Вече близо 10 години светът на тениса чака играчите, които ще пратят т. нар. “голяма четворка” в заслужена пенсия. Сериозни надежди се възлагаха на Григор Димитров, наричан Бейби Федерер, на Кей Нишикори и Милош Раонич, докато в един момент те станаха “загубеното поколение”. А Федерер, Надал и Джокович продължават да доминират. Само Анди Мъри реши да хвърли кърпата и то заради серия травми.

Но доминацията на батковците сякаш се пропуква в последните години. На Маестро Рождър, “робота” Ноле и “звяра” Рафа все по-често се случва да загубят от някое пъпчасало хлапе, което само допреди две-три години е проливало пот по юношеските турнири. А финалите NextGen (следващо поколение) дадоха изява на куп млади тенисисти като Даниил Медведев, Алекс де Минор, Карен Хачанов. Да не говорим за Александър Зверев, който вече има утвърдено място в първата половина на топ 10 на ранглистата, въпреки че е почти връстник на новите звезди.

Но може би най-впечатляващ от всички е Стефанос Циципас. Някои дори вече наричат 20-годишния грък новия Федерер. Димитров, предишният носител на тази титла, не харесваше сравненията, които са и много задължаващи. Сякаш трябва да спечелиш поне 20 титли от Големия шлем.

Но на Стефанос му потръгна повече, отколкото на българина. Поне в първите години в тура. Вече има полуфинал на Големия шлем, което е и най-голямото постижение на Григор досега (той обаче го е правил два пъти), а освен това е побеждавал Маестрото, идол и на двамата. Федерер е единственият от големите съвременни играчи, срещу когото Димитров няма успех.

Подобно на българина, и Циципас идва от тенис семейство. Баща му Апостолос е треньор, а майка му Юлия е бивша състезателка, шампионка на СССР, стигала до №1 в девическата ранглиста. Родена е в Москва, но през 1990-а се мести в Гърция. Чрез нея Стефанос е наследник и на още по-именита руска спортна фамилия – дядо му е Сергей Салников, бивш футболист на “Спартак”, “Зенит” и “Динамо”, олимпийски шампион от Мелбърн 56.

Стефанос твърди, че първите му спомени са как удря топки с баща си между уроците и гледа тенис по телевизията. На 9 години му казва, че иска да стане състезател. Апостолос става негов главен треньор и дълги години играе основна роля в подготовката му. Така бащата подобно на древногръцкия герой Дедал дава на сина си крилата, на които в момента момчето прави първия си голям полет.

Едва през 2015-а хлапето заминава за академията на Патрик Муратоглу в Париж. Година по-късно вече е №1 в юношеската ранглиста, a най-големият му успех пък е на двойки – титла от “Уимбълдън” заедно с естонеца Кенет Райсма. Така става първият грък с трофей от Големия шлем при мъжете след Николас Калогеропулос през 1963-а.

Същата година започват и битките с големите, но в първите предимно получава уроци от опитни професионалисти като Жо-Вилфред Цонга и Иво Карлович. Едва в края на 2017-а започна да прави впечатление – на турнира в Антверпен тръгва от квалификациите и стига до полуфинал след победа над местния фаворит Давид Гофен, първи успех над играч от топ 10.

Истинският пробив идва през 2018-а. Стига четвъртфинал в Доха, а на клея в Барселона не губи сет чак до финала, където отстъпва на Рафаел Надал. Побеждава трима съперници от топ 20, а в Гърция все по-често говорят за тенис, който иначе не е сред най-популярните спортове там. Идва и сериозният напредък в ранглистата, който води до 31-о място на поставен в схемата за “Уимбълдън”. Там Стефанос се възползва от статута си и стига чак до четвъртия кръг, където отстъпва на Джон Иснър. Но възходът продължава. Полуфинал във Вашингтон и първи “Мастърс” финал – в Торонто. Там става най-младият тенисист, победил четирима съперници от топ 10 – Доминик Тийм, Джокович, Зверев и Кевин Андерсън. Финалът е навръх 20-я му рожден ден, но отсреща отново е безмилостният Надал, който вдига и тази купа. Следва и отпадане във втория кръг на Ю Ес оупън от набора Даниил Медведев, а Стефанос обяснява, че дългата поредица мачове са го уморили.

Почивката е кратка, а след нея идва първата титла. Пет години след години след Григор Димитров шведската столица Стокхолм отново е арена на дебютен триумф за млад играч, а Циципас е първият грък с АТП титла в “откритата ера” на тениса. Победна е и битката с връстниците на NextGen. Серия от пет успешни мача, полуфинал с Андрей Рубльов и финал с Де Минор бележат пътя на Стефанос към триумфа.

А в едва започналата 2019-а полетът на младата звезда се издига още по-високо. Тандемът с новата гръцка звезда при жените Мария Сакари се оказва успешен – две победи в груповата фаза на “Хопман къп”. Само един спечелен мач в повече позволява на Швейцария и Федерер да спечелят потока и впоследствие да стигнат до титлата. Реваншът срещу Маестрото идва бързо – Циципас поднася сензацията на Аустрелиън оупън, а сред жертвите му се нареждат още Виктор Троицки, Николоз Басилашвили и Роберто Баутиста Агут. С всички тях може да се срещне отново в София.

Кръстиха сувлаки на негово име

Стефанос Циципас се превърна в истински хит с победния си ход в Мелбърн, а огромната гръцка общност в Австралия не пропусна да отпразнува успехите му, след като не успя да се зарадва на “своите” Ник Кириос и Танаси Кокинакис. Местни собственици на хранително заведение дори кръстиха традиционния специалитет сувлаки на негово име.

Циципас пък се надяваше да сформира “гръцки” дует с финалиста от Мелбърн през 2006-а Маркос Багдатис, който всъщност е кипърец. Но когато му изпрати покана, разбра че ветеранът се е прибрал у дома. “Може би така се получи по-добре – заключава Стефанос. - Спестих енергия за важните мачове.”

За него

Трябва да намери лично щастие

Стефанос има страхотен екип, малък, но много добре работещ. Мисля, че това е много важно за бъдещото му израстване. Може би трябва да намери и щастие в личния живот, защото все още няма приятелка. Понякога това е добре, защото не се разсейва, но връзката може да му помогне да открие нови неща за себе си. Да го накара да направи крачка напред във всеки аспект от живота си.

Юлия Салникова-Апостоли, майка на Циципас

Прави това, което и Федерер

Толкова е забавен за гледане. Не мога да повярвам, че виждам това през 2019-а точно срещу Федерер. Циципас прави точно това, което и Роджър в последните 20 години. Много е важно да има повече момчета като него. Прави впечатление на позитивен и здраво стъпил на земята. Дори, когато побеждава съперници от най-висок калибър, не хвърчи в облаците. Изненадан е, но го приема сдържано.

Може би просто няма как да продължаваш да побеждавах прекалено дълго. Невъзможно е Роджър, Рафа и Новак непрекъснато да показват гениална игра и да печелят всички титли. Все някой друг ще се вдъхнови от това, което правят и ще дойде да ги победи.

Матс Виландер, тенис легенда, коментатор

Дълги години ще го гледаме на върха

Може би прилича малко на мен – бие бекхенд с една ръка, а на тази възраст и аз имах дълга коса. Наистина напредна много в последните година и половина. Победи Новак в Торонто, Андерсън, Зверев, а сега и мен тук. Във важните точки показа невероятно спокойствие, което обикновено е трудно за младите играчи. Точно това е нужно на един тенисист, за да стигне следващото ниво. Очаквам да го гледаме дълги години на върха на играта.

Роджър Федерер, носител на 20 титли от Големия шлем