С режисьора Методи Андонов хем се обичахме, хем се млатехме, признава през смях голямата актриса

Тя е безспорно най-голямата и обичана българска актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка Мутафова. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Държавна театрална школа в София. От 1946 до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Ив. Вазов". Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър, където работи от 1956 до 1991 г.

През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен.

- Здравейте, г-жо Мутафова. Как се чувствате? Как сте със здравето – въпрос, който вълнува целия народ?

- Не знам колко вълнува всички, но вълнува мен, защото един ден се чувствам добре, друг - не толкова. Абе стара съм вече, най-малките, дребни работи ми се отразяват. Лошото е, че не мога да излизам често. Навремето правех много стъпки вкъщи на килима. Взех да се чувствам скучно (смее се) – въртя се по тоя килим, броях до 1000 стъпки и ги зарязах.

Като е хубаво времето, излизам. В квартала се разхождам в един парк. Там хората са си засадили цяла борова горичка. Сядаме с Муки на една пейка, но тя дълго не се задържа и тръгва. Оставам сама, после идва да ме вземе. Това ми е излизането и то, щом времето го позволява. В последните дни се застоях вкъщи, но се и пазя, де – нали имам голям спектакъл в НДК на рождения ми ден.

- Да, на 2 февруари навършвате 97 години, а кипите от енергия и хъс за работа. Каква е рецептата за това творческо дълголетие?

- Няма строго определена рецепта. При мен го отдавам донякъде и на доза късмет. Винаги съм си гледала отговорно и с любов работата, отдадох целия си живот на театъра и той винаги ме е вълнувал. Може би затова съдбата бе благосклонна към мен и ми даде да стигна толкова години. Което има и хубави, и лоши страни.

- Наскоро отбелязахте и 70 години на сцената - все рекорди, достойни за Книгата на Гинес. Какво става с вашата кандидатура? Преди време румънският актьор Раду Белиган на 95-годишна възраст бе обявен за най-възрастния действащ актьор, но вие го подминавате?!

- Тези неща не ме вълнуват и ласкаят, защото са свързани с годините ми. Трябваше да плащам и някаква такса от порядъка на 12 000 паунда, за да ме впишат!? Нямам тази необходимост. Мен ме интересува да си върша добре работата, хората да са доволни и салонът да е пълен. А 70 години на сцена се изнизаха като един миг...

- Как и за какво похарчихте първите си изкарани пари като актриса?

- Връщате ме твърде много време назад. Нямам никакъв спомен, сигурно съм си купила някой хубав тоалет. Те тогавашните пари бяха държавни, не както сега - основно от частни изяви да се печели. Всичко беше много различно.

- Участвала сте и в много български филми като "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая" , "Кит", "Езоп". Мислите ли, че киното взе всичко от вас?

- Аз никога не съм се имала за кино- и филмова актриса. Моята сила е театралната сцена, може би и затова нямам кой знае какви успехи и култови образи в киното. Там кралицата беше Невена Коканова и винаги ще остане тя! Нея камерата я обичаше, освен че беше безкрайно красива и талантлива. За по-грознички като мен театърът вършеше работа (смее се).

- Кой беше моментът, в който разбрахте, че сте голяма актриса?

- Никога не съм се имала за такава. Хората трябва да кажат. Все по-често виждам огромната любов на народа, спират ме по улиците, целуват ръка, стават на крака като вляза в някое заведение. Това са мили моменти, става ми приятно. Откакто одъртях много, респектът и уважението станаха още по-големи, но е и нормално, де. А и само аз останах от това златно поколение, което цяла България обича. То като беше само една телевизията и като показваха мен, Парцалев, Калата, Татяна Лолова и Никола Анастасов - как няма да се превърнем в емблеми? Хората ни харесаха и ето ме, задържах се вече над 70 години и продължавам да играя. Но не мога да си давам сама оценки - голяма или малка актриса съм. Щастлива съм, че съм много обичана и благодаря за което!

- Няма как при тая известност да не ви е настигала професионална злоба, как сте се справяли с нея? Знае се, че не сте се долюбвали с актрисата Цветана Гълъбова. Вие дори сте заявявали, че тя е "една бездарна артистка, горката!" Имали ли сте конфликти с други колеги?

- Не съм й обръщала внимание на злобата. Замахвам с ръка и си гледам моя път. С Цветана сме заровили томахавките, аз съм имала предвид, че тя просто не е за актриса, за режисьор, за драматург и всичко друго да, но не и за това. Цапната съм в устата и съм имала проблеми, но пет пари не давам. Винаги съм била искрена, а това не се харесва на всеки.

 

Бойка Николас: Ние, българите, сме хейтъри

Сами съкращаваме годините си с неправилно мислене и начин на живот, смята писателката

Бойка Николас е българка, която два пъти влезе в конкурса на Амазон за испаноезична литература - през 2017 и 2018 г. След успеха на книгите си „Методът БОП“ и „Проклятие или Господ има други планове за теб“ у нас и в чужбина, тя зарадва читателите с нова творба - „Обичам се“, замислена първоначално като „Магнит за смет“.

През 2018 г. авторката стана част от Антологията на Националния музей по литература в България, проект на Министерството на културата, като талантлив представител на българските автори по света, и е изучавана в Софийския университет от студентите, специалност испанска и португалска филология.

Всеки, който е виждал Бойка Николас, трудно може да повярва, че е майка на почти 30-годишна дъщеря и син на 13 години, който е вуйчо на 10-годишния й внук. През декември 2018 г. Бойка отпразвува 50-годишния си юбилей с представяне на третата си книга под магическия съпровод на джура гайда в изпълнение на нейния любим, приятел и съпруг - гайдаря Пламен Пенев.

- Третата ви книга продължение ли се явява на предишните две? И към кой жанр спада?

- По-скоро е преговор, защото става въпрос за вечни теми – благодарността, прошката, живота на душата, сънищата, интуицията, сбогуването, съдбата, паралелните светове... Книгата е много интересна комбинация. Всяка глава започва с истинска история. От нея извличаме житейски поуки, които ни карат да се замислим за нашия живот, и после има упражнения сами да си извадим поука. Затова е в джобен формат и има празни редове за писане в „Моят лист за размисъл“, например: „Ценя се, защото съм...“, „Виждам хубавите неща, които ме заобикалят, и те са...“ и т.н. Затова казвам, че книгата е помагало по емоционална интелигентност – помага ни да разберем първо себе си и после другите. Да не забравяме, че аз съм и преподавател по испански език и това много ми помага. Когато преподавам, никога не започвам от теорията към практиката, а обратно – хвърлям ги във водата да плуват, образно казано, да сгрешат и тогава им обяснявам. Така запомнят, изхождайки от грешките си. Така и героите на моите разкази правят грешки, лутат се, търсят се и после се намират.

- Защо сменихте заглавието на книгата от „Магнит за смет“ на „Обичам се“?

- Защото в процеса на писане разбрах, че единственият начин да престанем да бъдем магнит за смет е наистина да започнем да обичаме себе си. Ние си мислим, че се обичаме, но на практика много малко от нас го правят истински.

- Какво значи да си магнит за смет?

- Да привличаш хора и ситуации, които те нараняват. Аз съм била магнит за смет в продължение на много, много години. Не съм се ценяла достатъчно, не съм се обичала и съм привличала такива хора, които ми казват, че аз не ставам. Когато в детството ти дават да разбереш, че не си хубава, не умееш, че си черната овца, ти започваш да го вярваш и в подсъзнанието се изгражда една програма, която започва да привлича такива хора и ситуации, които те нараняват, ощетяват те емоционално и материално. И ти все едно търсиш да докажеш на себе си, че не ставаш... Трябва много голямо себеосъзнаване, за да разбереш и да престанеш да бъдеш магнит за смет, да преодолееш собственото си нехаресване и да започнеш да се обичаш.

- Винаги ли нещата тръгват от детството?

- Може да е и от пренаталния период, още от корема на майката – дали детето е било желано. Ако не е било желано, то го усеща и го знае, и постепенно се превръща в магнит за смет. Ако се върнем още по-назад, може да е свързано и с предишни животи, защото нищо в природата не се губи, то ни следва, трансформира се от едно състояние в друго. Вече има достатъчно доказателства за живота на душата – както от един компютър, ако изгори, винаги може да бъде извадена информация. В публикации се описва, че тези животи се помнят през първите 3, 4, 5 години, но така е направено, че когато спомените ти са пресни, ти не можеш да говориш, да го изразиш. Аз лично помня някои мои предишни животи и съм се виждала в сънища. Има неща, които ги знаем, а не знаем откъде – това именно идва от предишен живот. Например някои фобии като страха от летенето със самолет или от возене в асансьор – нямаш причина в сегашния си живот, не си падал. Именно това е душата. Тя е двигателят на всичко, не съзнанието. Като черната кутия на самолетите е – там е кодът, там са спомените. Можем да я видим в очите на човека. Бебетата, когато се раждат, приличат на старчета – на много стари, мъдри духове. Те не могат да говорят, но тази сетивност, която имат, мъдростта се вижда в очите им. Тези малки мъдреци са много свързани със Създателя, фонтанелата им е отворена, те са мост към вселената и 40 дни продължават да бъдат такъв мост. След това започват да забравят и все повече да навлизат в този свят, който ни казва какви сме: грозни, красиви, тъпи, обичани, необичани.

- Каква е ролята на родителите за това детето им да се обича или не?

- Огромна. Ние като родители, а и нашите родители, непрекъснато правим грешки, защото най-важните неща не са ни преподавани в училище. Затова говоря в моите книги за тях, за най-важното – как да се отнасяш към себе си. Ако ти не се отнасяш добре към себе си, не можеш да го правиш и към децата си. И това идва от много поколения назад. Човек, който е критичен към себе си, по същия начин е критичен и към децата си. Това е нещото, което трябва да се учи в училище. Нали се казва: обичай ближния така, както обичаш себе си. А ако не обичаш себе си, как да обичаш ближния? Все ще му намираш кусури. Един изпълнен с любов към себе си човек няма да бъде враждебно и критично настроен към останалите. Защото ако си така настроен, значи ти си комплексиран, не харесваш себе си. Казвам го от собствен опит. Сега съм изпълнена с любов, благодарност и прошка, докато навремето имах критично, враждебно, комплексарско поведение към себе си и към останалите.

 

И още в новия брой на вестник "Жълт Труд"...

Венета Харизанова се фука със скъп часовник

Антония Петрова вече е майка

Бронзова пластика увековечи Лили Иванова

Камелия Тодорова - измамена от бившия си съпруг

Маниак тормози Гала

Наталия Гуркова става тв водеща

Руши Видинлиев с роля във филм

Скъсали Елена Николай на изпита за Консерваторията

Палави сперматозоиди се надбягват с 45 км в час

Д-р Ангел Каяджиев: Пушек от пелин мори вирусите

Военни откриха в пещера антична летяща машина

Джеф Безос се развежда след 25 години брак

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 23 ЯНУАРИ