Стратегията на Левски и Априлското въстание

„Хвърковатата чета на Бенковски“ - художник Петър Морозов

Героите се бият храбро срещу несравнимо по-силен противник, разполагащ с цялата държавна машина

Предците ни може и да губят битката, но печелят войната

На 20 април 1876 г. в Копривщица гръмва първата пушка на Априлското въстание - нашата революция „... морална и с оръжие...“ Можело ли е да успее въстанието е въпрос, който е вълнувал още съвременниците. Разбира се, българските сили са несравними с огромния потенциал на Османската империя. Организаторите не са си правели илюзии, че могат в открит сблъсък да победят многохилядната и модерно въоръжена турска армия с нейния генералитет и офицерство - нелека задача дори и за Руската империя година по-късно. И все пак, замисълът на апостолите не е авантюра и „колективно самоубийство“ ...Идеята, обсъждана в Гюргево от младите патриоти - Стефан Стамболов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев-Македончето, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски - е да се извоюва свободна територия. После с намесата на „Великите сили“ да започнат преговори - такъв е пътят на освобождението на Гърция и Сърбия само десетилетия по-рано. Въстанието е нямало алтернатива, но по признание на самите му водачи не е било възможно без мрежата от комитети, изградени от Левски и негови сподвижници.

Броят на комитетите, създадени през 1869-1872 г., е предмет на дискусия. Революционни ядра е имало в над двеста градове и селища, но истинските „частни комитети“ са по-малко. Вътрешната организация тепърва има да се разраства в Тракия и особено в Македония. И все пак, председателят на БРЦК Любен Каравелов говори за „хиляди“, а някои западни консули в България - за „десетки хиляди“ организирани българи. Най-правдоподобните данни дължим на ... Иванчо Хаджипенчович! Според него Левски в писмо до Филип Тотю съобщавал, че“... 12 хиляди души са готови и записани, нека гледа да запита русите какво мислят. Тотю /.../ получил руския отговор /.../ българите да стоели мирно...Пашите, другарите ми в комисията, бяха с убеждението, че жицата на тия смутове в България се държи и дърпа в Руссия /.../, но когато се намериха в хванатата кореспонденция и писма на българи из Руссия, в които изрично се казваше, че Руссия е против всяка революция в България /.../, те взеха да ми думат: „Истината говориш! Имаш право!“ Киро Тулешков съобщава, че „...между книжата на Левски се намирал един поименен списък на 14 хиляди участници в революционното дело...“

Посочените хиляди бъдещи бойци, организирани при пълна конспирация, дефицит на финанси и т.н., показват военно-организаторските качества на Апостола и неговите съратници. При планираната подготовка в продължение на още няколко години тази „армия“ би нараснала многократно. Левски категорично поставя въпроса за осигуряване на офицери, устави, ръководства по фортификация, и особено на модерно оръжие - принципи, следвани от водачите на Априлското въстание. Спорът между Павел Бобеков и Бенковски за отлагане на бунта поне с няколко дни е заради очакваното в Панагюрище оръжие. Поради преждевременно избухване на въстанието сандъците с модерни пушки и револвери са задържани на гарата в Пазарджик. Същото се случва и в Горна Оряховица с пушките, пристигнали от Румъния за Първи окръг. Липсата на оръжие е драматична и за врачани, което води до идеята за Ботевата чета. При военно-полицейския режим в империята осигуряването на оръжие е проблем, но дори и с наличните си средства априлци постигат значими успехи. Даже и „черешовата артилерия“, която обикновено буди усмивки, е остроумно решение - ясно е, че българите няма как да си внесат оръдия... Самоделните „топчета“не са романтична импровизация - според един съвременник, „...топовете щяха да се пълнят с всякакви железни дреболии...“, т.е. с картеч, поразяващ противника в близък бой. При местностите Кукла и Висок край Панагюрище от стрелба с „черешово топче“ падат десетина нападатели.

Във времето на Левски се изграждат основите на въоръжени сили на териториален принцип. Моделът е познат от онзи на т.нар. Народна войска, въведен в Сърбия от французина Иполит Монден като военен министър. Последователите на Апостола приемат десетичната система, препоръчвана от българина на руска служба генерал Иван Кишелски. Затова виждаме хилядници, стотници, десетници... Левски поставя и въпроса за статистиката: „...колко юнаци имаме на пръв позив...“, необходимостта от офицери, логистика и т.н. Апостола е начело на „Привременното правителство в България“, което при въстание става държавна власт с правото й да провежда мобилизация. Мобилизационната готовност е заложена във функциите и на местните комитети. Част от тях са водели на отчет по около 50-60 души „на пръв позив“. При обща мобилизация броят на въстаниците нараства „в пъти“. Захарий Стоянов изтъква колко много е държал Бенковски на „статистиките“ - те са основата на военния план на въстанието. Данните за Четвърти/Пловдивски окръг, изнесени на събранието в Оборище, са за 73 352 българи, подлежащи на военна служба.

По едни или други причини „чисто“ военните аспекти на въстанието остават на заден план. Писаното от полк. Йордан Венедиков, проф. Николай Жечев, д-р Свилен Станимиров и др. се опира най-вече върху забележителната „История на Априлското въстание“ на Димитър Страшимиров. Нека се запитаме какви са военните ресурси на Април’ 1876-та? Въоръжените сили в Панагюрище с идването на населението от околните села са около 1200 бойци. Всички разполагат с оръжие, често старо или ловно, но не липсват и модерни пушки „Уинчестър“. Хилядник е Павел Бобеков, завършил военно-медицинското училище в Цариград, а комендант Иван Соколов, съратник на Левски от Втората българска легия. Отбраната е изградена по правилата на военното изкуство, вкл. окопи по околните височини. В боевете за революционната столица панагюрци нанасят тежки загуби на десетократно по-силен противник под командването на Хафъз паша и още двама генерали, като са убити, и петима турски офицери. В Перущица действат около 600 въоръжени българи, водени от Петър Бонев (участвал заедно с Левски в Първата легия), Спас Гинев и Кочо Чистеменски. И тук е създадена фортификация, а силите на Решид паша понасят сериозни загуби. Особено впечатлява Брацигово - 1400 въстаници, командвани от Васил Петлешков и местния военен съвет, не само укрепяват градчето, но извършват и настъпателни действия! Лагерът на връх Еледжик е устроен в пределите на стар землен форт, а под ръководството на Гено Телийски („Телли паша“ за турците) и Теофил Бейков има над 1900 бойци от осем села, макар и зле въоръжени. Въпреки това те оказват отпор на многохиляден противник, предвождан отново от турски генерал. Въоръжените българи в Батак са около деветстотин начело с Петър Горанов, Стефан и Ангел Керелови. Подобна е картината и във въстаналите селища от Първи окръг - в Батошево въстаниците са близо петстотин, така е и в Кръвеник, а в Ново село (дн. град Априлци) са още повече. Начело на въстаналите са Йонко Карагьозов от Севлиево, „дядо“ Фильо от Кръвеник и други местни водачи. В тяхна подкрепа идва голямата габровска чета на Цанко Дюстабанов. Четите на поп Харитон и Бачо Киро с военен инструктор Петър Пармаков, онези на Христо Патрев, Стоил войвода, Таню Стоянов са пример за добра военна организация. Да не говорим за четата на Христо Ботев с военен командир офицерът Никола Войновски, която достига Врачанския Балкан - въпреки всички потери и армейски части, хвърлени срещу нея...

Срещу несравнимо по-силен и подготвен противник, разполагащ с цялата държавна машина, героите на Априлската епопея се бият храбро, показвайки безспорни воински качества. Априлското въстание, независимо от кървавото му потушаване, в крайна сметка носи победа - теза, защитавана последователно от акад. Константин Косев, възприемана все повече от учените, а и от самото общество. Казаното от Бенковски на връх Лисец и от Цанко Дюстабанов пред турския съд в Търново се оказва вярно - целта е постигната! „Българският въпрос“ попада във фокуса на европейската и световна политика и обществено мнение. Отзвукът на Априлското въстание е със сила и мащаби, които надали са подозирани от неговите организатори. Военният и граждански подвиг на априлци е катализаторът на всички останали процеси, вкл. на Руско-турската Освободителна война (1877-1878) и възкресяването на българската държавност. Нашите предци може и да губят битката, но печелят войната - онази, която започва с първата пушка, гръмнала в Копривщица на 20 април 1876 година.

Коментари

Задължително поле