На 20 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 20.11.2019

17 вече са задържаните при акция срещу наркоразпространението в София

Създадоха материал за хидрокостюми срещу ухапвания от акули

България е в топ 3 в ЕС по строителство

Папа Франциск замина за посещение в Тайланд

Чуждите инвестиции нараснаха със 152% Задгранични компании изтеглят капитали от страната

Цената на „Гражданска” нараства до 400% за шофьори с нарушения По-скъпа застраховка за 21 км/ч превишение на скоростта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 ноември 2019

Двама души загинаха, падайки в дупка с вряла вода на пътя в Русия

Застреляха в гръб бургазлия до езерото Вая (обзор) Убитият бил криминално проявен

Украйна ще строи град на Луната

5G мрежата е опасна колкото кафето

Разменяме изложби с Ермитажа 5 години напред Министерство на културата на визита в Москва

Режим на водата в 6 области в страната

Страхо – биологът, дърворезбар Занаят се учи, развива и задължително се предава, казва шуменецът

Много против плагиатството съм. Ако взаимстваш идея, няма развитие. Всеки трябва да създава

Възможно ли е стаичка, няма и 5 квадрата, да бъде най-прекрасното място на планетата за човек, негова Светая Светих?.. Да, казва Страхил Давидов /36 г./ от Шумен. А обяснението е, че ако там можеш да бъдеш себе си, да твориш и сбъдваш мечтите на хората, повече не ти е нужно. На Страхо, както го знаят приятелите, му е достатъчен здрав плот и стол, огромното желание за работа го има и е безкрайно щастлив сред дървесен прах и талаш. Дърворезбар е, въпреки че преди 18 години мечтаел да стане учител и влязъл в университета да учи биология и химия. Завършил, защитил дипломна работа по цитогенетика, добавил и магистратура по екология, но занаятът се оказал по-силен.

Причината – още докато бил първи курс във ВУЗ-а съдбата го срещнала с изкусния майстор Нано Вълков. Той заживял в Шумен, а животът така подредил нещата, че между двамата се зародило невероятно приятелство и духовна връзка. Без да спестява нищо от уменията си, майсторът предал на Страхил не един, а пет занаята – точиларство, коване, дърводелство, изработка на народни духови инструменти и дърворезба.

Сега и той не крие от любознателни ценното, което е научил, защото Нано все му повтарял „запази наученото, развий го и го предай”. „Например, знаете ли защо казваме, че от всяко дърво свирка не става?”, пита Страхо. И обяснява: „Защото, за да се получи хубав тон, трябва дървото да е твърдо, за да може отвътре самата свирка, било то гайдуница /към гайдата б.а./ или кавал, да се шлифоват до такава степен, че въздухът да няма съпротивление. Отделно се спазват точни параметри до части от милиметъра, дебелини на материала и диаметър на отворите”. Затова най-подходящи за музикални инструменти са дрян, слива, орех, изрежда майсторът. А липата е друго нещо – мек материал, който позволява да се правят пластични фигури. За нея източването на инструментите е различно. Трябва направо да бръснат, казва Страхо, който вече сам си прави и длетата. Има общо към 200 в ателието си.

Че е най-сигурно сам да изработи инструментите, установил, когато се увлякъл да вае дървени печати за хляб. Ако правиш евхаристичен печат, трябва строго придържане към християнския канон, едно мръдване нарушава симетрията и свещената символика. След пет-шест сбъркани печата Страхо разбрал къде му куца и вече ръката му е безпогрешна с точните длета. Обяснява, че печатът задължително включва кръст, монограма на Христос, Светите чинове и сложният монограм на Богородица. Изненадващо, но кръглите щампи с диаметър 12-14 см. продължават да се търсят. С тях домакини благославят хляба по празници, това са семейни реликви и до ден днешен, разказва шуменският майстор.

Няма идея, която биологът-дърворезбар не може да пресътвори, личи от творбите му. Най-драго му е, като изпълни желание, дълго живяло в мислите на някого. Наскоро при него дошъл приятел, който искал да има пано с житни мотиви. Страхо решил, че който го загледа, направо трябва да усеща вятъра в нивята. Как да се случи било изцяло негово, авторско виждане и успял. „Много против плагиатсво съм. Ако взаимстваш идея, няма развитие. Всеки трябва да създава, да гради”, категоричен е той. Друг пък, настоявал да има класическия символ в дърворезбата – слънчогледи. Но и те могат да се изработят по стотици варианти и пак да вложиш част от душата си и произведението да бъде уникално, обяснява шуменецът. Въпреки че го постига, не се подписва, не оставя инициали по изкуството. „Мисля, че по стила, без авторство, пак ще се разпознаят и реализират”, казва дърворезбарят. Негови творби живеят вече в 19 държави.

Разбира се, в основата на занаята са традиционните български мотиви. У нас има няколко дърворезбарски школи, а шуменецът съчетава символи от всички. Най-много го вълнуват знаците от Шуменския регион, от местните народни шевици, от Преславската художествена школа. Идват от древността, носят невероятна сила и космическо послание, казва авторът. И обича да краси с тях паници, лъжици, купи, кутии за бижута…

Не, не са старомодни, хората ги ценят, обяснява Страхил, който е демонстрирал уменията си по десетки Средновековни събори в страната. „Благодарен съм за поканите от сдружение „Авитохол”. Тези събори са свещено нещо, на тях се възражда българската обредност и традиции. А тяхното съхранение е начин за запазването на нацията. Идете и ще видите как се вдига духът на хората”, казва майсторът, който най-много обича да твори пред публика.

А най-хубавото е, че вече 18 г. нито за миг не му се е случвало да не му се работи. Дори нощем, ако го осени идея, сяда, скицира я и до сутринта парчето дърво се превръща в творба. Най-големият му маратон по творческа енергия е 36 часа, без прекъсване за сън. Казва само, че си е струвало, а благодарение на произведението се случило нещо много добро.

Голямата му страст е църковната дърворезба. Ваял е и олтарни кръстове. Когато притежателят на първия дошъл да го вземе, буквално онемял. „Е, добре де, харесваш ли го?”, чудил се на дългото мълчание Страхо. „Ти си излял цялата си душа!”, разчувствал се бъдещият собственик. Сега мечтата на дърворезбаря е да създаде иконстас. Чувства се готов.

През всичките години над плота обаче, нито за миг не се отказал от амбицията да преподава и този септември шуменецът имаше първи учебен ден като учител в СУ „Панайот Волов”. Съдба – спечелил конкурс в школото, което е завършил. „Биологията е висша наука, в основата на всичко, а знанията, които човек е натрупал, не бива да държи за себе си. Мисията на учителството е благословия”, казва щастливецът Страхо. Ценните умения по дърворезба вече предава на свой приятел археолог, а сега и наученото в университета ще раздава от сърце.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.