обаче стоят нещата с наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 г. до 1989 г. Според автора е предназначена да взаимодейства с движещия се през площада - място, през което обикновено се преминава бързо, транзитно. През по-голямата част от 80-те години скулптурата принуждава минувачите да предприемат абсурдно неудобни маршрути, за да пресекат площада. До 1985 г. над 7 000 души, много от които са наети в околните сгради, подписват петиция, призоваваща за отстраняването на дъгата. По-късно през същата година съдът се изправя срещу вносителите на петицията.

Решението за премахването й е изпълнено само след още четири години обжалване. За Сера събитията са символ на несъответствието на съдилищата с художественото изразяване. За другите това е символ на нечувствителността на художниците към вкусовете и практическите нужди на обществото, за което твърдят, че се интересуват.

Много от най-известните обществени скулптури открито се занимават с митологизиране на миналото. Тъй като те често се финансират от правителството и са теоретично достъпни за всички, могат да функционират като пропаганда, предлагайки одобрен от държавата проект на история, който всеки лоялен гражданин трябва да знае.

Ако това звучи сурово, помислете за шедьовъра на художника Гуцон Борглум: „Национален паметник на връх Ръшмор".Това са барелефите на 4-ма американски президенти, изсечени в скалите в Южна Дакота - Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн и Теодор Рузвелт.

Идеята за мемориала е на шефа на историческото дружество на щата Южна Дакота Доан Робинсън. През 1938 г. обаче майсторът умира, сетне започва и Втората световна война. Синът на Борглум - Линкълн, довършва мемориала и през 1941 г. той е открит официално. До днес десетки хиляди американци и чужди туристи се тълпят пред уникалния паметник на американската история. Много хора пък никога не одобряват скулптурата с мотива, че ако всички американски президенти са дали възможност или са участвали пряко в кражбата на местните американски земи, тези четири са най-отговорни за това.

През 1970 г. местни американски активисти окупират паметника и му дават ново име в чест на генерала, който дава живота си да се бие с армията на САЩ: Crazy Horse Mountain.

 

Натрапчивото изкуство на Аниш Капур

„Бобчето“ в Чикаго – фон на милиони снимки

Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана

От 2006 г. насам 110-тонната скулптура, наречена Облачната порта на британския творец Аниш Капуркато е фон на милиони снимки от посетителите на Милениум парк в Чикаго. Красотата й не може да бъде ограничена до нейната форма. По-скоро това, което наистина е забележително за Cloud Gate, е начинът, по който тя взаимодейства с околната среда, изкривявайки и увеличавайки хоризонта на Чикаго и лицата на туристите, които идват да я видят.

Аниш Капур създава скулптурата в периода между 2004 и 2006 година. Прякорът, с който е известна в града е „Бобчето”, тъй като тя има форма на бобено зърно. Това изобщо не се харесва на автора на произведението. Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана, които са събрани в единна композиция. Те са така прецизно закрепени едно за друго, че човешкото око не е в състояние да види нито една спойка между тях. Творецът признава, че получил вдъхновение за скулптурата си от това как изглежда течният живак.

Идеята печели конкурс за дизайн през 1999 година, когато административният отдел на парка Милениум и група колекционери на изкуството, архитекти и куратори на галерии прегледали творческите проекти на тридесет различни творци от целия свят.

След като е избрана творбата на Капур възникват много въпроси как тя да бъде изработена. Някои експерти дори са били на мнение, че този дизайн не може да бъде претворен в реална скулптура. Официалното й откриване е през май 2006 година и оттогава Облачната порта става все по-популярна не само в САЩ, но и в целия свят. И до днес има много противници, които смятат, че тя е едно грозно произведение на криворазбраното изкуство.

 

Крещяща идея, вместо тихо съчувствие

Лалета в памет на жертвите от Париж

Френското министерство на културата не одобри инсталацията

След трагедии хората поднасят цветя пред паметта на жертвите и тихо показват съчувствие. След терористичните атаки през 2016 г. в Париж Джеф Коунс избра различен подход.

Той създава скулптурата „Букет от лалета“- 11-метровата конструкция на ръка, държаща 11 лалета - липсващото дванадесето цвете, представлява онези, които са загубили живота си. Тя е замислена от художника по искане на Джейн Хартли, бившият посланик на САЩ, който иска да разшири подкрепата си във Франция.

От компанията Noirmont art productions, която представлява Кунс в Париж, предполагат, че символичното място за скулптурата ще бъде пред сградата на Пале де Токио и Музея и парижкия Музей за модерно изкуство.

Решението бе в ръцете на френското министерство на културата, което преди няколко месеца се отказа от идеята да инсталира скулптурата. Тя бе посрещната доста противоречиво и ядоса стотици видни парижани, които събраха подписка срещу това „цинично“ и „шокиращо“ творение.

Френският фотограф Рафаел Джанели-Мериано казва: "Поставянето на това произведение пред сградата на Пале де Токио ще зацапа музея и ще поеме прекалено много от неговия пейзаж.

 

Среден пръст праща Дейвид Черни в ареста

Розовият танк в сърцето на Прага

Творбата бе изложена повторно през 2011 година.

Чешкият художник Дейвид Черни, който по-късно предизвика скандал след като изобрази България като тоалетна в арт инсталация, става известен за първи път през 1991 година. Тогава той боядисва в розово съветски танк, поставен като паметник на Втората световна война в центъра на Прага, и слага на него голям стърчащ среден пръст. Тъй като по това време танкът е бил все още национален паметник, заради боядисването му и заради недвусмисления жест – среден пръст, Черни е арестуван за кратко. Деянието му е определено не като провокация чрез изкуство, а като вандализъм и квалифицирано като „смущаване на обществения ред“.

Няколко дни по-късно войници от армията връщат зеления цвят на танка, само за да бъде отново пребоядисан в розов след десет дни, този път лично от 15 депутати от новоизбрания парламент. Краят на конфликта настъпва, когато градските власти преместват танка в музея на военното изкуство в Лешани – близо до Прага.