Повдигнаха обвинение на мъж, убил куче 46-годишният К.К. се напил и заклал с брадва животното

Водолази ремонтираха спешно изпускател на язовир край Търново Съоръжението било увредено от вандали

Сергей Лавров: САЩ поощряват сепаратистките настроения сред кюрдите

Ердоган: Турция няма да отстъпи и крачка назад в операцията „Маслинова клонка“

16-годишен телефонен измамник взе 76 000 лева от баба Ученикът е задържан и отива на съд

Откриха трима чужденци в товарен автомобил на ГКПП „Капитан Петко войвода“

Сотир Цацаров: Нито един от вносителите и производители на гориво не изнесе данни за ликвидиране и манипулиране на записи от БАЦИС

Задържаха апаш, обрал кафе-автомат в болницата в Търново

Депутати от БСП искат проверка на обществените поръчки, спечелени от убития бизнесмен Петър Христов Весела Лечева: След покушението се разбра, че за 2 години фирмите му са усвоили над 50 млн.лева

„Варненско лято“ става на 92 години Класика, джаз, фолклор и музикален театър са в афиша на новото издание

15% от престъпленията в Търговищко са извършени от тийнейджъри

Иззеха близо половин тон контрабанден тютюн в Пловдив

Бизнесът сезира КЗК за картел с цената на тока

Камион се преобърна на пътя Бяла Слатина – Кнежа

Андрей Бабиш: Не разбирам защо Гърция е в Шенген, а България – не

Стоян Петров ударно превзема Русия

 

– Стояне, как попадна в Москва, какви бяха изпитите и с какво впечатли приемната комисия?

– За мен това бе поредният ми успех в Русия, след като преди това достигнах до финала на руския „Х Фактор“. Дълго обмислях възможността да запиша магистратура в България, но докато имах изяви в Русия, проучих как стоят нещата там в тази насока.

На изпита за музикалната академия „Гнесин“ имаше комисия от 12 известни певци и актьори. Така не се бях притеснявал от годиниЕ Пях на руски и на български, имаше кандидати от Япония, Англия, Америка. При мен оказа влияние може би и това, че говоря адекватно руски.

– Но ти вече беше и познато име там.

– Да, и там първият човек, който ми подаде ръка, бе Наталия Дроздова – безумно талантлива народна артистка на Русия. Тя ми е като втора майка там! Обичам я тази велика жена.

– Ти си пял заедно с нея?

– Да. Преди 6 години участвах в бенефиса по повод на 20-годишнината на сцената на големия руски композитор Алексей Пономарьов. Там двамата изпяхме за първи път дуетната си песен „Непокорен вятър“ („Ветер-непоседа“), чиято музика бе написана специално за нас от юбиляра.

– Къде се проведе този бенефис?

– Състоя се в препълнената зала на театър „Колело“, а дуетът се превърна в гвоздей на програмата и бе викан на бис два пъти. Тоалетите, с които излязохме на сцената с Наталия, бяха дело на българската дизайнерка Ирина Червенкова.

– Вие сте записали и предварително дуетната си песен „Непокорен вятър“.

– Аз записах своята партия в студио в България, а Наталия Дроздова нейната – в Москва, където песента бе миксирана. Аранжиментът бе на Светльо Къслев. Композиторът Алексей Пономарьов е известен с дългогодишната си работа за руското кино и театър, а след това името му нашумя около албума, който композира за една от най-големите руски звезди – актьора Сергей Безруков (изиграл главната роля на Александър Белов в култовия сериал „Бригада“), който се изявява и като певец.

– Какви други значими познанства имаш с хората от руския шоу бизнес?

– Запознах се и с двамата музиканти от дуо „Шенон“, които свирят великолепно – единият на цигулка, другият – на шотландска гайда. Те ме поканиха да пея с тях на няколко събития. След това получих покана да пея на концерт в известния културен център на Людмила Рюмина в Москва.

– Какво точно провокира желанието ти да продължиш да учиш музика, и то в Русия?

– В един момент почувствах, че тук нещата се закучват в развитието на кариерата ми, а аз вече имах своите контакти в Русия и реших да кандидатствам в „Гнесин“. Приеха ме, но имах затруднение със заплащането на обучението и Руският културно-информационен център в София ми помогна да подготвя документи за кандидатстване за стипендия, която също спечелих. Сега Русия обезпечава изцяло ученето ми там.
– Ти си първият българин, който учи в „Гнесин“, което сигурно ти дава самочувствие.
– Разбира се. Там преподават изключителни хора и има предмети, които дори не бях чувал преди това – като „Режисура над себе си“ например, която учи певеца да не е скучен на сцената и да дава повече емоция от себе си. Уча философия, история на изкуството, религия. Просто средата, в която попаднах, е на много високо ниво.

– По времето на соца Русия бе широко отворен пазар и за български поп изпълнители. Помнят ли някои от тях?

– Най-интересното е, че когато се запознах с преподавателя ми по пеене, той започна да ми свири песента от репертоара на Лили Иванова „Хризантеми“. Всъщност в Русия Лили Иванова и Бисер Киров са най-популярните и до днес български певци.

 

Магдалена Бояджиева:
Нямаме време да мислим за душата си

Животът ни върти с бясна скорост, понякога се чувстваме уморени и „изцедени“, сякаш ни центрофугира в кръга на циферблата, казва художничката и поетеса

– Магдалена, излезе третата ти стихосбирка „През лупата на времето“. За кого е предназначена тя?

– За всички, които обичат поезията и вярват, че тя „прекосява“ пространства и ни отвежда от другата страна на Вселената – до нашия висш „аз“. Животът ни днес е много забързан и ни върти с бясна скорост, понякога се чувстваме уморени и „изцедени“, сякаш ни центрофугира в кръга на циферблата… Нямаме време да мислим за душата си. Посвещаваме цялото си време на тялото – обличаме го в най-хубавите си дрехи, храним го, тренираме го и се грижим за здравето и външния му вид. А душите ни, подобно на просяци, изнемогват, молят се за малко „духовна“ храна, подхвърляме им огризки и фалшиви „духовни“ ценности. Поезията е езикът на Бог. Тя е единственото изкуство, което освен слово, съчетава в себе си още две изкуства – музика и живопис.

– Сънуваш странни сънища, след тях създаваш прекрасни картини, пишеш поезия. Как точно става това, разкажи?

– Да, сънувам необикновени сънища. Имам усещането, че Бог ми изпраща знаци, така разбирам дали се движа в правилната посока. Никога няма да забравя един сън като студентка малко преди промените (когато беше забранено да изповядваме нашата вярa). Бях 18-20-годишна и нямах точна представа какво е Бог, не знаех имената на светиите. Спомням си, че докато четях разказите на Габриел Гарсия Маркес, много ме впечатли и исках да илюстрирам „Един много стар сеньор с грамадни криле“. Питах се защо Маркес го описва затворен в клетка и как един ден изведнъж изчезва от клетката. Същата вечер сънувах пустиня и манастир. Пред него стояха двама старци с много дълги бради. Изведнъж единият от тях проговори и ми каза: „Това място е свято. Дай ми раницата си – тогава видях, че нося някакъв багаж, които ми тежеше, и го хвърлих на земята. – А сега тръгни нагоре и запомни, че аз съм св. Павел“. Събудих се развълнувана, a гласът му още звучеше в ушите ми. Питах се кой ли е бил другият старец. Успях да се сдобия с библия и започнах да чета всичко за живота на св. Павел от Новия завет. Тогава разбрах, че старият сеньор с грамадни криле беше олицетворение на човешкия дух, който трябва да лети и никой не може да „затвори“ в клетка. Сънувах също, че самата аз летя и бях толкова щастлива, че е трудно да се опише. Невероятно чувство. Картината ми, илюстрираща разказа на Маркес, беше приета в международно биенале на графиката в град Биелла, Италия. Едва по-късно разбрах, че залата, в която са били изложени картините, се е намирала в съседство с църква на име „Св. Петър и Павел“.

Имах и един пророчески сън с гениалния испански художник-сюрреалист Салвадор Дали. Малко преди това бях започнала картина с образа на Ван Гог, който е мой любим художник. Oще не бях съвсем наясно каква ще бъде композицията. Мислех си кого да сложа още на картината си до Ван Гог. Същата вечер сънувах Дали и на сутринта си казах: „Ами да, разбира се, че ще е той. Как не се сетих?“ Сънувах, че сме някъде с него, той носи в ръката си чанта с бутилка вино и две чаши. Не ми казва, че са за нас, но аз го знаех и сядаме някъде. От различни балкони ни наблюдават любопитни хора… А аз си мислex: „Те дали разбират, че това е Дали? Трябва да им кажа“. И се събудих много радостна. После всичко се разви със светкавична бързина, картината сякаш оживя под пръстите ми, имах натрапчивото чувство, че Дали е край мен. Появиха се и стихове, които сякаш някой ми диктуваше. (Едва по-късно научих, че Дали е пишел и поезия.) Крайният резултат е моята стихосбирка „Извън циферблата“, която посветих на Дали и която вече е преведена на английски и е част от Новия музей на Дали в Сейнт Питърсбърг, Флорида.

Появата на преводача на стихосбирката ми на премиерата й също е доста мистеpиозна. Един човек, който виждах за първи път, стана и обяви пред всички присъстващи, че в Сейнт Питърсбърг ще бде открит Новият музей на Дали и моята стихосбирка трябва да стане част от този музей и че той се наема да я преведе на английски. Гледах го и не вярвах на очите и ушите си. Кой беше този човек, откъде се появи? Оказа се, че е бил посланик на България в Канада и са го поканили на моята премиера, но не е знаел, че стихосбирката ми е посветена на Дали. Най-странното обаче беше, че инициалите му бяха същите като на Салвадор Дали – Слав Данев…

 

* Чаатай Улусой е неузнаваем в най-новата си роля

* Садистични научни опити и наивните им жертви

* Най-скъпите играчки струват милиони и не са за деца

* Гуинет Полтроу:
Жените над 40 са много сладки

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 26 ОКТОМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.