Протести на ученици в САЩ за повече контрол над продажбата на оръжия

Земетресение от 4,8 по Рихтер край Асеновград тази нощ

Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Стоян Мавродиев трябва да изчисти имиджа на Българска банка за развитие

Изясняване на реалистична концепция, намаляване на експозиции към едри бизнесмени и преглед на съмнителни кредитни досиета са сред основните предизвикателства пред новия изпълнителен директор

Стоян Мавродиев поема ръководството на държавната Българска банка за развитие в особено критичен за институцията момент. Макар държавната банка да е с висок кредитен рейтинг и стабилни финанси, смисълът и визията за нейното съществуване през годините се размиваше все повече. Днес почти всяка партия, анализатор и финансист имат мнение накъде да тръгне ББР, като единственият консенсус е, че нещо трябва да се промени…

Кредитирането на малкия бизнес – основна или остаряла задача?

По закон и по устав, Българска банка за развитие е държавна банка, чиято цел е финансирането и подкрепата на малкия и средния бизнес в страната. На пръв поглед, това е правилна, достойна и дори похвална цел. На второ четене, обаче, една такава ексклузивност и приоритетност на кредитирането на малкия и средния бизнес създава редица рискове за банката.

Банковите портфейли се градят върху баланса между сигурност, риск, срочност и доходност, като всеки вид кредит носи различна тежест в четирите аспекта. Задачата на банкерите е да наредят нещо като кубче на Рубик, така че да получат работеща матрица от кредити, създаваща устойчива печалба. В случая на държавната ББР, политиците са задали приоритетна тежест на един вид кредит с определени характеристики – и това създава ограничения за нареждане на „пъзела“. Кредитите към малките и средни предприятия са по-краткосрочни и по-рискови от останалите, което би затруднило всеки управител.

Разбира се, съществува и съмнението дали фокусът върху малки и средни предприятия не е просто остарял и излишен. Когато в държавата функционират почти 30 търговски банки, тезата, че една заслужаваща кредит малка фирма не може да намери такъв, не е много състоятелна.

Кредитите към едрия бизнес – необходимост или несвойственост?

Корпоративните кредити в по-голямата част от света са с по-нисък риск и съответно по-малък процент неизпълнение от тези към малките и средните предприятия. Съответно, корпоративният портфейл позволява на банките да имат повече предвидимост в приходите, повече стабилност и относително балансирана доходност. От своя страна, това позволява на банките да потърсят възможност за по-висока доходност срещу по-висок риск в други по-рискови активи – каквито са реално малките и стартиращи бизнеси. В допълнение, огромна част от малкия и среден бизнес е в B2B (бизнес към бизнес) среда – т.е. това са дружества, които продават своите стоки и услуги на едрия бизнес и следователно съществуват, заради него. Чуждестранни банки за развитие понякога се прицелват именно към кредитирането на такива едри бизнеси, които „изхранват“ десетки, стотици и дори хиляди малки и средни фирми – вместо към последните поотделно. Поради тези причини, ако Българска банка за развитие следва нормалния модел на една търговска банка, то за нея кредитите към едрия бизнес са не просто важни, те са абсолютно необходими за нейното финансово здраве.

В помощ на държавата – как и кога?

Една по-малко обсъждана възможност за бъдещето на Българска банка за развитие е кредитирането на държавни и публично-частни проекти, към които няма интерес от търговските банки или които по специфични причини е неподходящо да бъдат финансирани от частни или чуждестранни частни структури. Тези възможности със сигурност са по вкуса на Мавродиев, който като съавтор на първата икономическа програма на ГЕРБ, е целеполагал визия за по-мащабно включване на частния сектор в управлението на ключови активи. Още повече, Народното събрание наскоро прие и Закона за концесиите, който създаде ясна и ефективна рамка за такива проекти.

Преглед на съмнителните досиета – не дали, а колко?

Стоян Мавродиев трябва да отговори на въпроса дали държавната банка е финансирала едри български бизнесмени с активно участие и влияние върху политиката и по-специално изпълнителната власт (на която банката е подчинена). “Труд” вече разкри, че фирми на обвиняемия Иво Прокопиев са получили кредит и са извършили сделки за дялови участия с държавната банка, като е възможно част от парите да са били „рециклирани“ през верига дружества и да са пренасочени към финансиране на корпоративните им медии и политическия проект „Да, България”. Сигнали в тази посока бяха дадени и от самата коалиция „Да, България“, която излезе с остри и фактически неверни обвинения срещу Мавродиев. Либералният грантов кръг около Иво Прокопиев, състоящ се от „Да, България“, ДСБ, ДЕОС, Зелените и „Протестна мрежа“, се обедини с идентични опорки срещу смяната на ръководството на ББР и хвърли фактически неверни обвинения срещу бившия председател на КФН. Надали такова обединение и координация се е създало спонтанно.

Освен Прокопиев, тясно свързан с държавната банка е и неговият съдружник в Икономедиа Теодор Захов, като неговият бизнес с ББР е дори още по-мащабен – става въпрос за кредит от 10 млн. лв., отпуснат на Енерджи-Кърджали АД. Схемата на Захов впечатлява не просто с големия кредит от Българска банка за развитие, но и с тоталната зависимост на бизнеса му от държавата. На входа на Енерджи-Кърджали АД стои услужлива държавна банка – ББР. Тя е отпуснала кредит от 10 млн. лв. на дружеството при лихвен процент от 6.50%, видно от финансовия отчет (виж факсимиле 1).

На изхода на бизнеса стои отново държавата – фотоволтаичният парк на Енерджи-Кърджали АД продава електроенергия на НЕК на преференциални гарантирани цени. Тоест, държавата финансира Захов, за да изгради той електроецентрала, която след това да продава ток отново на държавата – и то на безрисковия гарантиран пазар. Интересен е също фактът, че Българска банка за развитие е дала кредита на относително нисък лихвен процент. Енерджи-Кърджали АД се финансира и с по-малки заеми от свързани дружества, собственост също на Захов – но на по-висока лихва. Например, заемът от ИновентХолдинг АД е получен на 9% годишен лихвен процент – с 2.5% по-висок от този на Българска банка за развитие. Захов е кредитирал фотоволтаичния парк и през Иновент Финанс с общо 3 млн. лв. на 7.5% лихвен процент – отново по-висок от този, получен от Българска банка за развитие, с 1% в конкретния случай. (виж факсимиле 2-3)

Следвайки основната икономическа логика, това означава, че самият Захов е оценил Енерджи-Кърджали АД като по-рисково, отколкото е оценката на Българска банка за развитие.

Медиите на Прокопиев и Захов през годините упорито насаждат обвинения, че Българска банка за развитие финансира едрия, свързан с политиката бизнес. Тези обвинения в “Дневник” и “Капитал” се основават предимно на слухове – Прокопиев дочул в Сингапур, че тази фирма била свързана с еди-кой-си, а пък на Захов му казали на „Витошка“, че друга фирма била под влиянието на еди-друг-си. През цялото време, обаче, единствените безспорни доказателства за едри бизнесмени с политическо влияние върху управляващите правителства, получили кредит от Българска банка за развитие, сочат именно към самите Прокопиев и Захов – а това е и дефиницията за „олигарси“.

Мавродиев на ход

Стоян Мавродиев поема Българска банка за развитие като една стабилна финансова институция с повече от добри резултати, но загубила своята визия за работа и търпяща редица основателни и неоснователни критики, включително чисто политически атаки. Задачите пред него не са чисто експертни – Мавродиев ще трябва да придаде смисъл в съществуването на ББР, като това може да изисква дори обществен дебат и промяна в законодателството. Безспорно приоритетна е задачата на новия директор и по изчистването на имиджа на държавната банка, като голямата кредитна експозиция към Пловдивския панаир и съмнителните бизнес сделки, вероятно свързани с партийно финансиране на кръга „Капитал“, са първите задачи в списъка.

Мавродиев е на ход.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Президентът Радев относно едно друго проектоназначение “Това е все едно да назначиш бракониера за горски…”.

  2. Маврудиев – адвокат, финансист или на каквото друго да се прави няма как да изчисти собствения си имидж (как се става чист след като си крал на поразия). Не мога да разбера как се назначават такива уродливи хора на важни позиции. По времето на Тодор Живков, оправданието при негов фал беше – подвели са го. Подвежда се говедо, а не свестен човек. Въпросът сега е КОЙ Е ГОВЕДОТО?

Отговорете