Любомир Кючуков: Оставката на правителството в Русия цели Путин да запази контролаа и след 2024 г.

Кметът на Елена представи публично бюджета на общината Жители на балканското градче направиха над 30 предложения

Затвориха магистрала „Хемус“ при тунел „Витиня“ заради горящ бус

Двама врачани са задържани за палежа на 7 коли в Троян

Финансовият министър Владислав Горанов: Комисията по хазарта става едноличен орган (обзор) Окончателна позиция ще има след проучване, ГЕРБ откриха повторения в текстовете на Валери Симеонов

Разбиха незаконен цех за третиране на пластмасови отпадъци (СНИМКИ)

Затварят входа на София от магистрала „Тракия“ за час и половина в събота

Полицията продължава издирването на избягалия арестант в Разград

Русия: Газопроводът „Северен поток 2“ ще бъде завършен

Окончателно: 30 години затвор за убиеца на Вероника Петрова

ГБС ще строи детската болница в София Фирмата има голям опит с изграждането на лечебни заведения у нас и в чужбина

Пулмолог: Серният диоксид не може да бъде спрян с обикновен филтър

Млад мъж се обеси край Пловдив

Учители и ИТ специалисти най-търсени през 2020 г. Нужни са общо 37 хиляди кадри от тези професии

Задържаният за взрива във Ветово остава в ареста

Стоянка Мутафова: Нямам необходимост от Гинес С режисьора Методи Андонов хем се обичахме, хем се млатехме, признава през смях голямата актриса

Тя е безспорно най-голямата и обичана българска актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка Мутафова. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър „Ив. Вазов“. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър, където работи от 1956 до 1991 г.

През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен.

– Здравейте, г-жо Мутафова. Как се чувствате? Как сте със здравето – въпрос, който вълнува целия народ?
– Не знам колко вълнува всички, но вълнува мен, защото един ден се чувствам добре, друг – не толкова. Абе стара съм вече, най-малките, дребни работи ми се отразяват. Лошото е, че не мога да излизам често. Навремето правех много стъпки вкъщи на килима. Взех да се чувствам скучно (смее се) – въртя се по тоя килим, броях до 1000 стъпки и ги зарязах.

Като е хубаво времето, излизам. В квартала се разхождам в един парк. Там хората са си засадили цяла борова горичка. Сядаме с Муки на една пейка, но тя дълго не се задържа и тръгва. Оставам сама, после идва да ме вземе. Това ми е излизането и то, щом времето го позволява. В последните дни се застоях вкъщи, но се и пазя, де – нали имам голям спектакъл в НДК на рождения ми ден.

– Да, на 2 февруари навършвате 97 години, а кипите от енергия и хъс за работа. Каква е рецептата за това творческо дълголетие?
– Няма строго определена рецепта. При мен го отдавам донякъде и на доза късмет. Винаги съм си гледала отговорно и с любов работата, отдадох целия си живот на театъра и той винаги ме е вълнувал. Може би затова съдбата бе благосклонна към мен и ми даде да стигна толкова години. Което има и хубави, и лоши страни.

– Наскоро отбелязахте и 70 години на сцената – все рекорди, достойни за Книгата на Гинес. Какво става с вашата кандидатура? Преди време румънският актьор Раду Белиган на 95-годишна възраст бе обявен за най-възрастния действащ актьор, но вие го подминавате?!
– Тези неща не ме вълнуват и ласкаят, защото са свързани с годините ми. Трябваше да плащам и някаква такса от порядъка на 12 000 паунда, за да ме впишат!? Нямам тази необходимост. Мен ме интересува да си върша добре работата, хората да са доволни и салонът да е пълен. А 70 години на сцена се изнизаха като един миг…

– Как и за какво похарчихте първите си изкарани пари като актриса?
– Връщате ме твърде много време назад. Нямам никакъв спомен, сигурно съм си купила някой хубав тоалет. Те тогавашните пари бяха държавни, не както сега – основно от частни изяви да се печели. Всичко беше много различно.

– Участвала сте и в много български филми като „Специалист по всичко“, „Любимец 13“, „Топло“, „Бялата стая“ , „Кит“, „Езоп“. Мислите ли, че киното взе всичко от вас?
– Аз никога не съм се имала за кино- и филмова актриса. Моята сила е театралната сцена, може би и затова нямам кой знае какви успехи и култови образи в киното. Там кралицата беше Невена Коканова и винаги ще остане тя! Нея камерата я обичаше, освен че беше безкрайно красива и талантлива. За по-грознички като мен театърът вършеше работа (смее се).

– Кой беше моментът, в който разбрахте, че сте голяма актриса?
– Никога не съм се имала за такава. Хората трябва да кажат. Все по-често виждам огромната любов на народа, спират ме по улиците, целуват ръка, стават на крака като вляза в някое заведение. Това са мили моменти, става ми приятно. Откакто одъртях много, респектът и уважението станаха още по-големи, но е и нормално, де. А и само аз останах от това златно поколение, което цяла България обича. То като беше само една телевизията и като показваха мен, Парцалев, Калата, Татяна Лолова и Никола Анастасов – как няма да се превърнем в емблеми? Хората ни харесаха и ето ме, задържах се вече над 70 години и продължавам да играя. Но не мога да си давам сама оценки – голяма или малка актриса съм. Щастлива съм, че съм много обичана и благодаря за което!

– Няма как при тая известност да не ви е настигала професионална злоба, как сте се справяли с нея? Знае се, че не сте се долюбвали с актрисата Цветана Гълъбова. Вие дори сте заявявали, че тя е „една бездарна артистка, горката!“ Имали ли сте конфликти с други колеги?
– Не съм й обръщала внимание на злобата. Замахвам с ръка и си гледам моя път. С Цветана сме заровили томахавките, аз съм имала предвид, че тя просто не е за актриса, за режисьор, за драматург и всичко друго да, но не и за това. Цапната съм в устата и съм имала проблеми, но пет пари не давам. Винаги съм била искрена, а това не се харесва на всеки.

 

Бойка Николас: Ние, българите, сме хейтъри

Сами съкращаваме годините си с неправилно мислене и начин на живот, смята писателката

Бойка Николас е българка, която два пъти влезе в конкурса на Амазон за испаноезична литература – през 2017 и 2018 г. След успеха на книгите си „Методът БОП“ и „Проклятие или Господ има други планове за теб“ у нас и в чужбина, тя зарадва читателите с нова творба – „Обичам се“, замислена първоначално като „Магнит за смет“.

През 2018 г. авторката стана част от Антологията на Националния музей по литература в България, проект на Министерството на културата, като талантлив представител на българските автори по света, и е изучавана в Софийския университет от студентите, специалност испанска и португалска филология.

Всеки, който е виждал Бойка Николас, трудно може да повярва, че е майка на почти 30-годишна дъщеря и син на 13 години, който е вуйчо на 10-годишния й внук. През декември 2018 г. Бойка отпразвува 50-годишния си юбилей с представяне на третата си книга под магическия съпровод на джура гайда в изпълнение на нейния любим, приятел и съпруг – гайдаря Пламен Пенев.

– Третата ви книга продължение ли се явява на предишните две? И към кой жанр спада?
– По-скоро е преговор, защото става въпрос за вечни теми – благодарността, прошката, живота на душата, сънищата, интуицията, сбогуването, съдбата, паралелните светове… Книгата е много интересна комбинация. Всяка глава започва с истинска история. От нея извличаме житейски поуки, които ни карат да се замислим за нашия живот, и после има упражнения сами да си извадим поука. Затова е в джобен формат и има празни редове за писане в „Моят лист за размисъл“, например: „Ценя се, защото съм…“, „Виждам хубавите неща, които ме заобикалят, и те са…“ и т.н. Затова казвам, че книгата е помагало по емоционална интелигентност – помага ни да разберем първо себе си и после другите. Да не забравяме, че аз съм и преподавател по испански език и това много ми помага. Когато преподавам, никога не започвам от теорията към практиката, а обратно – хвърлям ги във водата да плуват, образно казано, да сгрешат и тогава им обяснявам. Така запомнят, изхождайки от грешките си. Така и героите на моите разкази правят грешки, лутат се, търсят се и после се намират.

– Защо сменихте заглавието на книгата от „Магнит за смет“ на „Обичам се“?
– Защото в процеса на писане разбрах, че единственият начин да престанем да бъдем магнит за смет е наистина да започнем да обичаме себе си. Ние си мислим, че се обичаме, но на практика много малко от нас го правят истински.

– Какво значи да си магнит за смет?
– Да привличаш хора и ситуации, които те нараняват. Аз съм била магнит за смет в продължение на много, много години. Не съм се ценяла достатъчно, не съм се обичала и съм привличала такива хора, които ми казват, че аз не ставам. Когато в детството ти дават да разбереш, че не си хубава, не умееш, че си черната овца, ти започваш да го вярваш и в подсъзнанието се изгражда една програма, която започва да привлича такива хора и ситуации, които те нараняват, ощетяват те емоционално и материално. И ти все едно търсиш да докажеш на себе си, че не ставаш… Трябва много голямо себеосъзнаване, за да разбереш и да престанеш да бъдеш магнит за смет, да преодолееш собственото си нехаресване и да започнеш да се обичаш.

– Винаги ли нещата тръгват от детството?
– Може да е и от пренаталния период, още от корема на майката – дали детето е било желано. Ако не е било желано, то го усеща и го знае, и постепенно се превръща в магнит за смет. Ако се върнем още по-назад, може да е свързано и с предишни животи, защото нищо в природата не се губи, то ни следва, трансформира се от едно състояние в друго. Вече има достатъчно доказателства за живота на душата – както от един компютър, ако изгори, винаги може да бъде извадена информация. В публикации се описва, че тези животи се помнят през първите 3, 4, 5 години, но така е направено, че когато спомените ти са пресни, ти не можеш да говориш, да го изразиш. Аз лично помня някои мои предишни животи и съм се виждала в сънища. Има неща, които ги знаем, а не знаем откъде – това именно идва от предишен живот. Например някои фобии като страха от летенето със самолет или от возене в асансьор – нямаш причина в сегашния си живот, не си падал. Именно това е душата. Тя е двигателят на всичко, не съзнанието. Като черната кутия на самолетите е – там е кодът, там са спомените. Можем да я видим в очите на човека. Бебетата, когато се раждат, приличат на старчета – на много стари, мъдри духове. Те не могат да говорят, но тази сетивност, която имат, мъдростта се вижда в очите им. Тези малки мъдреци са много свързани със Създателя, фонтанелата им е отворена, те са мост към вселената и 40 дни продължават да бъдат такъв мост. След това започват да забравят и все повече да навлизат в този свят, който ни казва какви сме: грозни, красиви, тъпи, обичани, необичани.

– Каква е ролята на родителите за това детето им да се обича или не?
– Огромна. Ние като родители, а и нашите родители, непрекъснато правим грешки, защото най-важните неща не са ни преподавани в училище. Затова говоря в моите книги за тях, за най-важното – как да се отнасяш към себе си. Ако ти не се отнасяш добре към себе си, не можеш да го правиш и към децата си. И това идва от много поколения назад. Човек, който е критичен към себе си, по същия начин е критичен и към децата си. Това е нещото, което трябва да се учи в училище. Нали се казва: обичай ближния така, както обичаш себе си. А ако не обичаш себе си, как да обичаш ближния? Все ще му намираш кусури. Един изпълнен с любов към себе си човек няма да бъде враждебно и критично настроен към останалите. Защото ако си така настроен, значи ти си комплексиран, не харесваш себе си. Казвам го от собствен опит. Сега съм изпълнена с любов, благодарност и прошка, докато навремето имах критично, враждебно, комплексарско поведение към себе си и към останалите.

 

И още в новия брой на вестник „Жълт Труд“…

Венета Харизанова се фука със скъп часовник

Антония Петрова вече е майка

Бронзова пластика увековечи Лили Иванова

Камелия Тодорова – измамена от бившия си съпруг

Маниак тормози Гала

Наталия Гуркова става тв водеща

Руши Видинлиев с роля във филм

Скъсали Елена Николай на изпита за Консерваторията

Палави сперматозоиди се надбягват с 45 км в час

Д-р Ангел Каяджиев: Пушек от пелин мори вирусите

Военни откриха в пещера антична летяща машина

Джеф Безос се развежда след 25 години брак

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 23 ЯНУАРИ

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Скъпа Стоянке,

    Богато, много богато артистично чувство за хумор. Възхищам ти се. И съм сигурен, че не само аз изпитвам удоволствие от твоя чувствителен хумор. От друга страна ненавиждам това, че беше кукла на конци и след 1989 година не помогна за нов хумор. Хумор, който да води българския народ към сигурност, обич и усет да се помага на слабия в живота. Жалко. Но моето възхищение за таланта ти го имаш.

    С обич,
    Крас

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.