За да побеждаваш във Формула или шосейните ралита, трябва да научиш отлично пътя и да се приспособиш към капризите му. За да спечелиш на „Дакар“, трябва да си го измислиш. В пустинята пътищата се правят с ходене. Или каране. Стефан Петерханзел вероятно е човекът, измислил най-много пътища. И в повечето случаи те се оказват най-преките.

Все пак са му донесли 13 титли - безпрецедентно постижение в най-тежкото офроуд състезание в света.

Първото возило на Стефан е скейтборд. На 14 години става национален шампион за юноши, а в родния му Весул кръщават скейт парк на името му.

Като млад хвърчи на две колела, което на „Дакар“ е най-опасно. Голямата част от инцидентите и трагедиите се случват именно на мотоциклетисти. Петерханзел обаче не може да се оплаче - докато много от колегите му страдат, той най-вече обира лаври. През 90-те години печели шест титли в класа на лудите глави, но му омръзва от самотата на мотора.

„В колата поне можеш да кажеш на навигатора как се чувстваш“, твърди той.

Вече е постигнал повече от всеки в класа и сменя мотоциклета с автомобил. Огромният му опит му помага бързо да се приспособи и още на втората година той вече води битка за титлата. Печели два етапа и остава втори, а в следващите години често сменя колите.

Петерханзел си поставя за цел да спечели поне толкова титли на четири колела, колкото и на мотор. Но докато всичките му победи на седлото са с отличната за времето си „Ямаха“, зад волана французинът минава през „Нисан“ и „Мега“, преди да се „ожени“ за „Мицубиши“. „Децата“ на този брак са три титли в битка с големи шампиони като Жан-Луи Шлесер и Люк Алфан, който успява да прекъсне серията му и да стане първият състезател с титли в алпийските ски и рали „Дакар“.

През 2008 г. състезанието напуска Африка и на Петерханзел отново му се налага да се приспособява към нови условия. Пак сменя колата, но БМВ му носи две четвърти места. Наред е „Мини“ и нещата отново се получават - още два пъти е шампион, преди да се качи на „Пежо“. През 2016 г. той носи първата титла на френски производител за новия век. С нея изравнява бройката на победите си като мотоциклетист и автомобилист. Постигнал е всичко и е на 50 години. Явно са малко, защото на въпроса за какво мечтае, отговаря „Да спечеля още един път“.

Мисията му е значително по-трудна, тъй като „Пежо“ отнася конкуренцията в лицето на двукратния шампион Насер ал Атия и рано става ясно, че битката за титлата ще е между пилотите на тима. А между тях има четирима първокласни асове. По пътя на Петерханзел е тръгнал Сирил Депре, който става пет пъти шампион при мотоциклетистите, но иска да хвърли ръкавицата на знаменития си предшественик. Тук е и Карлос Сайнц - бивш първенец от шосейните ралита, взел и една титла на „Дакар“. Но най-сериозният съперник на Мосю Дакар е землякът му Себастиен Льоб. Елзасецът е девет пъти е №1 в световния рали шампионат, преди да потърси ново предизвикателство. Някои състезатели се мотивират от една титла и когато я постигнат, вече са доволни от кариерата си. Такъв е сегашният шампион във Формула 1 Нико Розберг. Това не се отнася за Льоб и Депре. След като доминират своите състезания до пълното им изчерпване, те се пренасят на нова територия като хищници, които търсят плячка. Но сега попаднаха в ловните полета на върховния хищник в моторните спортове. Мосю Дакар все още е прекалено силен за останалите претенденти за слава.

„Най-добрият победи“, обяви кратко той след победния финал в Буенос Айрес. Но отдаде дължимото на Льоб, който водеше два етапа преди финала и само ранната повреда в двигателя, която му загуби 20 минути, го лиши от първа титла в пясъците.

„Той е много бърз и дуелът ни беше напрегнат - призна Петерханзел. - „Пежо“ постъпи спортсменски и ни даде еднакви оръжия за тази битка.“

Според Петерханзел спуканата гума на Льоб в петък е решила изхода на състезанието, но не отдава титлата си на късмета.

„Стана така заради тактиката ми - твърди той. - Аз го накарах да кара на лимита на възможностите си и рискът от грешки се повиши. Не става въпрос за шанс, а за опит.“

Феърплей му донесе титлата

Освен на проблемите на Льоб Петерханзел дължи титлата си и на един инцидент по време на десетия етап. Той удари словенския мотоциклетист Симон Марчич, който при катастрофата счупи крак. Петерханзел веднага спря и слезе да окаже първа помощ на пострадалия и дори изчака с него медицинския хеликоптер.

Постъпката му отговаря на кода на честта на рали „Дакар“, но рядко се вижда в изпълнение на състезател, който преследва титлата. Впоследствие съдиите му намалиха времето му с 14:13 минути, колкото му струваше проявата на милост. Това му даде победата в етапа и го върна на върха в генералното класиране.