На 12 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 12.11.2019

Румен Радев: Трябва да върнем младите хора на спортните площадки и да ги научим да бъдат отбор Държавният глава участва в церемонията по случай 100-годишнината на баскетбола в България

Забраняват риболова в част от язовирите

Столични квартали остават без вода във вторник заради ремонти

Бизнес имотите привлякоха инвестиции за 1 трлн. долара

Връщат иззетите оръжия на Национално дружество „Традиция”

Наемателите в София все по-често търсят лукс Ръст от 50% на сделките

Банки докладват оборота при онлайн търговия

Кога мога да прехвърля отпуската си за следващата година?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 12 ноември 2019

Иде криза за инженери и лекари в следващите 10 г.

Боян Магдалинчев: Позицията на президента за избора на главен прокурор не е обсъждана официално във ВСС

Прокурори влязоха в болницата в Пазарджик заради ТЕЛК афера (обзор) По разпореждане на премиера Бойко Борисов директорът д-р Васил Вълчев е освободен

Крайната десница стана трета сила в Испания Социалистите спечелиха изборите, но с по-малко мандати

Стените се завръщат трийсет години след падането на Стената На планетата израстват все нови крепостни зидове и огради

Оградата на границата между САЩ и Мексико

Анкетите издават и тенденция към ерозия на демократичните системи в света

Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., когато хиляди ликуващи източногерманци гледаха с радост и присмех изкормената бетонна грамада, изглеждаше знак, че идва „краят на историята“, че се задава свят без граници.

Трийсет години по-късно обаче на планетата израстват все нови крепостни зидове и огради, тъй като страхове, свързани с глобализацията, внушават стремеж към повече сигурност и самоизолация, смятат ред аналитици.

„Ако хората, сложили край на студената война, погледнат днешните събития, ще видят парадигмата изцяло сменена“, коментира Елизабет Вале, изследовател от Университета на Квебек в Монреал, световноизвестен експерт по граничните стени.

40 000 километра

Сто и шейсеткилометровата линия на Берлинската стена наистина се е превърнала вече в място за разходки в пасторална атмосфера, обикнато от велосипедисти и тичащи за здраве. Другаде обаче нещата не стоят така – в момента „сме сигурни, че има стени с обща дължина буквално колкото обиколката на Земята, сиреч 40 000 км“, казва тя. Показател, силно нараснал от 20 години насам. Става дума за „71 стени“, определени като структури, вкопани в земята и представляващи непреодолими препятствия.

Повечето се намират на азиатския континент – около Индия, в Китай, Корея и Близкия изток. Други са разположени по-специално в Централна Европа – Унгария и България, също и в САЩ, като прегради за мигранти. Същевременно анкетите издават и тенденция към ерозия на демократичните системи в света.

Преди 30 години дойде краят на желязната завеса в Европа и „хората с радост видяха, че може да бъдат заличени граници, смятани за вечни, а днес навлязохме пак в епоха, когато се градят стени, създаващи страхове и разделение“, констатира със съжаление Ник Бъкстън от Транснационалния институт – изследователски център, публикувал преди година доклад по този въпрос. Как да си обясним завръщането на бариерите?

Глобализация

„В началото на 2000-те работната хипотеза бе, че причината са атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ“ – с оглед джихадистката заплаха, обяснява Елизабет Вале.

Днес това са по-скоро последици от глобализацията. Стремежът сред част от обществата към възвръщане на националния суверенитет в един свят, изложен сякаш на всякакви ветрове. Границите „никога не са изчезвали, освен на картите в нашето съзнание на европейски пътешественици“, забелязва френският географ и бивш посланик Мишел Фуше в своя труд „Завръщането на границите“.

„Да премахнеш границите ще означава да изличиш държавите; един свят без граници е свят на варвари“, смята той. Дори германският пастор Йоахим Гаук, участвал в революцията от 1989 г. в ГДР, а после станал държавен глава на обединена Германия, днес настоява правителствата да налагат „в някаква форма ограничения“, за да „уталожат страховете сред населението“. „Глобализацията породи две движения – движение към отваряне и движение към затваряне“, додава Елизабет Вале, несклонна да хвали „глобалистите“, пледиращи за абсолютна свобода на движение.

Грешка

„Една от грешките бе постулатът, че границите и суверенитетът ще изчезнат – а всъщност не е така“, казва тя. „Това веднага доведе до заразителен ефект на база популизъм“ – било то в САЩ със „стената“ на президента Доналд Тръмп срещу Мексико или с морската, каквато би желал да види в Средиземно море водачът на италианската крайна десница Матео Салвини, добавя изследователката.

Брекзит също се вписва в тази тенденция. Защото – резюмира германският политолог Волфганг Меркел – същинската „стена“ днес е най-вече онази между гражданите „космополити“, печелещи от глобализацията, и онези, привързани към своята общност, които се страхуват или са ощетени от глобализацията.

Това развитие обаче тревожи някои германци, живели в комунистическата ГДР като Карстен Брензинг.

През 1989 г., преди падането на Стената, 21-годишният тогава младеж успява да мине отвъд Желязната завеса с риск за живота си. „Ние сме последното поколение (германци), израснало в една диктатура, ние сме свидетели на Историята“ и „е наистина ужасно, че хората пак отправят повик за затваряне на границите“, казва той.

Превод: БТА

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.