Зрелищен дуел във „Фермата“ отстреля още един участник преди финала

Венецуела и Русия ще проведат съвместни военни учения

Макрон обеща повишение на минималната заплата със 100 евро

Конституционният съд на Молдова отново отстрани Додон

Доналд Туск: Няма да предоговаряме Брекзит, но сме готови да помагаме на Великобритания

Откриха случаи на ку-треска по овце във Видиинско, заразен е и мъж

Проф. Георги Близнашки: Във Франция хората знаят за какво протестират, а у нас имат странни искания

Кметът на Благоевград с послание към децата в „Часът на приказния разказвач“: Няма по-хубаво място от дома

Министър Ангелкова: Туризмът хармонира с екологията, а лифтът е най-екологичния вид транспорт

Европа с отлична оценка за пътищата ни Асфалтът отговаря на всички стандарти, показват взетите проби, анализирани в Италия

Заев до Каракачанов: Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език

Пената и Любко заедно за ЧРД на Ганчев

Станишев: България и Румъния са изпълнили всички критерии за Шенген, играе се непочтена игра

Сайтът за глоби на КАТ рухна заради нов софтуер (обзор) Блокирани са и системите за издаване на шофьорски книжки

Може ли да имаме повече от един трудов договор едновременно

Съдебната реформа едва сега започна Същината на реформата в правораздавателната система ще е очакваното антикорупционно законодателство

Снимка: Архив

Законодателната активност на парламента в последните седмици преди летните отпуски и волята на президента Румен Радев да не се поддаде на опитите за шантаж от пряко засегнатите от измененията на съдебните закони олигархични кръгове, дадоха старт на същинската съдебна реформа.

Защото, не толкова промяната на Конституцията от края на 2015 г. и на съдебния закон през 2016 г., а именно последните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за съдебната власт, и най-вече съпротивата срещу тях, ясно показа, че съдебната реформа едва сега започна.

Народното поверие, че “куче, което лае, не хапе”, дава най-добрата характеристика на опитите, на които обществото стана свидетел в последните години, реториката за правосъдната реформа да бъде приватизирана от определени кръгове с ясното съзнание, че като дългоочаквани клиенти на Темида, полезно би било да я овладеят.

И колкото по-шумен ставаше този монолог, толкова повече се изпразваше от съдържание. Това се разбра много ясно на предсрочните парламентарни избори през пролетта, когато специално създадените да политизират правосъдието ГМО-партии и коалиции “Да, България” и “Нова Република” претърпяха закономерен крах и получиха категоричната оценка “Слаб 2” от гласоподавателите.

Скоро никой няма и да помни напъните на Радан Кънев, Христо Иванов, Меглена Кунева и компания да се правят на единствените “носители” на реформата в правосъдието. Те се провалиха, окончателно и безвъзвратно, като унищожиха голямо количество време и обществена енергия, за да обслужват лобистките интереси на кукловодите си. Крахът им би трябвало да служи като наръчник на настоящите законодатели, без значение дали са управляващи или опозиция, както и на останалите власти, че никой не трябва да се опитва да налага монопол върху теми като справедливост, борбата с корупцията и тържество на закона.

Защо промените в НПК са важни?

С последните поправки в НПК, възможността за ускоряване на съдебните дела става реална. На едно разпоредително заседание при разглеждането на делото на първа инстанция всички страни ще могат да посочат съществените процесуални нарушения, ако има допуснати такива в досъдебната фаза, заради които делото може да бъде върнато за отстраняването им. След това заседание, делото няма да може да бъде връщано, дори и от Върховния касационен съд. Често този прийом на защитата беше използван, за да се шиканират съдебните процеси с години, а делата връщани за ново разглеждане, тъкмо когато всички са очаквали окончателното решение на Върховния съд.

Най-същественото изменение – смяната на подсъдността на корупционните престъпления, извършвани от властимащи, които досега отговаряха пред Софийския градски съд, вече ще бъдат изправяни пред Специализирания наказателен съд, беше и най-много атакуваното. Разбира се, от подставени марионетки на клиенти на прокуратурата, от наети от адвокатските кръгове всевъзможни формални и неформални “протестърски” организации. Атаката срещу преместването на делата за корупция от СГС в СпНС показа за пореден път тоталната симбиоза между банкера-беглец Цветан Василев и други клиенти на държавното обвинение – подсъдимият Огнян Донев и обвиняемият Иво Прокопиев. Единият през шепа НПО-та с по един-двама членове, а другите чрез поръчковите си медии и маргинални партийни ГМО-та, така и не успяха да пробият волята на управляващото мнозинство и на президента за категоричен фронт срещу корупцията по високите етажи на властта.

Колко далеч от реалността са всички тези кръгове, стана ясно от факта, че нито грам обществена подкрепа не бе събрана в опитите на настоящото компрометирано ръководство на Софийския градски съд да бъде представено като жертва на законодателната промяна.

Съдът, който е превърнат от административния си ръководител Калоян Топалов в адвокатска кантора на олигархията, много демонстративно реши да отговори, при това знаково. СГС за пореден път отказа да стартира наказателен процес срещу “гнилата ябълка” на правосъдието – съдийка Румяна Ченалова. Бившата магистратка отново беше пожалена от доскорошните си колеги, за да се потвърди приказката, че “гарван, гарвану око не вади”. СГС упорито не иска да съди Ченалова, защото не било ясно в какво е обвинена. Така, за втори път делото демонстративно се връща на държавното обвинение.

А демонстрацията с намалената от 45 000 лв. на 20 000 лв. “парична гаранция” на ексдепутата Живко Мартинов, прочул се с изнудването на производители и търговци от Добрич в аферата “Суджук-гейт”. Фактът, че СГС намали умишлено гаранцията на доскорошния депутат, защото нямало данни за имущественото му състояние, нищо, че има доказателства как присвоените суджуци и филе “Елена” са на стойност над 40 000 лв., показва тоталното изключване на една от най-важните съдебни инстанции от борбата за справедливост и върховенство на закона.

Поправките в ЗСВ и изчистване на правосъдната система

Точно тези видими, а много по-често скрити от обществото, зависимости в правосъдието, направиха измененията на Закона за съдебната власт важни и осигуряващи шанс за изчистване на правосъдната система от съдии “на повикване”. Вече няма никакво съмнение кои точно кръгове в съдебната система не желаеха публичност и ограничаване на зависимостите. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов даде личен пример, като укри имуществената си декларация, която е длъжен да подава както пред Инспектората на ВСС, така и пред Сметната палата, за да задълбочи съмненията около имотното и финансово състояние на фамилията му и най-вече на съпругата му Елисавета Панова.

Мнозина съдии се надяваха, че ще продължат необезпокоявани да трупат материални и финансови активи, които се водят на членове на семействата им. След поправките в ЗСВ, това вече няма да е възможно или поне ще затрудни допълнително тези магистрати, чиито фамилии развиват проспериращ бизнес, който само на пръв поглед няма общо с работата на един или друг съдия.

Освен, че поправи грешки от предходните промени на ЗСВ, законодателят успя и да изтрие от лицето на Темида и един фрапиращ прецедент – разследвани и дори обвиняеми магистрати да правораздават, докато срещу тях самите се води наказателно производство. Не на шега, досега, ако прокурор бе част от група за рекет, да речем в Плевен, той можеше да продължава да ходи на работа и да се бори с престъпността, защото нямаше възможност ВСС да го отстрани, ако престъплението не е свързано пряко със служебните му задължения. Е, занапред – всеки обвиняем и подсъдим магистрат ще губи правото да е част от съдебната система, поне докато не бъде оправдан.

Новите текстове в ЗСВ позволяват по-голяма прозрачност и при участието на съдии, прокурори и следователи в професионални организации, сдружения по интереси и тайни общества. До средата на септември всички магистрати ще трябва да декларират участието си във всевъзможни федерации, съюзи, фондации, клубове, ложи и т.н. Срещу тази поправка се обяви основно компрометираната върхушка на политическо и олигархично зависимия Съюз на съдиите в България. И то заради опасенията, че така ще стане публично известно кого точно представлява тази върхушка от съдии, която претендира, че има право на монопол върху кадровите и стратегическите въпроси в съдебната власт, защото “говори” от името на цялата гилдия.

Политизирането на антикорупционния закон

Ако поправките в НПК и ЗСВ са само началото, то същината на реформата в правораздавателната система ще е очакваното антикорупционно законодателство, което вече активно се обсъжда и така до края на годината. Управляващи – най-вече в лицето на ГЕРБ и опозицията – най-вече в лицето на БСП, не бива да допускат прекомерното политизиране на темата, ако искат да покажат на обществото, че политическата класа у нас има истинско желание да се освободи от зависимостите си, а и да покаже, че с корупцията, ако не в миналото, то поне в настоящето и бъдещето, наистина е приключено. Необходимо е балансът между властите да намери отражение в законодателния акт, който ще бъде изработен от 44-то Народно събрание.

Приемането на закона ще бъде използвано и от останалите извън прага на участието в парламента политически марионетки на олигархията. В ход са вече всевъзможни “активни мероприятия”. Бъдещият Антикорупционен орган е представян като изключително репресивен и ограничаващ гражданските свободи. Говорители на манипулативните тези са същите лобистки кръгове, които не искаха бързи съдебни процеси и заради това бяха против промените в НПК, не искаха и прозрачност при съдиите и заради това бяха против промените в ЗСВ. Макар и да твърдят, че искат борба с корупцията, въпросните лобисти всячески се опитват да й се противопоставят, защото ще са първите, които антикорупционното законодателство би засегнало.

Важно е още преди дебатът да е навлязъл в същинската си фаза, да бъде напълно изяснено, че създаването на извънредни структури, които биха могли да дублират конституционно установения ред, при който правото да обвинява има единствено и само прокуратурата, би довело до същия крах, който т.нар. “румънски модел” претърпя в последните месеци.

Обвиненията в Букурещ за политически поръчки и тежки закононарушения от страна на специалния прокурор Лаура Кьовеши, ясно показаха, че всякакви паразитни “независими” обвинителни инстанции, освен, че биха били противоконституционни у нас, ще имат и силно негативен ефект, дори и да са създадени с “най-добри” намерения. В последните няколко години, именно, защото показва категоричността си в желанието да постави борбата с корупцията на ново ниво, държавното обвинение, понесе голямо количество компроматни атаки, но най-вече опити за подчинението й.

Няма никакво съмнение, че тази кампания ще става още по-ожесточена. В този смисъл, единственият шанс не само на прокуратурата, но и на цялата държава е – бъдещият антикорупционен орган – комисия или агенция, да извършва разследванията си срещу корумпирани властимащи, като материалите бъдат трансформирани в обвинителни актове, съвместно със специализираната прокуратура и внасяни в Специализирания наказателен съд. Това, в голяма степен, би осигурило ефективно и възможно най-бързо правосъдие, нещо, което искат българите, а европейските партньори биха подкрепили.

Избори, проверки и докладът

Приемането на антикорупционното законодателство, което следва да има същата философия, като приетите поправки на НПК и ЗСВ, ще бъде съпътствано от няколко не по-малко важни процеса. На първо място, е изборът на парламентарната квота за новия Висш съдебен съвет, който трябва да встъпи в длъжност от началото на октомври. Полезно би било във ВСС да влязат прагматични кадровици, които няма да ползват институцията като трибуна за атаки срещу една или друга част от правосъдната система. Още повече, че заявки за деструктивно поведение вече дадоха някои от излъчените от квотата на съдиите магистрати.

Настоящият ВСС има важната задача да избере и председател на Върховния административен съд. Изборът е важен, защото са налице опити на задкулисието да дестабилизира и тази част от правосъдната система, като елемент от цялостната стратегия по ескалация на напрежението на държавата в оставащите броени месеци до председателството на България на Съвета на Европейския съюз, през чието време може да очакваме известно политическо затишие.

И докато Лозан Панов не желае да разкрие имотното и финансово състояние на “Черния лебед”, есента е времето, в което държавата трябва да ускори стартирането на специализирана проверка на работата на ключови съдебни инстанции, като СГС и ВКС. По подобие на проверката от европейски магистрати на прокуратурата, проведена през миналата година, така в най-скоро време, ще е добре работата на съдиите в ключовите съдебни инстанции да стане обект на ревизия. Работата по този процес изисква по-голяма активност от страна на вицепремиера по съдебната реформа и външен министър Екатерина Захариева и на правосъдния министър Цецка Цачева, заради опитите на Калоян Топалов и Лозан Панов да саботират този евроанализ на СГС и ВКС. Евентуално забавяне на европейската инспекция на съдилищата, би било ясен знак за нежеланието на олигархията чужди магистрати да установят как при безспорни доказателства за вина, определени български съдии издават оправдателни присъди или налагат условни наказания, с което, на практика, лишават обществото от справедливост.

И докато продължават опитите за протакане на проверката, традиционният Мониторингов доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешния ред се очаква още преди края на настоящата година. Няма съмнение, че отдавна неефективният материал, най-вече заради компрометирания представител на Брюксел в София по темата – съветникът Юри Бюрер Тавание, ще послужи за пореден опит за активиране на задкулисието и обслужване на плановете им по саботаж на приемането на антикорупционното законодателство и прилагането на новите поправки в НПК и ЗСВ.

И докато държавата, макар и бавно, но с ясната идея, че няма повече кредит на доверие, се опитва да покаже, че този път съдебната реформа е реална, а не служеща за алиби за участие във властта, както това стана през 2014-2016 година, олигархията има свои дневен ред за изпълнение. Той включва познатите похвати – манифестации на безсрамници, институционални провокации от отделни представители на съдебната власт, като Панов и Топалов, опити за компрометиране на разследващите институции, каквото напоследък върши и председателят на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, “медийни фишеци” от укриващия се в Белград ръководител на организирана престъпна група и фалирал четвъртата по големина българска банка Цветан Василев и разбира се – най-новият политически инженеринг на олигархията, в лицето на поредния “пластмасов” политик, който ще тръгне да променя правилата. Само че е късно, защото “съдебната реформа” този път стартира, наистина. И скоро ще се разбере…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.