Той е осъзнал очевидното - че заема изключително труден пост

От поражения към промени на позиции - Доналд Тръмп преминава тежко обучение как се управлява. Макар че показва способност да еволюира, той не е успял истински да установи един “нов” Тръмп с постоянна доктрина и президентски стил.

С наближаването на символичния етап на първите 100 дни от управлението му, които се навършват в събота, равносметката е жестока за този, който обещаваше на американците да “печелят, печелят, печелят”. На този стадий от мандата си той е най-непопулярният президент в съвременната история на САЩ, макар че твърдите му привърженици засега му остават верни.

Седемдесетгодишният бизнесмен, чието избиране предизвика ударна вълна в цял свят, продължава гласовито да защитава импулсивния, инстинктивния, непредвидимия подход.

Бившият антисистемен кандидат, който обещаваше да разтърси Вашингтон, обаче признава също, със смесица от наивност и шмекеруване, че е осъзнал нещо очевидно - че заема изключително труден пост.

Само за няколко седмици той получи звучни шамари от съда за указите си за визите за мигранти и от Конгреса за реформата на здравното осигуряване.

“Никой не знаеше, че здравната система е толкова сложна”, казва насред опита си за реформа на “Обамакеър”, знаковия закон на предшественика му демократ.

“След като слушах в продължение на десет минути, осъзнах, че не е толкова лесно”, заявява Тръмп след срещата си с китайския президент Си Цзинпин по повод трънливия севернокорейски проблем.

Изискванията и ограниченията на Овалния кабинет, където всяка дума е от значение, силно се различават от тези на предизборната естрада.

Кого да слушаш? Към кого да се обърнеш? Какъв баланс на силите да установиш с Конгреса, въпреки че в случая той се контролира от собствения ти лагер? Какво пространство на действие да се отпусне на двата мастодонта - Пентагона и Държавния департамент?

Всичките му предшественици са го казвали - настаняването на “Пенсилвания авеню” номер 1600 действа като шок.

“Има нещо много специално в работата на президента - имате някакъв светоглед с пристигането си, а после натискът върху този пост, световните реалности силно се различават от това, което сте си мислели”, обобщи преди няколко дни Джордж Буш-син.

Извън неизменния му вкус към резки туитове рано сутрин, Доналд Тръмп еволюира.

Както в избора на екипи, така и в някои решения се очертава някаква форма на превръщане в президент, макар и да остава колеблива.

“Променям се, гъвкав съм и се гордея с това”, казва той малко преди да нанесе въздушни удари срещу режима на Башар Асад в Сирия.

По теми като Китай, Русия или НАТО завоите му на 180 градуса в някаква степен успокоиха част от страната, както и съюзниците на САЩ.

“Неотдавнашните обрати в позициите на Тръмп заслужават да бъдат “предпазливо” приветствани”, обобщи с изненадваща формулировка в. “Вашингтон пост”.

Този подход обаче крие и рискове.

От Сирия до Северна Корея - какъв е рискът да бъдат въвлечени САЩ във военен конфликт с непредвидим изход, срещу какъвто той предупреждаваше в предизборната кампания? Как би реагирал американският президент на терористично нападение на американска земя?

Като форма и словесност редица епизоди напомнят също, понякога зрелищно, че Доналд Тръмп е необичаен президент в историята на Америка.

Например в смущаващото интервю, което даде за сп. “Тайм” в края на март и в което защитава едно по едно всичките си спорни, чудати или направо неверни твърдения: “Какво да ви кажа? Имам тенденция да излизам прав.”

(От БТА със съкращения)