На 18 септември 2019 да почерпят

Плеймейтката Марешка с шокираща победа в „Игри на волята“

Предадоха се двамата мъже, издирвани за погрома в столичния бар

Локализиран е пожарът край Велинград

„Антична Сердика“ става част от игрите и заниманията на децата

САЩ и Беларус ще възстановят напълно дипломатическите си отношения

Тео Ушев получи нова награда

Европейската агенция по лекарствата проверява препаратите, съдържащи ранитидин

Прокуратурата погва техническия шеф на БНР (обзор) Пламен Костов ще отговаря за престъпление по служба

Москва и Анкара договарят нови „перспективни оръжия“

Министър Ангелкова обсъди развитието на балнео туризма с водещи лекари

Инж. Стоян Братоев: Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото

Наши Миг-29 в съвместна тренировка с румънци и канадци

Горивата може да поскъпнат с до 10 ст.

Берен Саат и Къванч Татлъту отново заедно на екран

Стефан Петерханзел – Мосю Дакар

За да побеждаваш във Формула или шосейните ралита, трябва да научиш отлично пътя и да се приспособиш към капризите му. За да спечелиш на „Дакар“, трябва да си го измислиш. В пустинята пътищата се правят с ходене. Или каране. Стефан Петерханзел вероятно е човекът, измислил най-много пътища. И в повечето случаи те се оказват най-преките.

Все пак са му донесли 13 титли – безпрецедентно постижение в най-тежкото офроуд състезание в света.

Първото возило на Стефан е скейтборд. На 14 години става национален шампион за юноши, а в родния му Весул кръщават скейт парк на името му.

Като млад хвърчи на две колела, което на „Дакар“ е най-опасно. Голямата част от инцидентите и трагедиите се случват именно на мотоциклетисти. Петерханзел обаче не може да се оплаче – докато много от колегите му страдат, той най-вече обира лаври. През 90-те години печели шест титли в класа на лудите глави, но му омръзва от самотата на мотора.

„В колата поне можеш да кажеш на навигатора как се чувстваш“, твърди той.
Вече е постигнал повече от всеки в класа и сменя мотоциклета с автомобил. Огромният му опит му помага бързо да се приспособи и още на втората година той вече води битка за титлата. Печели два етапа и остава втори, а в следващите години често сменя колите.

Петерханзел си поставя за цел да спечели поне толкова титли на четири колела, колкото и на мотор. Но докато всичките му победи на седлото са с отличната за времето си „Ямаха“, зад волана французинът минава през „Нисан“ и „Мега“, преди да се „ожени“ за „Мицубиши“. „Децата“ на този брак са три титли в битка с големи шампиони като Жан-Луи Шлесер и Люк Алфан, който успява да прекъсне серията му и да стане първият състезател с титли в алпийските ски и рали „Дакар“.

През 2008 г. състезанието напуска Африка и на Петерханзел отново му се налага да се приспособява към нови условия. Пак сменя колата, но БМВ му носи две четвърти места. Наред е „Мини“ и нещата отново се получават – още два пъти е шампион, преди да се качи на „Пежо“. През 2016 г. той носи първата титла на френски производител за новия век. С нея изравнява бройката на победите си като мотоциклетист и автомобилист. Постигнал е всичко и е на 50 години. Явно са малко, защото на въпроса за какво мечтае, отговаря „Да спечеля още един път“.

Мисията му е значително по-трудна, тъй като „Пежо“ отнася конкуренцията в лицето на двукратния шампион Насер ал Атия и рано става ясно, че битката за титлата ще е между пилотите на тима. А между тях има четирима първокласни асове. По пътя на Петерханзел е тръгнал Сирил Депре, който става пет пъти шампион при мотоциклетистите, но иска да хвърли ръкавицата на знаменития си предшественик. Тук е и Карлос Сайнц – бивш първенец от шосейните ралита, взел и една титла на „Дакар“. Но най-сериозният съперник на Мосю Дакар е землякът му Себастиен Льоб. Елзасецът е девет пъти е №1 в световния рали шампионат, преди да потърси ново предизвикателство. Някои състезатели се мотивират от една титла и когато я постигнат, вече са доволни от кариерата си. Такъв е сегашният шампион във Формула 1 Нико Розберг. Това не се отнася за Льоб и Депре. След като доминират своите състезания до пълното им изчерпване, те се пренасят на нова територия като хищници, които търсят плячка. Но сега попаднаха в ловните полета на върховния хищник в моторните спортове. Мосю Дакар все още е прекалено силен за останалите претенденти за слава.

„Най-добрият победи“, обяви кратко той след победния финал в Буенос Айрес. Но отдаде дължимото на Льоб, който водеше два етапа преди финала и само ранната повреда в двигателя, която му загуби 20 минути, го лиши от първа титла в пясъците.

„Той е много бърз и дуелът ни беше напрегнат – призна Петерханзел. – „Пежо“ постъпи спортсменски и ни даде еднакви оръжия за тази битка.“

Според Петерханзел спуканата гума на Льоб в петък е решила изхода на състезанието, но не отдава титлата си на късмета.

„Стана така заради тактиката ми – твърди той. – Аз го накарах да кара на лимита на възможностите си и рискът от грешки се повиши. Не става въпрос за шанс, а за опит.“

Феърплей му донесе титлата

Освен на проблемите на Льоб Петерханзел дължи титлата си и на един инцидент по време на десетия етап. Той удари словенския мотоциклетист Симон Марчич, който при катастрофата счупи крак. Петерханзел веднага спря и слезе да окаже първа помощ на пострадалия и дори изчака с него медицинския хеликоптер.

Постъпката му отговаря на кода на честта на рали „Дакар“, но рядко се вижда в изпълнение на състезател, който преследва титлата. Впоследствие съдиите му намалиха времето му с 14:13 минути, колкото му струваше проявата на милост. Това му даде победата в етапа и го върна на върха в генералното класиране.

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.