Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Странната история на протосеваст Хрельо Сръбският благородник неслучайно става ктитор на Рилския манастир

Руините на Щипската крепост

Аристократът е постигнат от отмъщението на владетеля Стефан Душан

Едни от най-любопитните ми пътувания във Вардарска Македония са били до живописния град Щип и неговите околности. Когато за пръв път го посетих през 1989 г., знаех единствено, че там е роден известният воевода и борец за пълно освобождение на България Ванчо Михайлов. Но той бе родно място и на моя приятел, археолога Кирил Трайковски, който именно ме заведе там.

Днешният град се развива по склоновете край меандрите на река Брегалница и напомня за разположението на Велико Търново. Над него се извисяват добре запазените стени на средновековния Щип. Той е кацнал на стръмния хълм Маркови кули, оформен от дълбоките клисури на Брегалница и вливащия се в нея приток Отиня. Макар да е една от най-големите твърдини през ХIII-ХIV век, засега тя почти не е проучвана от македонските археолози.

Същинската крепост заема дългото около 350 м било на възвишението. Най-дебели и достигащи до 2,5 м са стените от изток, откъдето укреплението е било достъпно. Именно там се е намирала главната порта. На това място днес е най-добре съхраненият участък от фортификационните съоръжения. Вратите са се пазели от масивна четвъртита кула. Тя същевременно е била звено в отбраната на разположения в най-високата точка вътрешен замък за последна защита на бранителите. Големите подградия на средновековния Щип през ХIII-ХIV век са се развивали на изток и юг. Археологическите сондажи показват, че те са били гъсто застроени с полуземлянки и наземни къщи, чиито стени са от ломен камък. Покривите са били дървени и покрити с керемиди. Повечето от сградите имат по едно просторно помещение, пригодено едновременно за спане, приготвяне на храната и дори за занаятчийски дейности.

Днес единствената изцяло запазена сграда от това време е красивата църква “Св. Архангел Михаил”, построена със средствата на болярина Хрельо. Тя е кръстокуполна и със стройни пропорции. Фасадите са покрити с керамопластична украса, която е характерна за развитите градове от епохата. В документите обаче са споменати още поне пет храма от ХIV век Те са “Св. Йоан Кръстител” на властелина Иванко Пробищитович, “Св. Власий” на щипския челник Станислав, “Възнесение Господне” на воеводата Димитър, Главатовата църква и “Св. Никола” (Поп Сифиевата църква).

През това време Щип е описван често в средновековните ръкописи и това дава възможност да си създадем доста точна представа за него. Освен за централната крепост, те разказват за “подградието” или “ямборията”. В него имало имоти, къщи, дворища на гражданите, християнски храмове и воденици на Брегалница. Постепенно Щип се разрастнал и в близката околност, която се споменава като “градски метох”, подчинен на кефалията (управителя на крепостта). Търговията пък се осъществявала на специален пазар, наречен “търг Щипски”.

Не по-малко интересна е политичесата история на града през ХIV век. До 1325 г. той е трайно в ръцете на византийците. Дарствени грамоти от 1328 и 1332 г. свидетелстват, че тогава негов господар е протосеваст Хрельо.

Читателите ще се досетят кой е този средновековен аристократ, когато си спомнят за неговия гроб и носещата името му прочута кула в Рилския манастир. Малцина обаче знаят подробности за краткия и наситен с премеждия живот на Хрельо Охмучевич. Той е сръбски благородник, който взема активно участие в териториалното разширение на държавата в южна посока при кралете Стефан Дечански и Стефан Душан. Именно Хрельо превзема лично района на Щип, а после прибавя и богатия град Струмица. Използвайки граничното положение на своите области, към 1341 г. той се отцепва от централната сръбска опека и дори повежда сепаративни преговори с ромеите. Както пише хронистът Никифор Григора, боляринът създал собствена власт.

Междувременно Хрельо Охмучевич ловко маневрира между Сърбия и Византия, получавайки последователно най-високите в православния свят титли протосеваст, велик доместик и кесар. Областта на зависимост и пряко влияние обхваща половината Македония и достига чак до Мелник и Рила. Неслучайно той става ктитор на Рилския манастир. Но скоро аристократът е постигнат от отмъщението на все по-могъщия сръбски владетел Стефан Душан. През 1342 г. той загива от ръката на наемен убиец и е погребан в любимата си обител.

След кончината му Щип влиза в областта на верния на Стефан Душан овчеполски управител деспот Йоан Оливер. Всъщност от негово име в града управлява боляринът Иванко Пробищитович. Подчинен на Йоан Оливер през 1355 г. е и щипският кефалия Давид Михоевич.

След краха на кратко просъществувалото през 1346-1371 г. сръбско царство, Щип попада във владенията на независимия прилепски крал Вълкашин. При разпадането на неговата държава, градът за няколко години е управляван от династията на Драгашите. През 1377 г. техен наместник там е челникът Станислав. Последен християнски кефалия в града е воеводата Димитър. В 1388 г. той построява голяма църква, но три години по-късно е принуден да предаде града на турците.

Известно време османците поддържат средновековната крепост. А през 1689 г. неочаквано се налага старите стени отново да бъдат използвани. По време на кръвопролитната австро-турска война в Щип е базиран османски отряд от 6000 души. Натам се насочва генерал Георг фон Холщайн. На 10 ноември става голямо сражение, в което турците са разбити и дават 2000 жертви. Градът е опожарен и разграбен, а много от местните жители напускат Щип и се присъединяват към християните.

По време на посещенията на Щип аз разгледах разкопките на античния град Баргала. Той се намира край близкото село Горни Козяк. Направен е опит да се свърже това място със споменатия в изворите средновековен град Брегалница, където през IХ век българският княз Борис I строи красиви църкви. Оказва се обаче, че античното селище престава да съществува още към VII век. Аз също не намерих старите храмове на княза-кръстител, но попаднах на уникални надписи-графити в църквата “Св. Георги, построена тук през ХIII-ХIV век. В тях става дума за различни книжовници, творили ръкописни книги в Щип и близкия Лесновски манастир.

При идването си в града нямаше как да не посетя и голямото откритие на Кирил Трайковски – епископското средище Морозвизд при днешното село Мородвис. В продължение на няколко години той разкопа голяма базилика от V-VI век, която след значителни преустройства функционира и през Х-ХI век. През това време Морозвизд става и българска епископия. Вероятно, по време на българо-латинските войни от 1204-1207 г. епископията е била опожарена и изоставена. През ХIII-ХIV век в руините на старата базилика се появява по-малка църква, принадлежаща към епархията на Злетовската епископия. На близкия хълм обаче е изградена здрава крепост, носеща същото име и спомената в документи от епохата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.