Доброто винаги побеждава, но не и във водещите новини на националния ефир. Звучи много ефектно, нали? И манипулативно. Също точно толкова колкото ефектно и невярно звучи оправданието, че добрата новина е лошата новина. Ефектните извинения вършат работа. С тях можеш да обясниш на всекиго защо една катастрофа, пък било то и с двама загинали, е много по-важна новина за българите от това кой ще ни управлява през следващите години или какъв е бюджетът за образование, примерно.

Не е вярно, че хората търсят лошата новина. Хората търсят добрите примери, но се страхуват и ако ги изплашиш, можеш да привлечеш вниманието им. Ако се загледате в ефира, ще установите, че с изключение на водещите новини огромна част от събитията са положителни - там са открили нещо, тези деца са спечелили златен медал на олимпиада по математика, в онова село събрали пари за бездомната баба Гина, във ветеринарната клиника направили уникална операция за отстраняване на тумор от сърце на куче. Положителните събития винаги са свързани и с негативно начало - кучето примерно е било неизлечимо болно, но волята и желанието на докторите са помогнали за щастливия край.

Интересен е дори онзи странно-велик момент, в който юмрук-юнакът Кубрат Пулев бе нокаутиран от Владимир Кличко в Германия. На пръв поглед това е лоша новина - Кубрат падна. Но в търсенето на доказателство за национално обединение тази новина се оказа положителна. Нещо повече - нито една катастрофа на улицата не измести тази странно позитивна новина от първото място дни наред.

Един обикновен спектакъл за сбогом на момичетата от националния ансамбъл по художествена гимнастика се превърна във водеща новина. Какво да говорим за изявите на „Лудогорец“ в Европа, за други спортисти, музиканти, режисьори, актьори, учени? Пълно е с добри новини и те са в пъти по-качествени и по-значими от катастрофите и честно казано са безценни - и като съдържание, и като рейтинг дори. Добрите новини не са удобни за маркетинг отделите. Ако трябва да бъдат коректни, новинарите трябва да съобщят кой е направил доброто, къде го е направил, как го е направил, кога го е направил, колко е дал. Пък как после да искаш реклама от тези, дето създават добрини, ако им споменаваш името безплатно?

Лошата новина е друго нещо - там можеш да споменаваш всичко, дори да показваш директно насилие, което лесно се пробутва на пазара. Автосугестирането при избора на водещи новини продължава да внушава „Лошото е добро!“, само и само да не цитират добродетелните.

Конкуренцията вкара медиите в собствената им клопка и днес водещите новини сe суркат по трасето на страха. Лошата новина се превърна в бързооборотна стока с много висока норма на печалба, при това без да полагаш усилия да търсиш дълбочина в събитието. Бомбата си е бомба - достатъчно страшна е, за да се ровиш надълбоко.

Страхът е в ДНК-то на човек от... винаги. Страхът е този, който заостря сетивата в борбата за оцеляване. Ако някое трагично събитие даде възможност да се опише като заплаха за всеки от нас, страхът си пробива път, натиска копчетата, заложени ни от природата - „бори се или бягай“. Погледът на човек се насочва натам, откъдето идва по-голямата заплаха. Ако в едната телевизия те изплашат повече - печелят, защото се фиксираш върху нейната интерпретация на новината поради страх. И ето, свидетели сме на страховити методи.

Покрай катастрофата в Хитрино дори бяхме свидетели на изпреварващи новини. Тъй като премиерът съобщи, че „жертвите вероятно ще бъдат повече“, конкуренцията се фокусира върху това кой ще намери първи следващия труп. Само дето не чухме някой идиотски въпрос от сорта „Прощавайте, според вас кой от ранените първи ще умре, че да питаме първи родата как се чувства в този трагичен момент“.

Събитието, което ме потресе, е начинът, по който се отразяваше убийството на руския посланик Карлов в Анкара. „Предупреждаваме ви, че следващите кадри не са за хора със слаби нерви“ и хайде - на ви смърт, хора! Часове наред въртяха самата екзекуция, без никакви маски, без никаква етика. Съветът за електронни медии е по принцип много строг. Ако покажеш среден пръст на екрана или напсуваш някого, а не дай боже да излъчваш филм със сексуален контекст или насилие, преди 23 ч - най-вероятно е да те глобят. Когато става дума за убийство - няма проблем.

Проблемът обаче е голям. Има етични граници, които е хубаво да се спазват, например достойнството на жертвата, на неговите близки; например това, че целта на терористите е именно медиите да се хванат на собствената си „ало-ало“ въдица - да пропагандират резултата от терористичния акт, да превръщат насилниците в герои и пример за подражание. За подобно поведение наистина е нужна зрялост, но ако тя не стига, е достатъчно да се придържаш към етичния кодекс.

Корупцията - големият ужас на американците за 2016

Традиционното изследване на Университета Чапман показва, че през 2016 г. най-големият страх за американците е корупцията на правителството. Този страх води с 20% пред ужаса от терористична атака, а опасенията от убийство отиват някъде към 30-о място. Проучването е проведено сред 1511 американци през април 2016, като са изследвани 79 вида страх - човешка дейност, природни катаклизми, криминална дейност, личностни проблеми, технологии, икономика.

На трето място американците смятат, че най-много са заплашени от това да останат без достатъчно пари.