Кой и как прокара изгодното за Прокопиев тълкувателно решение на ВКС?

Борбата с корупцията е невъзможна без прочистването и нов подбор на съдиите

„Нужно е прочистване на кадри в правосъдието и нов подбор, както и мерки за деполитизация.” Преди болшевиките от Политбюро на Съюза на съдиите в България да са почнали да пишат поредната прокламация срещу свободния печат, а клетниците от “Правосъдие за всеки” да се чудят как да съберат повече от пет човека, за да разпънат транспаранта, в опит да предотвратят неизбежното предсрочно прекратяване на мандата на разследвания за данъчни нарушения председател на Върховния касационен съд, трябва да е ясно, че констатацията е на членовете на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Призивът за “чистка в съдебната система” у нас е направен на съвместна конференция на Камарата с Фондация за свободата “Фридрих Науман”, провела се на 3 декември в столицата.

Дали германските инвеститори имат основание за толкова радикални призиви? - Повече от всякога!

Пряко доказателството за това, че съдебната ни система е пропита от зависимости, които са толкова дълбоки, че са в състояние да осигурят не просто нужното съдебно решение по дадено дело, а дори отмяна на цели закони, през Тълкувателно решение, дойде в края на миналата седмица. На 7 декември Върховният касационен съд оповести решението по Тълкувателно дело, образувано през 2016 г., отнасящо се за отменения вече Закон за конфискация на престъпно имущество, действал до началото на тази година. Мнозинството от върховните съдии смятат, че ако наказателното производство бъде прекратено, то следва да се прекрати и процедурата по т.нар. “гражданска конфискация” на незаконно имущество, независимо, че тя е обект на друг процес и вследствие на установено необяснимо или престъпно забогатяване. Законът влезе в сила през 2012 г., следвайки практиката в тази област на редица европейски страни. Този закон надграждаше основите, поставени преди повече от десетилетие от покойния проф. Георги Петканов, на въвеждането и у нас на модерно за времето си законодателството за отнемане в полза на държавата на имоти и активи на престъпни босове, корумпирани властимащи и криминални приватизатори.

На принципа “следвай парите”, всяка държава, която действително иска да се бори с корупцията по високите етажи на властта, с организираната престъпност - от тази на “белите якички”, до престъпните синдикати, занимаващи се с трафик на хора, дрога и рекет, въвежда в последните години законодателна уредба, чиято цел е да открие къде са отишли приходите от престъпна дейност, дори и тя да не може да бъде доказана по реда на НПК. Защото нали не си представяте, че министри, депутати, издатели, банкери, наркобарони и прочие криминални типове са толкова наивни, че да позволят на антимафиотите да ги заловят с белязани банкноти насред центъра на столицата, както това направиха самонадеяните аматьори Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров – триото от “Младост”. Отдавна престъпните синдикати действат през сложни финансово-юридически схеми, включващи множество посредници и препиране на печалбата от незаконната дейност. Много по-лесно е за властите да открият, че някой живее охолно, без да има обяснение за това, отколкото да докажеш конкретното му престъпление. Така трябваше да е и у нас, но именно най-големите (на думи) “борци срещу корупцията” направиха всичко възможно, за да го променят, със съдействие на Върховния касационен съд, ръководен от Лозан Панов.

Без да навлизаме в конкретика по съдържанието на тълкувателното решение, с което ВКС прегради пътя на “гражданската конфискация” по конкретни висящи производства, трябва да подчертаем, че неговата цел бе ясна още преди повече от една година. Още през ноември 2017 г. в-к “Труд” го разкри в статията “Как едно Тълкувателно дело на ВКС разкри връзката между Лозан Панов и Иво Прокопиев”. Макар и формално да е образувано по други казуси, Тълкувателното решение на ВКС, взето на 15 ноември т.г., но оповестено едва на 7 декември, се отнася и до исковете, които Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество води срещу Галя и Иво Прокопиеви. По тези искове има потвърдени от съда запори за 200 млн. лв.

Основание за сезирането на КПКОНПИ (по онова време КОНПИ) беше наказателното производство срещу Прокопиев, който според прокуратурата в съучастие с бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков са реализирали незаконосъобразно продажбата на 33% от държавния дял на електроразпределителното дружество ЕВН. Няма интервю в последната година, което Прокопиев да е дал и да не е подчертал, че той е невинен, а делото е неоснователно и трябва да бъде прекратено.

Същото казват Дянков и Трайков. Според Тълкувателното решение, прекратяването на наказателното дело срещу тримата би значело, че запорът за 200 млн. лв. на Прокопиеви също трябва да бъде вдигнат и те да не се налага да доказват произхода на средствата си. За момента тази хипотеза все още не е възможна, но може би е въпрос на време да се стигне и до този търсен от олигарха финал.

Делото за ЕВН два пъти беше връщано от Софийския градски съд, където издателят има значително лоби сред съдиите, често промотирани в медиите му. След поправката в НПК, която прехвърли делата за корупция “по високите етажи на властта” към Специализирания наказателен съд, казусът все още не е тръгнал, като се очаква това да се случи след Нова година.

Факт е, че корупционният елемент при действията на Прокопиев, Дянков и Трайков ще е предмет на доказване в наказателен процес, макар да има достатъчно данни около посредника по сделката – дружество на олигарха. Ако делото приключи преди да е влязло в съдебна фаза, каквато хипотеза имаше на няколко пъти в последната година, то Прокопиев нямаше да има притеснения за запорираните активи, средства и имоти за 200 млн. лв. Сега просто трябва да се надява, че бързо ще стигне до оправдателна присъда, още повече, че каквото и да решат специализираните магистрати, крайното решение ще е на ВКС.

Това е практическото изражение на Тълкувателното решение на върховните съдии. И, разбира се, от него може и със сигурност би се възползвал и банкерът беглец Цветан Василев, и много други криминални престъпници, които са били обект на искове по отменения в началото на 2018 г. закон. Исковете, които са образувани по новия Антикорупционен закон нямат отношение към скандалното по своята същност решение на върховните магистрати.

Защо Тълкувателното решение на Гражданската колегия на ВКС се свързва конкретно с Прокопиев?

В последните месеци олигархът предприе кампания по лансиране в публичното пространство на търсения от него изход от Тълкувателното дело. От своя страна, Лозан Панов напълно целенасочено рестартира политическите си изяви и атаките срещу прокуратурата и новосформираната Антикорупционна комисия, за да влезе в ролята на жертва, като така получава индулгенция да обслужва интересите на своите покровители. Този път задръжките бяха прекрачени, а през юридическите си представители и през действията на “съдия № 1” Прокопиев показа на държавата, че се чувства недосегаем.

Ето и хронологията, която доведе до скандалното Тълкувателно на ОСГК на ВКС:

След грозен натиск, Лозан Панов успя да издейства смяната или по-скоро оставката на председателя на Гражданската колегия на ВКС Красимир Влахов (вече конституционен съдия), като така си осигури по-добри позиции сред съдиите, които взеха конкретното решение. Оказва се, че това е едва второто Тълкувателно дело на тази колегия, чието решаване се разглежда от Общо събрание, председателствано лично от административния ръководител на ВКС.

Още през ноември 2017 г. се разбра, че Панов напълно умишлено е поискал правни мнения по Тълкувателното дело да бъдат предоставени от свързани с кръга “Капитал” юридически представители, повечето лични познати на Прокопиеви. Така например, ВКС поиска становища от кадрите на партията “Да, България” на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов – Христо Христев и Боряна Мусева. Куриозно е, че мнение за “гражданската конфискация” е потърсено и от редовно изявяващата се в изданията на Прокопиев като медиен експерт проф. Нели Огнянова.

За мнение е потърсен и Красимир Кънев, който макар и философ по образование, като ръководител на Българския хелзинкски комитет трудно би дал становище, което да не е в полза на добрия му приятел Иво и съпругата му Галя, с които ги свързват не една или две лобистки кампании, като например легализирането на хомосексуалните бракове. Светла Маргаритова-Вучкова и Здравка Калайджиева са други представители на адвокатурата, които са избрани от Панов, за да се изкажат “обективно” по конкретното Тълкувателно дело. И двете юристки са поканени в качеството си на представители на Фондация “Български адвокати за правата на човека”. В Управителния съвет на въпросната фондация Здравка Калайджиева е заедно с адвокат Александър Кашъмов, който е адвокат на Лозан Панов по делото, което той води срещу Сметната палата, респективно КПКОНПИ, за неподадената си имуществена декларация. В УС на фондацията е и адвокат Ина Лулчева - защитник на Трайчо Трайков по делото за приватизацията на ЕВН. Ина Лулчева е съдружник с друг от адвокатите по въпросното дело – Даниела Доковска, която представлява именно Прокопиев.

Третият съдружник на Лулчева и Доковска – адвокат Георги Атанасов, пък е юридически представител на Галя и Иво Прокопиев по делото на КПКОНПИ срещу тях по реда на “гражданската конфискация”. И това е само малка част от връзките, които показват дълбоко проникналите зависимости и свързаности между определени юридически лобита и върха на Върховния съд.

Отделно, адвокат Георги Атанасов направи всичко, което е възможно, за да “досади” на юридическа общност с гледната му точка по работата на КОНПИ, сега КПКОНПИ, по т.нар. “гражданска конфискация”. В навечерието на председателстваното от Лозан Панов Общо събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС, проведено на 15 ноември, адвокат Атанасов успя да представи цели три статии – на 5 октомври, на 2 ноември и на 14 ноември, последните две от които директно посветени на въпроса, разглеждан в Тълкувателно дело №4/2016. Формално статиите бяха публикувани в сайта на бившата говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, за да бъдат препечатани по-късно в официоза на Прокопиев.

Факт е, че становищата на Атанасов намират широко отражение в окончателното решение на мнозинството на върховните съдии от Гражданската колегия, включително и позоваването на една конкретна европейска директива. Но това изглежда, че не е било достатъчно, защото броени дни преди финалното обсъждане на решението, Прокопиев публикува в собствения си вестник и специална статия-становище на адвокатски колектив, в който участва провалилият се като лидер на ДСБ Радан Кънев.

Неволна грешка, прекалена самоувереност или демонстрация на всесилност?

Демонстративният натиск не спря дори и след проведеното Общо събрание. На 29 ноември адвокатът на Прокопиеви Георги Атанасов излиза с още един обширен коментар по въпроса за “гражданската конфискация”, провокиран от позиция на представител на КПКОНПИ. В подкрепа на своята теза, че исковете на Антикорупционната комисия срещу неговия клиент противоречат на европейското право, Атанасов не се притеснява да посочи, че било достатъчно “да се хвърли един поглед върху правните становища на специалистите по право на ЕС и защита на правата на човека по т. д. № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС”.

Към момента на публикуване на тази статия (по схемата – първо в сайта на Стоянка Георгиева, после в този на Прокопиев), решението на ВКС все още не e публично известно. И до момента, а и няма такава практика, публични да са изразените правни мнения от подбраните експерти. Логично следва въпросът – откъде адвокатът на семейство Прокопиеви, пряко заинтересувани от изхода на Тълкувателното дело, знае какво са написали “специалистите по право на ЕС”?

Дали е получил достъп до материалите от кабинета на председателя на ВКС? Дали пък самите експерти са му ги изпратили, като жест на добра воля, а и заради общото им познанство покрай партийната обвързаност на Атанасов с “Да, България” или може би адвокатът на Прокопиев е прегледал всички становища, още преди да бъдат пратени на съдиите от ВКС? Разбира се, особено последното, всеки ще го отрече. Иначе къде остава идеята за правовата държава? Както не би трябвало да мислим, че всичките становища са преподписани на един бърз съботен хакатон или брънч, даден от консула на Канада у нас в някое веганско ресторантче, недалеч от жълтите павета? Но е факт, че пишещият активно статии по Тълкувателно дело №4/2016 адвокат на Прокопиев сам се хвали, че знае правните мнения по делото, без те да са публични.

Но да се върнем отново на хипотезата, че Георги Атанасов може да се е запознал със становищата, благодарение на контакта му с Лозан Панов. Последната публична изява, на която Панов и Атанасов са заедно, е тази от 16 ноември, т.е. ден след разглеждането на делото от Общото събрание на Гражданската колегия. Двамата участват във форум, организиран от Съюза на съдиите в България, на който Панов прави поредната си политическа декларация, напада прокуратурата и по шаблон бива представен за единствен и незаменим за правосъдието магистрат, “желаещ да промени системата”. Абсурдно звучи, но Панов вече три години е представян в такава светлина в сайтовете на Прокопиев. Така е, незаменим е, особено, ако от това зависи решение в полза на олигарси с висящи дела и запори за 200 млн. лв.

Всъщност, съдията Панов и адвокатът Атанасов имат възможност да се виждат и по друг повод. Ако съдим по поредното писание на “Черния лебед”, както Христо Иванов нарича съпругата на Лозан Панов, тя знае много клюки за съдебната система и обича да обижда действащи членове на Висшия съдебен съвет, съдии и техните близки. Откъде може да знае подробности Елисавета Панова, освен от мъжа си? Може би от адвоката си, който е адвокат и на Иво Прокопиев. Точно така, адвокат Георги Атанасов е юридически представител на “Черния лебед” по нейно дело, загубено на първа инстанция, за публикации в български медии, разкриващи проблемите й с полицията в началото на века.

Преди година в-к “Труд” написа, че Лозан Панов превръща ВКС в Частен съд на олигархията. Оповестеното в края на миналата седмица Тълкувателно решение само потвърждава тази констатация. И все пак, има изключение, защото цели 11 върховни съдии застават на противоположната страна и изразяват “особено мнение”, с което защитават интереса на държавата в опитите й да противодейства на корупцията и организираната престъпност, включително и чрез “гражданската конфискация”. Но за да станат мнозинство съдиите, за които публичният интерес е над този на кукловодите, просто българските власти трябва да чуят добре съвета на германските инвеститори, а и на мнозинството от българското общество, като най-накрая “прочистят правосъдието” от политически и икономически зависими магистрати.

Крайно време е институциите, от които това зависи, да престанат с писмата, въпросите, декларациите и петъчните интервюта от кабинетите над гвардейците, а да освободят правосъдието от неговите пороци и зависимости. Поляците дадоха добър пример, нищо, че неолибералната върхушка в Брюксел им се противопостави. Но по-скоро рано, отколкото късно, съдиите в Полша ще бъдат сменени, така че не ни остава нищо друго, освен да ги последваме. А ако бизнесът от страната на отиващия си канцлер Ангела Меркел наистина иска работеща съдебна система в България, то нека си даде сметка, че подкрепяйки определени олигархични групировки, зависими магистрати и техните немскоговорящи съпруги, всъщност пречи на самия себе си.