Документът, изработен от Световната банка препоръчва редица стандарти - на горивата, на енергийната ефективност на сградите, на дървата и въглищата

Мръсният въздух причинява един на всеки десет смъртни случая в световен мащаб, заяви Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка (СБ), на конференцията за представянето на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024) в София, предаде репортер на "ТРУД".

Националната програма е изработена от експерти на Световната банка по поръчка на Министерството на околната среда и водите, направена по времето на министър Ивелина Василева.

Програмата е разработена в сътрудничество с МОСВ. На представянето бяха още министърът на околната среда Нено Димов и вицепремиерът Валери Симеонов, както и кметът на София Йорданка Фандъкова.

“Справянето с мръсния въздух изисква много усилия, но не е невъзможно. Трябва да действат всички институции и да има политическа воля на най-високо ниво. Проектите на СБ в други държави включват диалог с институциите на всяко ниво, трябва да са включени много сектори от транспортния до здравния. Трябва и икономически мерки. България трябва да интегрира стратегията - да има стандарти за горивото, например”, обясни Дзарконе.

“Преди около година кабинетът пое ангажимент за съставяне на тази програма. Това вече е изпълнено и предстои да се интегрират мерките. Този приоритет не е само заради риск от санкции от ЕС, но е и много важен ангажимент за обществото. Никой не може да спори, че трябват спешни мерки и тази програма е началото. Трябва да осигурим не само в ЕС, но и в целия свят, колкото се може по-добра околна среда. Дали има подобрение - има, мога да го кажа като един от най-възрастните хора в тази зала. Навремето се возехме на парни локомотиви, изривахме прах от печките с въглища всяка сутрин - тези неща вече ги няма. В сравнение с тези времена сега състоянието на въздуха е стерилно, но има наличие на фини прахови частици (ФЧП). Сега имаме от ЕС 111 милиона лева, които ще се разпределят между общините - това са мерки на местно ниво. Националните мерки включват това, което трябва да се вземе като решения на ниво министерства”, каза вицепремиерът Симеонов.

Той добави, че например МОСВ ще вземе мерки за станциите за измерване на наличието на ФПЧ, Министерството на транспорта - за техническите прегледи на автомобилите, на икономиката - за вредните емисии от топлоцентралите, на труда и социалната политика - социалните помощи за отопление да отиват само за горива за битово отопление, които отговарят на стандартите.

“Важно е Националното сдружение на общините в България също да участва активно”, каза още Симеонов и припомни, че срещу България има наказателна процедура заради мръсния въздух и има риск от финансови санкции.

“Факт е, че замърсяването на въздуха е много сериозна тема поне от година и половина. Със станциите за измерване следим 10 показателя. По всички сме постигнали изискванията на ЕС, но за съжаления по ФПЧ имаме още работа”, каза министър Нено Димов. Той определи стратегията като ключов документ.

“Имаме национална отговорност, в частност МОСВ, подпомагано от изброените от вицепремиера Симеонов ведомства. На общинско ниво има още една отговорност, която е много голяма - местните управи трябва да свършат много работа. И третата отговорност е на всеки един от нас, защото каквото и да прави държавата, тя трябва да е подпомогната от хората”, каза Димов.

Той припомни мерките, взети тази година - дерегистрация на автомобили без катализатор, корекцията в екотаксите - електромобили без такса, обикновените над 5 години - с по-високи такси.

Нено Димов обясни и за основния замърсител - битовото отопление.

“Имаше забавяне заради проучванията, които трябваше да направим. Можехме да въведем норма, но без проучване щеше да е само норма”, каза министърът. Той добави, че Националната програма ще бъде внесена за одобрение от правителството като стратегически документ.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, каза че не може да говори от името на всички общини, но когато става дума за сериозен проблем като мръсния въздух, всички гледат към София.

“В момента с екипа ми изпълняваме вече втора програма. Стремим се да включим всички институции и граждани в този процес. Всички трябва да работим заедно по отношение на въздуха. Подобряването на качеството на въздуха значи подобряване на качеството на живот. Приветствам усилията на МОСВ да предложи Национална програма. Последните години София постигна подобрение на всички показатели на качеството на въздуха. Данните в доклада на СБ показват, че София е покрила критериите на ЕС, без нивото на ФПЧ, но и при тях има спад. Трябват още постоянни и целенасочени действия на община, държава, граждани. Въведохме контрол за вредните емисии при първа регистрация и редовен технически преглед. Над 1800 автомобила са проверени в КАТ София със закупените газ анализатори. Проверките са при първа регистрация. 36 от тези автомобили са спрени от движение. Въвеждаме и екостикери, внесохме предложение за тях в МОСВ. Чрез информацията на екостикерите ще можем да виждаме кои коли замърсяват повече и при затваряне на цели райони за движение заради завишени норми на замърсяване, ще можем да спираме по-неекологичните . Постигнахме и подмяна на 60 процента от автобусите, като ще стигнем 90%. Най-големите усилия са за строителството на метрото, което е екологичен транспорт. По данни на експерти метрото намалява автомобилния трафик по своето трасе с 25 процента. Идва зимата и ще усетим отново замърсяването от битовото отопление. Още от миналата година изследваме как се топлят хората. 55 000 домакинства се топлят на дърва и въглища и те са основни замърсители. Данните показват, че така се топлят не само по-бедните, но и хора с над средните и с високи доходи. В района на Нови Искър имаме пилотен проект и 30 домакинства са с печки на пелети. Ще изследваме там какъв ще е резултатът”, каза кметът Фандъкова.

Тя обърна внимание на проблема с нерегламентираните сметища за строителни отпадъци - над 50 000 тона са събрани тази година. Фандъкова посочи още, че са разкрити пунктове за събиране на стари гуми и текстилни отпадъци - суровини, които хората ползват за битово отопление и така се замърсява въздухът още повече.

Самата програма и мерките в нея представиха експертите Ръсел Фрост и Самир Акбар от СБ, Васил Златев и Валери Петков от страна на българската държава.

Основните са свързани с битовото отопление, което трябва да разчита на повече възобноввяеми източници, ток, газификация, топлофикация, печки на пелети.

Отделно качеството на предлаганото твърдо гориво, като дърва и въглища трябва да се подорби. Целта е дори то да покрива определени стандарти на влажност, тегло. Отделно в Програмата се препоръчва да се подобри енергийната ефективност на сградите, като и там се въведат определени стандарти. Експертите от СБ уточниха, че основната отговорност е при общините, които трябва да набележат мерките, най-подходящи за всяка местна управа.

Относно автомобилите бяха представени данни за екотаксите. Като най-голям град стойностите бяха за София. Експертите бяха категорични, че трябва да се увеличат сериозни екотаксите за по-старите коли стандарт Евро и Евро 1, по-малко да бъде повишението за тези, които покриват изиксваняита по Евро 3 и Евро 4, а за Европ 5 и Евро 6 поскъпването да е малко или никакво. Всичко трябва да се случва при първа регистрация на автомобила, а следеното нивото на неговите вредни емисии ще се преглежда по време на ежегодния технически преглед.

Относно София има и препоръка да се направят зони с ниски нива на емисии, където да не се допускат автомобили с високи стойности на замърсяване.