Филмовият индустриалец Стивън Спилбърг отново е в заглавията с изяви и изказвания. Тази седмица “джурасик Стив” поздрави своя стар другар Том Круз и му рече, че е “спасил задника на Холивуд” с успеха на “Топ Гън: Маверик”. Спилбърг каза още, че не съжалява, че е отказал офертата да режисира поредицата “Хари Потър”, защото е искал повече време със семейството си. А пък тази вечер започва Берлинале и в рамките на това 73-о издание на най-големия кино фестивал, легендарният режисьор ще получи почетната “Златна мечка” за цялостно творчество. Ще има и специална прожекция на новия му филм - носталгичната и автобиографична екстраваганца “Семейство Фейбълман”, която мина и по българските екрани.
Директорите на Берлинале Мариете Ризенбек и Карло Шатриан мотивираха решението с думите: “С невероятната си кариера, Стивън Спилбърг не само омагьосва поколения от зрители по целия свят, но и дава ново значение на думата кино като фабрика за мечти. Ако Берлинале 2023 поставя ново начало след двете години пандемия Ковид 19, то не си представяме по-добър старт от това, което ни предлага невероятната работа на Спилбърг”.
На 76 години той още е в голямата игра. Младите лъвове се борят за сочната студийна мръвка, но старият алфа хищник винаги взима своето. Милиардерът визионер отново е номиниран за “Оскар” за режисура. Критиците харесват филма му “Семейство Фейбълман” но не и публиката. Същото стана и с предната му творба - прогресисткия римейк на американската класика “Уестсайдска история”. В комерсиален план и двете заглавия бяха пълен провал, но това едва ли ще нарани дълбокия джоб на Спилбърг.
Проблемът е друг - в новата версия на “Уестсайдска история” има трансджендър персонаж, изигран от сексуално “небинарния” актьор Айрис Менас. Отделно Стивън Спилбърг отказа да сложи субтитри на испанските реплики за прожекциите в САЩ, за да не давал “доминираща роля на английския”. Доста абсурдно решение, което даде съответните резултати.
През последните години брадата и влиянието на този могъщ магнат намаляват осезаемо. Истината е, че той вече не е онзи майстор с магическото докосване. В този смисъл е неприятно, но повече от очаквано стар либерал като Спилбърг да иска да се хареса дори още повече на най-крайните днешни активисти в средите на радиоактивния прогресивизъм.
Все пак Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-внушителните и вълнуващи американски филми в историята на киното. “Дуел”, “Челюсти”, “Близки срещи от трети вид”, “Похитителите на изчезналия кивот”, “Извънземното”, “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, “Джурасик парк”, “Списъкът на Шиндлер”, “Спасяването на Редник Райън”, “Изкуствен интелект”, “Хвани ме, ако можеш”, “Специален доклад”, “Линкълн”...
Дори по-слабите му скорошни филми предлагат “добре познатите запазени марки на режисьора, имитирани от толкова много други хора в индустрията на подвижните картини. Един от класическите спилбъргови похвати е “гримасата на почуда и страхопочитание”. Нарича се още “спилбъргово лице” и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас - публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща “спилбърговото лице”, може да е на извънземните в “Близки срещи от третия вид” и “Извънземното” или на динозаврите от “Джураски парк” и “Изгубеният свят”. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в “Похитители на изчезналия кивот”.
Стивън Спилбърг е върховен виртуоз и в постепенното изграждане на сцена, от най-малките детайли до епическата кулминация. Всички се опитват да кадрират и да движат камерата като него, но малцина успяват да се доближат до чистата кинематографична магия, на която той е станал глобален символ. Подобно на Чарли Чаплин и Алфред Хичкок, името на Стивън Спилбърг е станало синоним на кино.
„Челюсти“ промени всичко
Всички искаме да можем да снимаме като него. Той винаги е в състояние да намери съвършения ъгъл, перфектната гледна точка. Обикновено има не повече от един или два най-добри начина за заснемане на сцена и Стивън винаги ги намира. Човекът има невероятно богато въображение. Той собственоръчно трансформира комерсиалното кино и изобрети летния блокбастър с „Челюсти” още през 1975-а година. Никога дотогава не се беше появявал такъв филм - концептуално това бе второкласен японски хорър с чудовища, но Стивън го изведе до нивото на първокласен хичкоковски съспенс-трилър.
Джордж Лукас, режисьор и продуцент
Разказва цяла история в няколко кадъра
„Извънземното”, „Близки срещи от третия вид”, „Челюсти”, „Списъкът на Шиндлер”- тези и още много други филми са си цели университети. Стивън е ненадминат разказвач в образи. Той може да опише най-сложните отношения само с няколко кадъра. Беше страхотно да работя с него по “Джурасик парк”, който беше чиста филмова магия.
Лора Дърн, актриса
Той е национално съкровище
Винаги съм знаел, че Стивън е творец с неповторимо въображение. Той ми е помагал много пъти, за мен винаги е удоволствие да го каня на моите снимачни площадки и да го моля за съвети.
Малко хора са по-талантливи от него в изграждането на напрежение, поставянето на сложи екшън сцени с много богата хореография на движението и зрелищно насилие. Когато имам да снимам такива кадри винаги му се обаждам. Човекът е национално съкровище.
Мартин Скорсезе, режисьор
Брадатият бос продължава да бъде един от най-богатите хора в шоубизнеса. Спилбърг е създател на студиото “Дриймуъркс” и е продуцирал повече от 170 заглавия, много от които са топ хитове. Състоянието му се оценява на над 3 милиарда долара. Той е и най-печелившият режисьор в историята - общите приходи от филмите му се равняват на близо 10 милиарда долара. Името му е замесено в продуцирането на още повече от дузина филмови и телевизионни заглавия през следващите две години.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш